Банда разбойници върлувала в отдалечено и забутано село. Безжалостни били тези разбойници. Ограбвали и последните трохички от непосилния труд на хората. А хората били бедни и прости селяни. Не знаели как да се бранят. Само един богаташ имало в селото - Цеко. Той бил кмет. Имал у дома си оръжие. Знаел как да си служи с оръжието, та селяните се надявали и тях да научи и заедно да се бранят от хайдушките набези. Но Цеко се присмял: "Оправяйте се сами. Тези високи зидове ме пазят. От нищо не ме е страх." Отишли си бедните хорица натъжени, а разбойниците продължили да върлуват. И започнали сиромашинките един по един да напускат селото и да търсят спасение в чужбина. Накрая в селото останал само Цеко зад високите си зидове. - Брей, ами сега! затюхкал се селският кмет. - Кого ще управлявам? Кой ще ми работи нивите? Кому пари под лихва ще давам? Кого ще скубя и дера? И къщата да река да продавам, никой няма да я купи. Рабрал Цеко, че един пастир трябва добре да варди стадото си, но вече било късно. Останал без стадо.