Същевременно извършеното от двамата славянски първоучители надраства конкретния исторически момент. Поемайки значимата културно-историческа роля да наложат християнската религия, Кирил и Методий със своето забележително книжовно дело стават един от значимите фактори за огромния културен прелом в съдбата на славянските народи.
Като мисионери, църковни организатори, философи, филолози, книжовници, просветители и преводачи двамата солунски братя приобщават към постиженията на християнската култура милиони славяни, разширяват техните духовни хоризонти и определят за хилядолетия напред съдбата на Европа и света.

Със своята отдаденост на делото, с полемичния си патос Кирил и Методий дават висок пример за истинска служба на една справедлива кауза. Конкретната историческа задача ги довежда до голямата идея за етноса и държавността. Те развиват и защитават идеята за равноправието на народите и установяват отличителните признаци на всеки народ - своя писменост, свой народен език и книги на свой или сроден език.

Всеобщата признателност на българите към делото на първоучителите днес намира израз в най-красивия и вълнуващ празник - 24 май, обявен от българската държава за Ден на славянската писменост и българската просвета и култура.

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски († 885), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил (886) Климента в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886–916) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 г.

След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094–1107) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216–1234).

Големият духовен потенциал на първоучителите проличава от работата на техните ученици в България, където те получават радушен прием. Те продължават културния подвиг на своите учители, като участват в градежа на българската държава, поставяйки реалните и символични основи на старата българска култура. Чрез укрепването на новата българска църква, полагането на богослужението на славянски език, разпространяването и утвърждаването на славянската азбука, преводаческата дейност, създаването на оригинални творби учениците на Кирил и Методий пренасят през времето идеите и духовния смисъл на тяхното интелектуално и нравствено усилие.

Снимките са направени днес от моя съпруг.

Sparotok написа:
Още много време ще мине докато разберем с подробности дългата история на нашата писменост, доготава ще трябва търпеливо да изчакаме. Важното за момента е да знаем, че сме народ на прометеевци, че дедите ни не са били войнолюбиви грабители, а създатели и разпространители на знанието. За да бъдем верни на предците си трябва да отворим сърцата си за доброто. Носителите на светлината трябва да са духовно чисти.

http://sparotok.blog.bg/politika/2011/05/24/tainata-na-nasheto-znanie.752849#last_comment