Минаха повече от три месеца от първия ми опит с играчка от памук. Оттогава съм изгледала хиляда (без особено преувеличение) клипчета с всякакви майсторски класове и пробвала над сто играчки и играчици. Съчетавам техники, усвоявам стари методи и креативни препоръки и пробвам, пробвам, пробвам...Затрудняваха ме личицата на куклите. Наистина ми бяха голям проблем. Телцата се поучават някак, но лицата...А никак не съм склонна да купувам каквото и да е, освен памук и нишесте за лепило. Молдовете не са вариант. Някаква вътрешна съпротива срещу използване на всякакви изкуствени материали - пластмаси и химикали. Нали концепцията ми ( ама модерна дума, да и се закеркеничи ципът ;) ) е играчките да са с материали, които са използвани и преди сто години. Техниката да е възможно стара. Пък и нямам излишни средства, които да пръскам, целта ми винаги, дори неволно, е била от нищо - нещо. С възможно най-малко материални вложения, да постигна възможно най-голяма красота. Трудът е отделно - философски погледнато - човек като прави каквото му е на сърце - не се брои за работа!  Може би и затова заседнах така насред памучните играчки, все пак един пакет памук няма левче, и нишестето е там някъде...А боите вече не са за стъкло и порцелан, набавих си гваш, който се оказа тъкмо каквото ми тряба., До Нова година пробвах да боядисвам с акварелни и акрилни бои - с акварела не се получава, акрилните не са евтини....Изумително е какво може да се сътвори с тези най-обикновени материали...Всичко! Вече смело мога да заявя - само каквото не поиска и не опита човек, не може да се получи. Винаги съм искала да мога да правя стъклени фигурки, да работя със стъкло. Такава магия има в това да изваеш от горещото стъкло всичко, което си наумиш...Не ми е минавало през ум, че подобна магия може да се получи с най-обикновен памук. И без пещ в средата на стаята! :)



Пипи беше един от първите ми опити, може би четвъртата кукла по ред, още с личицата, които ми прати Мея - краката и не станаха особено еднакви, сега замислям да и направя и господин Нилсон, а защо не и коня ...Десетки такива малки пиленца направих за добавка към коледните подаръци




а ето и малки жълти пиленца - панерчето също е от памук



другото е от хартия - най-лесно стават панерчета и кошнички



Пробвах и дузина всякакви други фтички - райски, кълвачи, сипки, папагали! Получаваха се все по-добре - основа от разни бонбонени книжки, станиолчета от шоколад ( хубавото на това творчество е, че се усвоява всяка хартиШка - следователно боклукът е по-малко! изключително екологично и чисто изкуство - абе много положителни страни има!)   и топчета папиемаше, ролки от ролони и пинг-понг  - вариантите са безброй. С лицата срещнах най-големи трудности - варих папиемаше, мъчих се с памук да оформя що-годе личице, станиол, който като пластилин опитвах да моделирам, амии - не и не...Пълна излагация и разваляне на цялото удоволствие, допреди десетина дни,..допреди седмица когато успях да направя първите четири що -годе личица. Съчетах няколко съвета, изкристализира ми начинът - тънко да мина, а да изглежда както трябва и да е здраво. Свалих маските от кукленски личица,  и воала ! Първите ми кукли с лично приготвени муцунки. Малкият принц беше най-първата.



Дрехите са отделно предизвикателство, а косите - още по-отделно! Боядисах си памук с боя за яйца и го изсуших. Намерих само две капсули от Великден,затова само в два- три цвята. Девойката в червено е облечена в памук, боядисан предварително в гваш.и изсушен. Предстои да опитвам да боядисвам с куркума, люспи лук, брош, червено зеле, боровинки, цвекло, коприва и всичко, което съм опитвала при багренето на яйца. Естествени оцветители, само да се стопли малко, че съхненето е продължителен процес, особено сега




Докато работех тези девойки и следващите заготовки успях да изгледам "Майстора и Маргарита" - тв версията от 2005 година...Много добър филм, Маргарита Никалавна! 




предполагам, че това е несъзнателния ми опит за пресъздаване на Маргарита




А вчера и днес се съсредоточих върху един пират, който съм замислила за подарък за едно мое момченце. Всъщност преди месец направих папагал и от тогава ми се върти мисълта за пират, щеше ми се да е Джон Силвър, но в крайна сметка се получи доста по-млад вариант на не особено страховит и все пак пострадал морски вълк...вълче :) На първата снимка е с главата, която му направих вчера и дъщеря ми беше любопитна и развеселена -- защо е такъв червен? На мен лично ми приличаше на някакъв пиратски дон Домат,развали ми се цялото удоволствие от хубавата му синя куртка, затова късно снощи се заех да приготвя още няколко лица и тази сутрин преправих пиратската мутра...Мутричка :)
    
                                                                                                        

 Днешният опит почти ме зарадва, не ми харесва ботуша, но винаги трябва да има нещо, което да се изправи, да се подобри, да се гони...


а личицата, които се получиха от снощните маски с хартия и лепило върху кукленски лица - три на брой,, наистина са най-доброто, което ми се е получило в тази насока - ето за  сравнение, отделно се гордея като фризьорка с прическата на днешната ми заготовка. Пиратът също получи добра коса. От боядисан и изсушен памук.



Струва си човек да не спира да търси и да опитва, светът е огромен и пълен с изумителни нещица. :) Колумбовското чувство да не ни изоставя! И ветровете в нас!