Прочит: Лука 18:9-14



„Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.“ (Лука 18:11)


  Чел съм стотици пъти тази популярна история, но не съм обръщал внимание, че фарисеят не се молеше на глас, а „в себе си“. Което значи, че той все пак спазваше благоприличие и гледаше да не се покаже като самодоволен горделивец, който е изпълнен с възхищение към себе си. Но все пак беше толкова щастлив от превъзходството си пред гнусния бирник, че не можеше да сдържи своя възторг. Беше благодарен на Бога, че го е направил толкова благочестив. Зад тази благодарност прозира и един друг скрит упрек: щом Бог е направил него не като другите човеци, значи пак Бог е виновен, че те, другите човеци, са такива негодници. С други думи, ако хората са благочестиви или напротив, грешни, то причината е в Бога. Той ги прави да бъдат или от едните, или от другите.


  Подобно разбиране ни вкарва в големи трудности. Ако мислим, че всичко в живота ни е предопределено и каквото и да правим, щом ни е „писано“, ще се движим в дълбоки коловози, това ни освобождава от отговорност. Ще благодарим на Бога, ако сме праведни, но и ще обвиним Него, ако сме грешни. Обикновено грешниците се оправдават с това, че са такива, че са така създадени и не могат да направят нищо против природата си. И не само се оправдават, но даже и направо се хвалят, че са грешници. Щом Бог не ги унищожава, значи няма нищо против да са грешни. всичко е наред.


  Подобни логически гимнастики с нищо не ни помагат. Всеки си носи собствената отговорност за своето поведение и за моралния си облик. Можем да благодарим на Бога за добрите качества, които ние е дал, но не и да Го обвиняваме за лошите. С тях трябва да се борим. Те не са нещо, което може да бъде търпяно и оправдавано. Стремежът към добро е единственото нещо, достойно да мобилизира нашите сили и действия.


  Молитва: Святи Боже, Ти очакваш от нас дело, достойни за името, което носим - на Твоя Син. Благослови ни да се държим така, че по всичко да си личи колко дълбоко почитаме Неговата жертва за нас, амин.


  Тема за размисъл: Може би наистина не можем да постигнем съвършенство, но това не ни пречи да опитваме.