Както всяка година с моя съпруг посетихме това мило тържество и поднесохме цветя пред паметника на нашите първоучители, в знак на благодарност към тяхното гениално дело, което решава съдбата на българите и славяните в бъдещите векове.
Беше в края на тържествената част и докато минавахме през полицейския пункт за оглед на чанти и джобове, нашите държавници се изнесоха, та не можахме да ги снимаме, което мисля не е голяма загуба. Те и без това ходят по такива мероприятия по протокол и довечера ще ги видите по телевизията.



Нашето внимание бе насочено към обикновените хора, които по собствена инициатива и с желание бяха дошли да се поклонят пред солунските братя и да им поднесат цветя. Дечицата бяха много сладки и ми пълнеха душата.



Много родители ги бяха довели, за да ги запознаят от рано с величието на делото на тези велики и родолюбиви българи. Имаше много майки с колички и с деца на ръце. Усмивките грееха по лицата на всички, нещо което редко може да се види в друг ден.

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на Св.Методий, архиепископ Моравски (885), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил (886) Климента в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886–916) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 г.

След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094–1107) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216–1234).

Големият духовен потенциал на първоучителите проличава от работата на техните ученици в България, където те получават радушен прием. Те продължават културния подвиг на своите учители, като участват в градежа на българската държава, поставяйки реалните и символични основи на старата българска култура. Чрез укрепването на новата българска църква, полагането на богослужението на славянски език, разпространяването и утвърждаването на славянската азбука, преводаческата дейност, създаването на оригинални творби учениците на Кирил и Методий пренасят през времето идеите и духовния смисъл на тяхното интелектуално и нравствено усилие.

"Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

България остана вярна

    на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

    в Славянството во век веков!

 Стоян Михайловски

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]