С развитието на радиото и създаването на телевизия в България, в края на 50-те години на XX век, възниква необходимост от изграждане на национална предавателна мрежа. Първият обект от тази мрежа е откритата през 1959 година телевизионната кула в Борисовата градина в София.   Изградените през шестдесетте години основни предавателни съоръжения - на връх Ботев, връх Сръмни рид край Кърджали, връх Гьоз тепе над Слънчев бряг, връх Виден край Кюстендил, връх Зелена глава край прохода Петрохан имат формата на конусообразен пилон и изпълняват ролята на антенни носачи. Други кули то този тип, построени на по-късен етап, са Карандила над Сливен, Връх Орелек - Гоце Делчев и РРТС Шейновец над Свиленград. През 1978 година е построена емблематичната за курортен комплекс Пампорово телевизионна кула на връх Снежанка. Това е първото съоръжение от този тип в България, носещо характера не само на технологичен, но и на социален архитектурен обект. В нея са разположени както технически, така и административни помещения, сладкарница и площадка за визуално наблюдение. В края на 70-те са построени още телевизионните кули в Добрич, Разград, Силистра и Тутракан. През 1985 година е завършен комплекса КРТЦ Витоша, известен повече като телевизионната кула Копитото, а през 1986 и най-високата в България телевизионна кула в Русе. През 1993 г. е построена и телевизионната станция в град Бургас.



  Радиорелейната и телевизионна станция Петрохан се намира на връх Зелена глава, северно от село Гинци, близо до прохода Петрохан. Първите предавания оттук са осъществени в края на 1961 г., а през 1968 г. станцията е пусната в редовна експлоатация. От 1973 г. излъчва нов предавател за програмата на Българската телевизия, а през 1980-та се излъчва и Втора програма. Първоначално е построено техническо здание и 25-метрова железно-решетъчна кула, а през 2000 година е построена нова кула с височина 84 м. и е направено разширение на сградата. Географски координати: 23°07"08"E / 43°08"00"N, надморска височина (кота терен): 1653 м. и 70 см., височина на антената: 84 м.


Преди изграждането на този вид станции, още от 1953 г. е започнало проучването и изграждането на радиорелейните линии (безжичните телефони) в България, което за времето си е било начало на една нова ера в съобщителната техника на България. За хората, които първи започват тази дейност, както и за трудностите, които срещат по внедряването на тази нова техника в хронологичен ред разказва инж.Спас Данаилов в глава 1 -“ВНЕДРЯВАНЕ НА РАДОИРЕЛЕЙНИТЕ ЛНИИ В БЪЛГАРИЯ”, част от така наречените ЗАПИСКИ НА ИНЖЕНЕРА - ИСТОРИЯ НА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА ОТ ВРЪХ “БОТЕВ”  -виж тук:   http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=66517




Ето какво казва той в предговора, което много силно ме впечатли: “Планината има неотразима сила да преобразува хората от обикновени, сиви и безразлични в силни личности, често надрастващи себе си. Със своята суровост тя ги укрепва физически и психически, а със своята първичност и неповторима красота кара човек да гледа много надалеч и задълбочено на живота. Човек осъзнава колко е дребен и колко велик, колко е малък и колко безкраен е светът, колко са далеч и колко са близо.”


Мой бивш съученик от техникум А.С. Попов-София от много години работи към подръжката на РТС Петрохан и снимките са правени от него и колегите му през 2008 г. Сайтът му е сложен на 7 –мо място в моя блогрол.


Много се гордея с него. Освен че е добър специалист, той е много широко скроен човек с голямо сърце. След като завършихме, много пъти е събирал целия ни курс на срещи и ги е организирал по неповторим начин.
Благодаря ти Сашо!!!



Роден в един априлски ден,
с прекрасна зодия овен,
с очи красиви и добри,
да стопли нашите души.

Под знака огнен на овена
бушуват бури вътре в тебе,
мечтаеш, удряш си главата,
но силата ти е в рогата.

  Бъди усмихнат всеки ден и все така целеустремен! Обичаме те много всички съученици и съученички!


А ето какво се вижда от кулата

И най-сухата информация си в състояние да предадеш интригуващо и ... топло!

Мислех, че ще те видя тази вечер в читалище Н.Хайтов.
Сега се връщам от там и Алманаха е в чантата ми. Толкова писатели на едно място, беше чудесно,толкова млади и даровити хора, иде бодра смяна, да знаеш.Едвам успях да си взема книжката, разграбиха ги като топъл хляб само до като прескочих до близкия банкомат. За мен останаха от тези без диск в тях, но г-н Богданов ми обеща да ми го прати по пощата. В него има цели 132 творби от автори, публикуващи в Буквите.
На 18 12.2009 г. ще има базар и всеки, който има желание да си купи Алманаха, както и други авторски книги ще може да го направи.

уникални снимки- евала :)

Наистина, прекрасни са, отдавна съм качила този сайт на блогрола си, но малко хора се интересуват от това, какво има там, за това реших директно да ви ги покажа.

НЕВИ, СЯКАШ ОТ САМОЛЕТ СА СНИМКИТЕ...И КРАСОТА И КАЧВАМ ГО...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Радвам се, че този постинг ще влезе в твоя проект-Планини в Българияза да го видят повече хора, тези снимки са уникални, както и първите стъпки и усилията за изграждене на тези РТС.

имам си една мечта и дано някога да мога да я осъществя. Гледайки тези снимки ми напомнят именно за тази моя мечта.
Искам да имам някъде там в балкана, край борова гора малка вила, където да мога да си почивам, да релаксирам...да се чувствам спокойна и най-вече да се чувствам здрава. Тишината и спокойствието на гората ме лекува.Чистият въздух ме лекува...
Гората ме лекува не само физически, но и психически.

Твоята мечта може някога да стане действителност.
Пожелавам ти да я осъществиш.

Do vsi4ko,do koeto se dokosva6...stava skupo,dokosva6to..blizko...Mnogo xubav posting.A za Almanaxa--napravo ti zavijdam,4e si bila tam!!Blagorodno razbira se...Pregradki!

Благодарение на теб отидох там, тук в блога нямаше съобщение за това, а на мен не ми остава време да влизам в сайта буквите. Г-н Богданов обеща по имейл да ми изпрати произведенията, които са сложени на диска, защото не беше направил достатъчно бройки, като го получа ще ти го изпратя. Поздрави!!

Az puk go razbrax ot bloga na Stef!Vajnoto e 4e ne si propusnala tva xubavo sabitie!

vesel Nikulden!

Благодаря, весел празник и на теб.

nai ve4e za almanaxa:))))))))))))999

Оказа се че това е допълнителното СД, а не както ти писах. Някои творби ги има както в книгата, така и в него и това ме обърка, така че друго няма да ти пращам.

Това беше твоята специалност!Далеко съобщителна техника и Сашо е продължил в тази насока!Никой не си дава сметка,колко е важна твоята специалност и че и това което сме днес,даже и общуването ни в нета са възможни,благодарение на това!Поздравявам те и си е гот,че може да си се фукаме с техникума А.С.Попов!!!:)))

Здравей наборе. Наистина, много положително въздействие ми оказаха знанията, получени в нашия техникум. Беше като закалка, която ми помогна много в покоряването и на друга специалност във ВМЕИ, където нямах големи трудности, въпреки че беше съвсем различно това, което записах и завърших там -топлоенергетика. Има и нещо друго, което получих от общуването с хората, които се бяха захванали да изучават тези науки, нещо неповторимо, нещо много вълнуващо, те бяха личности, нямаше случайни хора. Спомняш ли си фестивалите, които правехме всяка година, това бяха надарени хора отвсякъде. Много се гордея с моите съученици, с теб особено много, защото не даваше никакви признаци, че ще се развиеш до такава степен в духовно отношение. Ти беше едно много палаво момче, което трудно заставаше за дълго пред учебниците, за теб всичко бе една шега и нищо не взимаше на сериозно. Оказва се, че точно този тип хора дърпат развитито напред в много области. В нашият клас имахме един съученик с подобни параметри, за който може да се каже, че е постигнал голямо развитие - компютърен специалист в програмирането зад граница.
Викахме му Гарата, защото когато му задавахме какъвто и да е въпрос, той го отклоняваше с думите-каква гара бе, какъв влак, после разбира се помагаше, много народ преписваше от него домашното по математика, дето учителя бай Иван
ни даваше нонстоп. Аз си ги решавах сама задачите, но ми правеше впечатление неговата отзивчивост към мързеливците, които на негов гръб си живееха добре. Май се отплеснах, но мисълта ми е, че всеки трябва сам да носи своя товар и трябва да се помага само когато наистина има нужда, а не просто защото това нищо не ти коства или защото имаш голямо сърце. Когато носиш чужд товар, оказваш лоша услуга на хората около теб, защото може да се случи да не могат да се справят в момент, когато няма кой да им окаже тази помощ и това да бъде пагубно за тях.
Благодаря ти, че се отби.

А бай Иван изключителен даскал!Във ВМЕИ-то,който не е кандидатствал,той не е бил приет!А само това ли?И спортистчета бяхме и купонджии,а моя курс направихме първата ученическа стачка и на третия ден,секретарят на ЦК на ДКМС едвам ни извади от приемната на министъра!Сега Крумчо е шеф на учителския синдикат в Подкрепа!Така,че не сме били съвсем залупени!!!:)))

Да, така си беше. Вашият клас бяхте много единни и с тази стачка направо ни събрахте очите. Този Крумчо е учителя по механика, нали? Голям сладур беше, в неговите часове имаше дискусии за нещата от живота.
Спомням си и спартакиадите, които провеждахме всяка година, веднъж даже бях нещо като съдия. Много от учениците в техникума бяха спортисти в разни отбори. Например в гребния отбор по кану-каяк половината спортисти от ЦСКА бяха от нашият техникум, барабар с мен. В отбора по академично гребане от Левски също, имаше и една от моя клас.
От вашия клас имаше шампион по фехтовка, мисля че се казваше Лъчо. От випуска, който бе с две години преди нас произлязоха китарния състав "Нестинари", които години наред свиреха в Швеция. Най-голямата ми изненада бе, че свириха и на моята абсловентска вечер, направо ме разбиха тогава.

А в спорта,защото се кръшкаше,обрахме сума ти титли!Съставите им правехме усилватели и тон колони и какви ли не щуротии,а Володята го направиха герой на СССР и Ленинска награда му дадоха,но явно го бумнаха в някакъв от закритите градове,защото знам,че си е жив и здрав,но никой не знае къде е!Просто не знам някой да е зле и да не е успял!:)))

му кажеш прякора ще се сетя. Аз и твоето име не го знаех, научих го тук в блога, но прякора ти не съм забравила-Халата, Халята...:)))
Нямам спомен да сме ходили в радио Варна, но помня за хотела и една дискотека, където ни пускаха Манго Джери и Лед Цепелин, бесняхме като луди и още....много неща.

Пуха му викахме и с него спечелихме турнира по бридж в студентския дом!А бе беше си супер интересно!!!

ама колкото и да се напъвам визуално не мога да си го представя, е..х, старост нерадост....

whichever <a href="http://xtube8.grouply.com/">tube8</a> theres, [url=http://xtube8.grouply.com/]tube8[/url] waea,

tenants <a href="http://imagefap.grouply.com/">imagefap</a> croats, [url=http://imagefap.grouply.com/]imagefap[/url] hanoicare,