Дядо Иван живееше усамотено със скромната си пенсийка и редовно си плащаше сметките. От години не знаеше, що е ресторант и кафене, не толкова, че ще се наруши паричния баланс , а защото там не се пушеше и ги бяха се превърнали в семейни закусвални. Имаше си добри приятели, които го снабдяваха с истински, нарязан тютюн, и цигарите си произвеждаше сам. Така можеше да пуши по две кутии на ден, без  решаващо объркване на сметките, това беше предпоследното му останало удоволствие. Последното беше ракийцата, която сам си приготвяше с много труд и трепетна радост. Е, имаше и неудобства, често падаше част от огънчето и прогаряше дрехи и покривки ! За сметка на това, от своите цигари не кашляше и се чувстваше много по- добре, в тях нямаше най- страшните и опасни, отровни, фабрични добавки ! През зимата се топлеше с дърва от стари къщи и дървета от имотите на роднини, които поддържаше през лятото. Уморяваше го рязането, цепенето, пренасянето и хамалогията, но друг избор нямаше , тока беше непосилен. Обичаше живота, имаше деца и внуци, но сам си определеляше дълголетието, спрямо независимостта си. Беше си намислил безболезнена схема за бърза евтаназия, ако не може вече без помощи да се оправя ! Живееше с чувство за изпълнен дълг към света и единственото нещо, от което ужасно се страхуваше, беше да не си загуби акъла и да попадне в нечии „грижовни” ръце!
           С десетките си старчески и хронични болести се бореше разумно, на принципа да не умреш от глупост и невежество, четеше много и знаеше повече от много „лекари”! Тогава се появи първата „телеграмка”, гащите му неусетно започнаха да се подмокрят ! Изпадна в депресия, защото не можеше да разбере как става това и то посред бял ден !? Пиеше много, нискоминерализирана вода заради бъбречните камъни. До него винаги имаше една 7 литрова бутилка и първата работа беше да я провери . Бутилката беше почти пълна и суха ! После се съсредоточи на уринирането ! Спомни си вица за пиянската компания в която един от участниците си купил риба и за да не му пречи, я пуснал в долните гащи. После отишъл безпаметен до клозета и вместо пишоната, извадил рибата нареждайки „ Че си хлъзгав, хлъзгав си, че миришеш лошо, миришеш, но от`де извади този жален поглед ?” Няколко поредни експеримента, не показаха функцонални нарушения и опикаване . Тогава в главата му заседна натрапчивата мисъл, че го прави при загуба на съзнание, защото подмокрянето в срамната област продължаваше ! Констатира с неудоволствие, че края е дошъл и приготви нужните „елачи”. Смени гащите с най-новите, да не бъде опикан за оня свят и заналива вода в широка чаша ....

          В този миг, усети че нещо друго, пак го опикава, решително сложи очилата с големия диоптър ! От голямата бутилка на 5 пръста от гърлото, през малка дупчица струеше вода ! Явно въгленче от цигара я беше пробило без да забележи ! Слава Богу, смъртта се отлага !