Спсов ден се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден и е с подвижна дата, както е Великден. Според християнската (а не фолклорната, езическа) традиция Спасовден е празник на славното Възнесение Господне (Спасовден, Денят на Спасителя ). Според Новия завет, 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите.  На Спасовден се въздигнал в небесата.

На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни

Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци...

Според народния фолклор  напролет, около Спасовден и Петдесетница, няколко седмици след Великден идват русалките, които се появяват в образа на бели пеперуди и долитат откъм река Дунав. Поверието е, че това са души на девойки и млади родилки. Смята се, че русалките са сестри на самодивите. Това са все митични девойки, които обитават потайни горски поляни, реки и извори. Поверието е, че русалките пристигат от своята далечна обител само веднъж в годината – през Русалската неделя (седмица), поръсват с жива вода нивите и ги правят плодовити, точно когато се “лови хляба” в житните класове. Ето защо селяните много тачели навремето русалките. И за да изразят почитта си към тях, никой не работел през Русалската неделя. Има дори поверие, че ако някой работи през тази седмица, ще разсърди русалките и те ще си отмъстят като му пратят много тежка и нелечима русалска болест, наричана още и самодивска. Такава история разказва една песен. Мома Драганка веднъж заспала на потайна самодивска поляна, където слънцето залязва и месецът изгрява. Когато се събужда, вижда около себе си надвесени три моми-самодиви. Те я викат да отиде в долния свят, в отвъдното. Момата отчаяно ги моли да не я отвеждат, защото е единствено дете и родителите й няма да понесат загубата. А и самата тя е още толкова млада, че дори не е успяла да приготви своите сватбени чеизи - тънки дарове”. Но самодивите й отвръщат, че не искат много дарове, а само онези “два лакти платно” памучно и копринено, тъкано от момата през Русалската неделя. Народното вярване е, че човек може да се предпази от среща с русалки и самодиви през Русалската неделя, ако носи в пазвата си стръкче от билка пелин, скилидка чесън или орехови листа. Има и една особено спасителна билка – “росен”. Тя се среща много рядко. Но селяните знаели къде да намерят росенови поляни с тази билка. Красивите червени цветове на росена цъфтят точно през Русалската неделя. Това били любимите цветя на русалките. Една нощ митичните девойки минавали да оберат всички цветове и да се окичат с тях. Тогава русалките ставали весели, добри и благосклонни към хората. Затова изцелявали страдащите от русалската болест. Но за да оздравее, болният трябва да пренощува на росенова поляна. За това има цял ритуал, наречен “ходене на росен”. Болните тръгвали към целебните поляни късно вечер и трябвало да се върнат преди разсъмване, без никой да ги види. Всеки, който търси изцеление, преди това трябвало да извърши ритуал на побратимяване – обредно сродяване с жител на селото, който не е кръвен роднина. Това побратимство после се съхранява за цял живот и се почита наравно с роднинството. Всеки болен бил съпровождан до росеновата поляна от своя побратим или посестрима. Тъкмо тези спътници оставали да будуват цяла нощ, докато търсещите изцеление лягали да спят под стрък росен. Ако имат късмет, на сутринта ще се събудят оздравели. Или поне ще намерят знак за предстоящо изцеление – ако цвят от росен или друга трева са попаднали в купата с вода, оставена край главата на болния. Смята се, че тази вода е лековита.

Само през Русалската неделя се изпълнявал и друг целебен ритуал за все същата русалска болест. Лечителите се наричат русалии. Това са група обикновени селски мъже, които преминават обредно посвещение. Те са лечители само през русалската седмица. Русалии могат да станат само мъже, които притежават определени качества – да са почтени и сговорчиви, да са физически издръжливи и много пъргави танцьори. През Русалската неделя те обхождат селата и лекуват с обреден русалийски танц. Участници избира и ги посвещава най-вещият в русалийския ритуал – нарича се “ватаф”. Тази роля и необходимите знания се предават от баща на син. Ватафът ръководи и самото изпълнение на лечебния обред. Само водачът знае необходимите билки и заклинания. Той лично приготвя и носи обредното знаме на русалиите. Техният лечебен танц се изпълнява под звуците на специална мелодия - русалийската флоричика. Нейният все по-бърз ритъм и билките, от които отпиват по време на танца, постепенно омайват русалиите докато играят в кръг около болния. Изпълнители на русалийския танц разказват как стигат до пълна забрава и накрая падат в несвяст. А излекувани по този начин разказват, че са усещали как русалиите постепенно отнемат болестта им докато играят своя танц.
Ето такива са мистериите на Русалската неделя. 

Тук му е мястото да отбележа, че билката Росен е отровна и не се използва за вътрешна употреба, но успешно се прилага в хомеопатията с големи разреждания. Неговото лечебно действие се обяснява с вълновото му излъчване, но аз лично не съм го изследвала, защото не съм попадала на него, пък и малко ме е страх да не ме отвлекат самодивите, току виж ме харесат такава една хубава :))))



Цветовете му не са червени, както се говори в народните предания.



Какво се казва за него в нета:
 Росенът е многогодишно цъфтящо тревисто растение. На височина достига от 20 до 80 см над земята. Листата му са са сложни, последователно разположени по стъблото и с черни точковидни жлези по повърхността. Цветовете му са двуполови, също покрити с черни жлези, с по пет венчелистчета и чашелистчета, и 10 тичинки по-дълги от венчелистчетата, които на цвят варират от бяло през розово до светлолилаво. Плодът на росена е разпуклива кутийка. Растението цъфти през май - юли.

Растението е

 

отровно, но има и лечебни свойства, също така декоративно и медоносно. Във фитотерапията се използват корените на росена, които са богати на алкалоиди, сапонини и етерично масло. Има диуретично действие, а външното му приложение влияе благотворно при екземи и косопад.
На този ден празнуват всички, които носят името Спас, Спаска, Спасимир, Спасимира...
Поздравявам всички именици с тази песен:  .

Да са живи и здрави!
Благодаря ти за хубавия постинг!

бъди и ти жива и здрава.

Поздравлиния за постинга, за снимките и за практико-приложните билкарски напътствия!

когато написах постинга, не знаех нищо за голямата трагедия, случила се край Ямбол. Знайно е, че този ден се свързва с култа към мъртвите - прибират се душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Чудя се, дали прибирайки се към небесата те не си набелязват и някои от живите и не ги повличат егоистично със себе си. Толкова много жертви вчера, случайно ли е това или някакво пъклено дело на зли духове, тръгнали да се прибират. Ето такива мрачни мисли ме споходиха и не мога да ги прогоня.