Постинг
14.04.2016 12:10 -
Пролетна обиколка на Малкия Понор
Тази пролет успях да посетя още един дял на Западния Балкан, за който мечтаех - Южния (или Малък) Понор, наричан някога Манастирище. Първия преход направих сама, с ценните напътствия на Коста - тогава тръгнах от спирка Завидовци на шосето между Бучин проход и Искрец, качих се до билото на планината и слязох в Брезе. Втория път (3 април), вече с двама приятели - Сашо и Таня, тръгнахме по същия начин, т.е. качихме се по най-западния рид, после походихме по билото на изток и слязохме пак на юг, но по третия, най-източния рид, до спирка Цъфти трън на същото шосе. Голямо улеснение в случая е наличието на автобус от гара София Север до Искрец (през Бучин проход) - ползвахме го и в двете посоки.
И в двата неделни дни времето бе топло и ясно, като първия път имаше остатъци от сняг, а цветята едва се показваха сред ланските треви. Билата на Берковската планина, Козница и Средния Понор бяха заснежени и доста примамливи за окото. Втория път всички плодни дръвчета бяха избухнали в цвят, а снегът бе останал само по Комовете. Ходенето из тази планина ми се стори много приятно, качването по ридовете от юг на север е плавно, по черни пътища, които в случая бяха сухи и безлюдни. Само птичите песни огласяха околността...
Тук ще илюстрирам втория маршрут и само ще допълня с 2-3 снимки от първия. В началото от спирка Завидовци се тръгва назад по шосето (на запад) и след около 200 м. се хваща черен път в северна посока. Той се разклонява, минавайки край разни вили, повечето от които в момента не даваха признаци на живот. Следвайки gps-а, първия път избрах най-прекия маршрут, но се задъних в двор, от който се изнизах сред лая на 1-2 кучета; втория път, за да не карам приятелите си да прескачат плет, уж взехме обиколния път, но накрая пак трябваше да минем през дворовете - и след около половин час (от слизането от автобуса) се озовахме пред един великолепен дъб:
Зад него, вече почти подпрян от дебелия ствол, се "криеше" първият оброчен кръст по нашия машрут:
Малко по-нагоре има разклон, на който взехме левия път и продължихме плавно да изкачваме рида в посока север-северозапад, през борова гора и после покрай бивши махали с доста овошки край пътя:
Радвахме се на цветенцата, аз си похапвах живовлек и глухарчета, имаше и див лук...
След около час и 45 мин. стигнахме кръстопътя с двете постройки - на някогашното училище на Завидовци и спомагателната къща до него, впоследствие превърната в ловен заслон:
Край пътя малко на юг от споменатите сгради намерих втория оброчен кръст, обрасъл с шипки и други храсти:
Върнахме се до "заслона" и малко зад него, на север, пък се "криеше" следващият кръст - също в плен на бодливите храсти...
Следващата ни отбивка на север бяха красивите скали, които според Коста някога са били тракийско светилище:
Гледките от скалите бяха великолепни - поглед на юг, откъдето идвахме:
Поглед на югозапад, към Годечката котловина и веригата на Чепън зад нея:
Поглед на север към "нашето" било:
И поглед на югоизток към дола, зад който е средният рид на тази планина, където е било село Манастирище:
После продължихме по пътя на север, покрай още малко скали...
Половин час след скалите излязохме на главния черен път, който идва от запад, от шосето за Петрохан - по него поехме на изток, хоризонтално. След 10 мин. той завива наляво и обикаля от север билото; напуснахме го и продължихме на изток по пътя, който води към село Манастирище.
След още 10 минути напуснахме и този път и хванахме един затревен нагоре (на север), с 1-2 серпентини, и по него за около 20 минути излязохме на билото на Малкия Понор. Общо от шосето дотук бяха минали 3:15 ч. Отново ни се разкриха гледки във всички посоки - на северозапад, вероятно с връх Бандерата на преден план:
На север се белееха Комовете и билото на дела Козница. Виждаше се ясно и ТВ кулата на връх Зелена глава, но апаратчето ми е твърде немощно, за да я "улови". Двете снимки по-долу са снимани през от 2 седмици...
По билото на Козница този път не беше останал никакъв сняг, също и по Средния Понор (в десния край на снимката):
По билото вървяхме общо около час, от запад към изток, като минахме през върховете Попова могила (1305 м) и Белия камък (1330 м) и през цялото време се любувахме на хоризонтите (а аз се прехласвах по Средния Понор пред нас вляво). Минзухарите почти бяха преминали, но имаше всякакви други цветя - най-големите бяха тези "котенца":
Това е ридът Бърдо пред нас вдясно (на югоизток) - по него слязохме после:
Ето го и Средният Понор, с две седмици разлика в кадрите:
По някое време поседнахме в тревата за обяд, за половин час. Над главите ни се изви орел; ръцете ми бяха омазани със сок от грейпфрут и не успях да го снимам - но съзерцанието на величествения му полет още повече увеличи еуфорията ми...
Докато вървяхме на изток, Средният понор приближаваше, показаха се някои от махалите на Брезе долу, а плавният път за с. Зимевица просто ме мамеше...
Последни метри преди да слезем от билото - пред нас са връх Лупова глава и препасниците над махала Добравица. Вдясно (макар и бледа) се вижда скалната "омега" до водопад Добравишка Скакля, където бяхме с Коста преди седмица:
Като слязохме от билото, продължихме на юг, вече по главен черен път (идещ от север) - към махала Бърдо. Тук отново навсякъде цъфтяха плодни дръвчета.
Ето я пак скалната "омега", мярната между дърветата отляво:
Пролетната идилия беше пълна...
На картата на bgmountains имаше два отбелязани кръста в махала Бърдо - единия го намерих, макар и така обрасъл, че едвам се минаваше през шубрака. Другият трябваше да е на една полянка съвсем близо до пътя, но липсваше - според мен е бил отнесен...
Продължихме си по пътя надолу, подминавайки отклонението вляво (и леко нагоре) за връх Кукла; това е следващата махала, също живописна:
Надолу се разбързахме, като последната отсечка беше по-стръмна, през борова гора - нам напуснахме главния път, който обикаля по-плавно отдясно. Общо слизането от билото до шосето на Цъфти трън ни отне час и 45 минути:
Така целият ни излет продължи 6:30 часа, като автобусът дойде към 16:30 ч. и ни откара директно в София. Тъй като беше хем топло, хем рано (а на спирката на Цъфти трън магазинът отдавна не работи), преди да се разотидем, с моята компания седнахме на по бира - с цел хидратиране, тъй като опиянението си го имахме още от планината :)
И в двата неделни дни времето бе топло и ясно, като първия път имаше остатъци от сняг, а цветята едва се показваха сред ланските треви. Билата на Берковската планина, Козница и Средния Понор бяха заснежени и доста примамливи за окото. Втория път всички плодни дръвчета бяха избухнали в цвят, а снегът бе останал само по Комовете. Ходенето из тази планина ми се стори много приятно, качването по ридовете от юг на север е плавно, по черни пътища, които в случая бяха сухи и безлюдни. Само птичите песни огласяха околността...
Тук ще илюстрирам втория маршрут и само ще допълня с 2-3 снимки от първия. В началото от спирка Завидовци се тръгва назад по шосето (на запад) и след около 200 м. се хваща черен път в северна посока. Той се разклонява, минавайки край разни вили, повечето от които в момента не даваха признаци на живот. Следвайки gps-а, първия път избрах най-прекия маршрут, но се задъних в двор, от който се изнизах сред лая на 1-2 кучета; втория път, за да не карам приятелите си да прескачат плет, уж взехме обиколния път, но накрая пак трябваше да минем през дворовете - и след около половин час (от слизането от автобуса) се озовахме пред един великолепен дъб:
Зад него, вече почти подпрян от дебелия ствол, се "криеше" първият оброчен кръст по нашия машрут:
Малко по-нагоре има разклон, на който взехме левия път и продължихме плавно да изкачваме рида в посока север-северозапад, през борова гора и после покрай бивши махали с доста овошки край пътя:
Радвахме се на цветенцата, аз си похапвах живовлек и глухарчета, имаше и див лук...
След около час и 45 мин. стигнахме кръстопътя с двете постройки - на някогашното училище на Завидовци и спомагателната къща до него, впоследствие превърната в ловен заслон:
Край пътя малко на юг от споменатите сгради намерих втория оброчен кръст, обрасъл с шипки и други храсти:
Върнахме се до "заслона" и малко зад него, на север, пък се "криеше" следващият кръст - също в плен на бодливите храсти...
Следващата ни отбивка на север бяха красивите скали, които според Коста някога са били тракийско светилище:
Гледките от скалите бяха великолепни - поглед на юг, откъдето идвахме:
Поглед на югозапад, към Годечката котловина и веригата на Чепън зад нея:
Поглед на север към "нашето" било:
И поглед на югоизток към дола, зад който е средният рид на тази планина, където е било село Манастирище:
После продължихме по пътя на север, покрай още малко скали...
Половин час след скалите излязохме на главния черен път, който идва от запад, от шосето за Петрохан - по него поехме на изток, хоризонтално. След 10 мин. той завива наляво и обикаля от север билото; напуснахме го и продължихме на изток по пътя, който води към село Манастирище.
След още 10 минути напуснахме и този път и хванахме един затревен нагоре (на север), с 1-2 серпентини, и по него за около 20 минути излязохме на билото на Малкия Понор. Общо от шосето дотук бяха минали 3:15 ч. Отново ни се разкриха гледки във всички посоки - на северозапад, вероятно с връх Бандерата на преден план:
На север се белееха Комовете и билото на дела Козница. Виждаше се ясно и ТВ кулата на връх Зелена глава, но апаратчето ми е твърде немощно, за да я "улови". Двете снимки по-долу са снимани през от 2 седмици...
По билото на Козница този път не беше останал никакъв сняг, също и по Средния Понор (в десния край на снимката):
По билото вървяхме общо около час, от запад към изток, като минахме през върховете Попова могила (1305 м) и Белия камък (1330 м) и през цялото време се любувахме на хоризонтите (а аз се прехласвах по Средния Понор пред нас вляво). Минзухарите почти бяха преминали, но имаше всякакви други цветя - най-големите бяха тези "котенца":
Това е ридът Бърдо пред нас вдясно (на югоизток) - по него слязохме после:
Ето го и Средният Понор, с две седмици разлика в кадрите:
По някое време поседнахме в тревата за обяд, за половин час. Над главите ни се изви орел; ръцете ми бяха омазани със сок от грейпфрут и не успях да го снимам - но съзерцанието на величествения му полет още повече увеличи еуфорията ми...
Докато вървяхме на изток, Средният понор приближаваше, показаха се някои от махалите на Брезе долу, а плавният път за с. Зимевица просто ме мамеше...
Последни метри преди да слезем от билото - пред нас са връх Лупова глава и препасниците над махала Добравица. Вдясно (макар и бледа) се вижда скалната "омега" до водопад Добравишка Скакля, където бяхме с Коста преди седмица:
Като слязохме от билото, продължихме на юг, вече по главен черен път (идещ от север) - към махала Бърдо. Тук отново навсякъде цъфтяха плодни дръвчета.
Ето я пак скалната "омега", мярната между дърветата отляво:
Пролетната идилия беше пълна...
На картата на bgmountains имаше два отбелязани кръста в махала Бърдо - единия го намерих, макар и така обрасъл, че едвам се минаваше през шубрака. Другият трябваше да е на една полянка съвсем близо до пътя, но липсваше - според мен е бил отнесен...
Продължихме си по пътя надолу, подминавайки отклонението вляво (и леко нагоре) за връх Кукла; това е следващата махала, също живописна:
Надолу се разбързахме, като последната отсечка беше по-стръмна, през борова гора - нам напуснахме главния път, който обикаля по-плавно отдясно. Общо слизането от билото до шосето на Цъфти трън ни отне час и 45 минути:
Така целият ни излет продължи 6:30 часа, като автобусът дойде към 16:30 ч. и ни откара директно в София. Тъй като беше хем топло, хем рано (а на спирката на Цъфти трън магазинът отдавна не работи), преди да се разотидем, с моята компания седнахме на по бира - с цел хидратиране, тъй като опиянението си го имахме още от планината :)
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
СТАТИЯ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
СТАТИЯ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ
Следващ постинг
Предишен постинг
Ще снимаме с Георги Чараклиев кръстовете по Завидовци и те моля за кратка информация:
До страдата на училището, вече развалина, на колко метра на юг и в близост до път ли е вторият кръст, а също така на север от сградата пак на колко метра и по път ли се върви до третия кръст. Непременно ще трябва да намеря кръстовете, а когато съм в планината времето ми е по минути.
Поканата за обход на два от Големите понори и пресичане на следващите два остава, кагато можеш.
Поздрави,
Коста
цитирайДо страдата на училището, вече развалина, на колко метра на юг и в близост до път ли е вторият кръст, а също така на север от сградата пак на колко метра и по път ли се върви до третия кръст. Непременно ще трябва да намеря кръстовете, а когато съм в планината времето ми е по минути.
Поканата за обход на два от Големите понори и пресичане на следващите два остава, кагато можеш.
Поздрави,
Коста
И двата кръста са на около 60 метра от съответните сгради, пратих ти писмо със снимка на картата :)
цитирай