Това бе двудневна екскурзия (с бус) в Западния Предбалкан, организирана и водена отново от Мария Дамянова.
Тръгнахме в събота, 25 април 2015 от центъра на София и първо се отбихме за малко в с. Цаконица да видим къщата на Васето. Там тя ни почерпи с баница и се присъедини към компанията ни. По-долу съм снимала къщата откъм улицата, с разкошната разцъфтяла круша пред нея:



Селото е на южен баир, а от двора на нашата приятелка имало хубава гледка към старопланинското било, но в момента облаците го бяха скрили. Без да се бавим, потеглихме към с. Камено поле, където паркирахме буса до църквата:



Оттам Маша ни поведе към известния каньон на река Ръчене, непосредствено до селото:





Спуснахме се до реката и тръгнахме по течението й.



Пътеката пресича няколко пъти реката, като за целта повечето се събувахме и разхлаждахме крака във водата (при надморска височина под 200 м. в района жегите започват преди Гергьовден!):



Скоро пред нас се изправи първата група от известните Чукли:





Поредното преджапване на река Ръчене, първите Чукли са вече зад гърба ни:





А тук наближаваме втората група Чукли:



Пътеката минава под тях:





На това място трябваше доста да балансираме по хлъзгавите камъни:



Вторите чукли също са вече зад гърба ни!









Продължихме напред, където пътеката се изкачва на десния бряг на реката. Скоро пред нас се строиха третите Чукли:



Там напуснахме каньона и се качихме на билото (което наистина е каменно поле) - така затворихме примката и се върнахме в селото. Цялата разходка ни отне малко над два часа. Възползвахме се от студените бири в местното магазинче и към 13:30 потеглихме към следващата "точка в програмата" - с. Кунино.

Там се отбихме срещу течението на река Барата, оставихме буса на и поехме на разходка навътре в т.нар Голям дол. Там отново пресичахме няколко пъти реката, а в наше вдясно се заредиха подобни на вече видените скални форми...



















Пътеката беше доста обрасла и след около половин час провиране през габери и шипки решихме да направим кръгом и се върнахме до буса. Наближаваше 15 ч. и повечето използваха почивката за похапване. Като потеглихме, на излизане от селото минахме под известната скала Червеница (снимахме я само през прозореца):



После заизкачвахме изровения път към местната кариера. Като я подминахме, асфалтът се пооправи и се засилихме към следващото село - Реселец.
На километър и нещо след Реселец спряхме на паркинга под "хижата" - итдавна изоставена и изтърбушена. На паркинга обаче има няколко беседки и фургон с храни и напитки. След кратка почивка поехме по пътеката към Пропадалото, или както е описано оп табелите там "Тектонски гребен Калето". Първо пресякохме по мост "нашата" река Ръчене (позната ни от с. Камено поле), тук вече по-широчка:



Пътеката е добре направена: в стръмната си част има дървени стълбички, а нататък - подравнени камъчета. Минава по "пропадналото" дъно, от двете страни на което се извисяват скали. Една от първите атракции е минаването през прохода между няколко грамадни къса:

















После се качихме вляво до една цепка и се напъхахме в нея, но поради многото кал (най-вече по стените, в които се опирахме непрекъснато), се отказахме да влезем много навътре и се върнахме назад:



Като походихме половин час по "дъното" на Пропадалото, то "свърши" и завихме обратно да се връщаме. Не можехме да спрем да се дивим на скалинте чудесии...











Преди да се върнем на паркинга, изкачихме без пътека склона откъм него, а в гъстака имаше доста нацъфтели диви орхидеи:



Най-горе Пропадалото ни се разкри под друг ъгъл:







Имаше доста нацъфтели люляци и ясени, които засилваха опиянението ни...



Тук също има хубава беседка:



Последен поглед над Пропадалото - това трябва да е уеб камерата, част от новия местен проект:



Ето увеличение на една от отсрещните ниши, наподобяваща контрабас:



Маша се разхожда над Пропадалото:


Накрая слязохме по също така добре направена пътека с дървени стълбички до бившата хижа, откъдето по асфалтово пътче се върнахме на паркинга. Тази ни разходка отне по-малко от два часа.

Към 18 ч. потеглихме към Луковит, а оттам - към х. Провъртеник, където ни беше нощувката. Вторият ден на екскурзията е описан тук.

Много красиво местенце! Благодаря за споделеното! Поздрави!

Надпиши си ги и непременно ги пусни поне още в blogger.
Нали знаеш , че се краде в нета. А твоите снимки стават за пътепис и за пътеводител по Българските красоти. Привет ! Панацея