Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2012 20:12 - В зеленото царство на Ломовете (От Кошов до Червен)
Автор: qbylkovcvqt Категория: Туризъм   
Прочетен: 28783 Коментари: 35 Гласове:
33

Последна промяна: 25.06.2012 20:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                    Ден преди Гергьвден. Наоколо е зеленото царство на Ломовете. Точно по това време всичко е потънало в сочна зеленина. Слънчев и доста топъл за началото на май ден. Слънцето препича, а откъм реката повява хлад. Маршрутът днес е Кошов - Червен и се движи все по поречието на Черни Лом срещу течението на реката. Отдясно е реката, а отляво са високите скали с причудливи образувания по тях, с множество пещери и дупки, в които гнездят, крият се или си почиват различни птици. 

imageimage
 
                    Още със слизането в селото бяхме посрещнати от ято щъркели, които кръжаха над главите ни, а във въздуха ухаеше на акация. Тъкмо сега е в силата на цъфтежа си. С нас този ден е един от най-добрите познавачи на този див свят и на неговите обитатели - ученият биолог, специалист по гръбначните животни, орнитолог - Еберхард Унджиян. За мен беше невероятно удоволствие да крача редом с него и да се опитам да запомня всяка негова дума. Това е един от най-добрите български учени, към когото винаги съм изпитвала респект, изключително ерудиран, надарен с невероятно търпение и много сладкодумен разказвач. Познавам го от преди може би повече от тридесет години. С него за пръв път бях по тези места. Имахме най-добрия учител по биология - Петко Нинов, който организира истинска научна експедиция по поречието на Русенски Лом и Е. Унджиян беше нашият научен ръководител. Била съм 6-7 клас. Истински и трайни знания останаха у мен от това време,... а също и любовта към природата. И сега, срещайки този човек след толкова години, у мен се събуди онова усещане за сливане на природа и наука, за това, че сме част от това дивно кътче и че Съдбата по странен начин ни завърта в тоя свят, без да ни остави да забравим кои сме. 

image

                   Обект на наблюдение днес са птиците. Но още на излизане от селото, когато преминавахме по моста, за да се прехвърлим на десния бряг на реката, забелязахме странни, плуващи гадинки във водата под нас. Оказаха се някакви ракообразни, които плуваха покрай брега. И след краткото отклонение край водата се отправихме по нашия маршрут.

image
 
                   Прегазихме покрай дивия лапад (киселец, Rumex acedosa) , който има свойството да убива жаждата с киселия си вкус, но нали сме едва в началото на нашия поход и жаждата все още не се е обадила, а ние сме вече на обраслия със зеленина път.

image

                   Слънцето до златно се къпе в зеленото наоколо. Вдясно от нас ромоли реката, а отляво се издигат скалите.

image

                   Великденче (Гергьовденче,Превара)
           Veronica officinalis L.
                  Това малко нежно цветенце, за което по името можем да се досетим и за времето на цъфтене, е една много ценна билка. Действа противовъзпалително на горните дихателни пътища, а българската народна медицина го препоръчва като добро средство против невроза, получена при психическо пренатоварване. Добро лечебно средство е за хората на умствения труд - поддържа паметта свежа, действа успокоително, премахва световъртежа.
                 Немските лекари наричат това вълшебно цвете Европейски чай и за тях то е панацея при лечението на бронхиални и белодробни заболявания и подагра, като за нея са нужни по-големи дози, приемани на гладно.                

image

image

                  Дивите ягоди са цъфнали! Невероятно прелестни и нежни са. 

image

                  И горският здравец! (Кръвен здравец) Geranium sanguineum L. 
            Има кръвоспиращо и запичащо действие. Прилага се от народната медицина при малкоръвие, болки в стомаха и червата.


image

                  Очарована от цъфналите ягоди и здравец съм се залисала около тях, когато чувам познатото тракане на щъркелите. Още сме съвсем близо до селото. Около мен има широколистна дървесна растителност, храсталак. Чувам ги, но не ги виждам още. Щъркелите. 

image

                  Белият щъркел (Ciconia ciconia) е една от най-красивите прелетни птици. Щъркелите са много консервативни, те всяка пролет се завръщат в старите гнезда, отремонтирват ги, доизграждат ги и отглeждат от 1 до 6 малки, които укрепват под топлата грижа на възрастните и през есента отлитат. 
            Ето го! Откривам го между дърветата. За пръв път виждам гнездо на такова китно място. Обикновено щъркелите гнездят на високи места - стълбове, комини, все по-рядко на стари дървета, но винаги в близост до хората. Те са синантропни животни. Този красавец си е направил гнездото на прохладно място, защитено от парещите лъчи на лятното слънце. 


image

                    Щъркелите мигрират когато метеорологичните условия се променят, отлитат в Субсахарска Африка, Западна Индия и рядко в южните части на Арабския полуостров. А когато пролетта настъпи отново, те се завръщат тук, по нашите земи, където отглеждат малките си. Вярва се, че се завръщат точно на Благовец (25 март) и заедно с лястовичките са предвестници на пролетта и завръщането им е сигурен знак, че зимата си е отишла. Според вярванията щом се появят щъркелите можем да завържем мартениците по клонките на плодните дръвчета.
              Грях е да посегнеш на тези птици. Казват, че сам Бог свива гнездото на щъркела, защото му е много мил. Ако убиеш щъркел или посегнеш на гнездото му, то къщата запустява, умират родителите, децата сираци се пръскат далече... селището дори запустява... 


image

                 Щъркелите освен като предвестници на пролетта се приемат и като Божия бллагословия за къщата, в която съградят дома си. Те символизират уюта и добруването на семейството, символ са новия живот. 
                 Има много легенди, свързани с щъркелите. Всяка от тях обаче ги свързва с хората. Вярва се, че щъркелите са омагьосани човеци. В страната, в която живеят, те не можели да имат деца, но понеже били мили на Господ, той направил така, че да се превръщат в птици, за да прелетят Океана. Имат широк размах на крилете и са много красиви реейки се по въздушните течения, носейки усещането за удоволствието от полета. :) Така превърнати в птици, те можели да достигнат нашите благословени земи. Тук отглеждали децата си, за да отлетят когато дойде есента... И прелитайки отново Океана, те пак се превръщали в хора...
            С щъркелите са свързани и някои магии за безплодие и любов. 
             Нашият щъркел невъзмутимо подрежда гнездото си, ... а аз пак съм изостанала порядъчно от групата... 

http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=9&vid=29&type=video


image

                   Я, мащерката вече е цъфнала! Е. Унджиян търпеливо наглася фотоапарата си и заснема красивата птица. Докато го чакам се потапям в морето  от мащерка. Свежа и дъхава, напоена с топлината на слънцето, привличаща с нектара си пеперудите.

image

image

image

                    В залисията си по фотографската част сме изостанали порядъчно. Групата не се вижда, а още на първия кръстопът, улисани в разговор, се отклоняваме от правилната посока, докато осъзнаем, че се движим нагоре по склона, а трябва да вървим успоредно на реката.

image

                  Край нас се открива красива гледка. По сухия каменист склон цъфтят мащерка, жълт и бял равнец и още някакви жълти и сини треви. Но трябва да си намерим пътечка, по която да се спуснем към реката. Нямаме много време да се оглеждаме, доста сме изостанали от групата. 


image

                     Ето че вече сме на правилната пътека. Покрай реката зеленината е гъста и буйна. Усеща се влагата във въздуха. Чува се ромона на водата. Тя винаги нещо разказва. Слънцето започва да препича, лъчите му парят по лицето и ръцете, но от реката повява хлад и някакво тихо спокойствие, сякаш ни приласкава с нежния си дъх.
            Движим се все още на открито. Приближаваме към скалите откъдето започва да се дочува цвъртенето на различни птици. Пред нас е горист оазис, в който ще навлезем. Докато приближаваме, откъм върбите и тополите покрай реката се чува песента на авлига, а някъде отброява времето кукувица. Любовните серенади на славеите точно сега са в разгара си и надпяването е неповторимо. Непрекъснато се откроява и жизнерадостната песен на синигерите. 
             Пойните птици обичат тихите и спокойни места. На закътани уединени клонки, сред богата зеленина огласят простора с неповторимите си песни. Нужно е да се движим тихо, за да не смущаваме горския уникален концерт. Ако искаме да видим тези птички трябва да сме много тихи и незабележими, трябва да сме целите търпение... 
 

image
                   Навлизаме в зеления свят на гледиче, орех, черница и други широколистни видове. Става хладно и приказно с бягащи слънчеви зайчета наоколо. 

image

                     На това място реката е много близо до скалите. А самите скали са живи сякаш, те са истински птичи рай. В тях гнездят много птици или намират убежище. Отдалече се чува техния глъч.


image

                   Над главите ни дузина врани преследват светла птичка. Която каца по скалите, за да се скрие, но щом полети, те отново я нападат. Търсим я с очи, искаме да разберем каква е. Но сега я няма, сляла се е напълно със скалите. 

image

                    В подножието на скалите, сред високите треви е цъфнала салвията. Наричат я още градински чай, божигробски босилек,  теменче, рожково биле ( Salvia Officinalis ). Това е тревата на безсмъртието,  на която приписват магическа сила. Латинската дума salveo означава "здраве" . Заради аромата си листенцата на растението се използват и като подправка. 
             Салвията е силно медоносно растение. Отделя нектар, дори когато цветовете прецъфтят. Медът от салвия е бистър, но с тъмен цвят и леко нагарча. 
               Растението е антиоксидант, има противовъзпалително и кръвоспиращо действие; лекува косопад, заболявания на дихателната система и храносмилателния тракт, облекчава болките при язва и гастрити; използва се при гинекологични заболявания; укрепва имунната система; използва се при безсъние, главоболие, депресия, подобрява паметта... 

               Има различни видове салвия. Трябва да се внимава със салвия дивинорум, която има наркотично действие, тя е силен халюциноген, предизвиква смях и еуфория, действието е краткотрайно. 
               Казват, че който отглежда салвия в градината си не боледува.
               Много е красива. Гъне се като девойка от полъха на вятъра и омайва като самодива...


image

image

                   Продължаваме да търсим птицата с поглед. При това групата ни съвсем не е тиха. Птичката все още се таи в скалите.

image

                   Скоро обаче се показва. Враните литват след нея. А на мен ми е нужно време и търпение, за да уловя полета им. Г-н Унджиян ни казва, че това е обикновена ветрушка (керкенез) - Falko tinnunkulus. Той изважда определителя за птици и ни показва различните видове ветрушки.
                  Народът е нарекъл тази неголяма граблива птица ветрушка, защото обича да стои срещу вятъра с разтворени крила без да трепне дори. Храни се с насекоми и дребни гризачи. Когато ловува също обича да застава с разперени във въздуха крила, трепкайки с тях почти неподвижно като пеперуда.

image

                   Ветрушката строи гнездото си в пукнатини на скали, а често заема стари гнезда на други птици (свраки, врани), което би могло да обясни неприязънта, с която тези черни птици преследваха самотния керкенез. Отглежда 4-6 малки. Ветрушката е защитен от закона вид.

http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=15

image

                   В този отвор в скалите забелязахме сянка. В действие влезе монокъла на г-н Унджиян. Във всеки един момент прихващахме неговите уроци. Ето сега - трудно се различава стоящата в скалната ниша птица. Когато се наблюдават и изследват птиците, се излиза рано сутрин, по изгрев слънце. Тогава лъчите падат ниско и осветяват вътрешността на пещерите и вдлъбнатините в скалите. Тогава ясно би се видяла птицата. Определителят отново е в ръцете ни. 
           Това е гълъб хралупар ( Columba oenas ), много прилича на скалния гълъб (Columba livia) , но оперението му е по-тъмно и напречните светли ивици на крилете са по-слабо изразени. 
           Гълъбът хралупар е изчезващ вид, това се дължи на изсичането на горите и разрушаването на естествения му биотоп. Животът му е тясно свързан с хралупите, в които отглежда малките си, но се налага да ги сменя, защото след отглеждането на едно люпило, той оставя хралупата силно замърсена и не е възможно да се използва втори път. Същата година гълъбът отглежда още едно люпило, ако има удобна за това хралупа. В извън размножителния период нощем предпочита да спи в дупки и хралупи. 

http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=29&vid=206&id=1823&type=bird


image

image

image

                    Попаднали сме в царството на птиците. Скалите са едно общежитие на птичия свят. Тук гнездят и бързолети (Apus) това са  дребни птици от семейство Бързолетови (Apodidae). Виждахме ги да летят над главите ни. Чувахме пронизителните им писъци, но да ги снимаме - това е някакъв абсурд. Летят с много голяма скорост. Почти целия си живот изкарват в полет. Дори нощем спят летейки, само намаляват скоростта, спят на 2000 м височина, като забавят маховете на крилете. Кацат единствено по време на размножителния период, когато мътят. Отглеждат по две пиленца, много рядко три. Гнездят в скалисти местности, по входове на пещери, също и по високи сгради. 

http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=34


image

image

image

image

                    Пътят ни отново приближава реката и се поотдалечава от скалите. Постепенно утихват виковете на бързолетите. Тук се чува упойвашия глас на авлигата, някъде в далечината пее славей. Славейчето е нежно малко сиво-кафяво птиче, но авлигата е сякаш от злато. Нужно е голямо търпение и велико спокойствие, за да ги уловиш с фотоапарата, което в днешния ден е невъзможно...

http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=62&vid=288&type=video

http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=57&vid=390&type=video

Над реката прелита кукувица и скоро чуваме отмереното и ку-ку, ку-ку... 
        За кукувицата, както и за лястовицата и щиркела съществуват легенди и предания, че са хора превърнати в птици. Кукувицата била девойка, имала си брат, с когото непрекъснато се карали, затова и били наказани. Той бил превърнат в бухал, тя - в кукувица. Тя владеела деня, той - нощта. Все се търсят, но не могат да се намерят...

http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=30&vid=212&id=3416&type=bird
 

image

                     Продължаваме през живописни местенца, потопени в ромона на реката и песента на птиците. Слънцето вече прежуря, въпреки, че лятото е още далече, но тук е прохладно. Слънчеви зайчета бягат по водата и зеленината. Слънчеви лъчи пронизват гъстите корони на дърветата и играят сякаш театър на светлината.


image

image

                     Излизаме на открито и пак зеленото превзема очите ни, а слънцето ни залива с горещата си ласка. Лицата и раменете вече горят. В този ден няма да се завърнем без тен. 


image

image

image

image

                     Зайча сянка (Asparagus Officinalis) 
             Използа се настойка от растението при сърдечни смущения и застой на течности в организма, хипертония, заболявания на далака и черния дроб. 
Народната медицина я препоръчва и при диабет, пясък в бъбреците пикочния мехур, хемороиди, дизентерия, за засилване на лактацията, при увеличение на простатната жлеза, при екземи и др. Необходима е консултация с лекар, преди употребата на тази билка!
 


image

image

                     Зайчата сянка е много нежно и красиво растение. Слънцето преминава през него и превръща зеленото в златно.


image

image

                  Покрай потъналите във влага брегове на реката, в сянката на върбите и тополите открих това самотно божествено цвете. 
             Жълта перуника, блатна перуника ( Iris pseudacorus) 
             Също е билка, действа диуретично, отхрачващо, спазмолитично и др. 
             Перуниката е цветето на бог Перун, затова и носи това име. 
              Богинята Додола ( Пеперуда, Пеперугя, Пеперуна, Ехо, Перуница, Летница ) била съпруга на Перун, а техни деца са Дженгал, Девна и Перуника. 



image

image

image

image

image

image

image

                    Това невероятно красиво и непристъпно дърво носи звучното име гледиче или гледичия. 
            Gleditsia triacantha L.       
            Установено е, че алкалоидът триакантин, който съдържа в плодовете, действа спазмолитично, съдоразширяващо, понижава артериалното налягане и възбужда дишането. Има данни, че билката благоприятства образуването на червените кръвни клетки. 




image

image

image

image

image

                     Вървим отново през зелените ливади. Наоколо цъфтят акации и ароматът им изпълва въздуха. Отдясно в скалите остава Малък рай манастир, следва манастира Кошута, който е отляво. Движим се през живописния пролом, а гледките се редуват от красиви по-красиви. Скалите са от двете страни на реката. Пак отляво в скалите са останките на Голям Рай манастир. 


image

image

image

image

image

                 Много ми харесва името Радика, това е едно от народните названия на глухарчето, жълтурче (Taraxacum)...


image

image

                  Трънкосливките ( Prunus insititia ) вече имат плодове. Много са вкусни в късната есен...


image

image

                  Бялата дъхава акация (Robinia doacacaia L.)...  


image

image

                    Омаяна от аромата и захласната по всичко наоколо, не гледам в краката си. Голяма грешка! Основно правило в нашите гори е да следиш винаги къде стъпваш. Е, по някаква щастлива случайност не я настъпах. На пътеката пред нас се беше изпънала в цялата си прелест истинска пепелянка (Vipera ammodytes ).                Отличителните и черти са триъгълната глава с рогче на носа и начупената шарка по гърба. Тези змии не са агресивни, сами не нападат. Трябва да се внимава да не я настъпиш или изплашиш. Когато е раздразнена, при уплаха реагира по различен начин - или остава да лежи неподвижно на земята, или изсъсква и бяга, или напада... В нашия случай полежа не повече от минута може би, вдигна глава и достойно се оттегли в зелените си покои.               
            Тези змии са със силна отрова, отстъпват само на усойниците, които живеят на по-висока надморска височина. В планината, в гората, сред природата дори и в летните жеги би трябвало да се ходи с вълнен чорап и високи обувки, така опасността от непредвидено ухапване е минимална. 
            Отровата на пепелянката се използва най-вече за производство на противоотрова срещу по-силно отровните европейски змии.

image

image

                       Тук в стеблото на тази акация открихме две прясно издълбани дупки на кълвач. Птицата, изплашена от нас излетя и се скри в зеления клонак, откъдето извика нещо, сякаш ни се смееше. Сивият кълвач (Picus canus), често се бърка със Зеления кълвач (Picus viridis) заради зелената окраска и на двата вида. Тъй като не успяхме да огледаме птицата почудухме се, поспорихме и по песента решихме, че е по-скоро сив кълвач. Това е постоянна птица, но вече застрашена от изчезване поради изсичане на широколистните гори, които той обитава. Сивият кълвач добре умее да се катери по дърветата, като забива закривените си нокти в корта им и опирайки се на опашните си пера прави малки скокове. Моногамна птица е. Отглежда по едно люпило годишно по 5 до 10 пиленца в дупки, които сам издълбава в дънера на широколистни дървета на височина до пет метра.
                       

http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=39&vid=241&type=video 

image

image

                  Глогът. Howthorn (Crataegus laevigata)     
            Този храст е един от тези, които цъфтят последни, шипката само още не цъфнала. Малките му червени плодчета са страшно вкусни, но ще узреят чак през октомври. Сега през пролетта листенцата му се използват за подправка на салати, придават приятен вкус и аромат. И плодовете, и листенцата се използват като билка. Глогът също е от чудотворните билки, не само че прави чудеса, но и не дава никакви странични нежелани ефекти върху организма. Освен това е силно медоносно растение.
           Като лечебно средство глогът се използва от най-древни времена. Има запазени сведения за използването му в Римската империя през първи век от н. е. Днес медицината също го използва за профилактика и превенция при сърдечно-съдови заболявания. 


image

                   Пчела върху ягодов цвят. :)

image

                    И мравки върху стъбълцето на фий.
             Глушина, див фий, змийски грах (Vicia) 
            Това красиво растение от семейство бобови е ценно като фураж, но е и медоносно растение.

image

image

                 Венец от великденчета около листа от кукуряк сред див фий и зелени нежни тревички. Природата прави най-прекрасните аранжировки, без целофани, шарени хартии и изкуствени калинки. Невероятна хармония...

image

image

                    Продължаваме своята разходка. Проломът е зелен и живописен. Сега все още в началото на май зеленината е буйна, цъфтят треви и цветя. Истинско кътче от рая.  Така се нарича и околността. Вече сме минали покрай останките на Малък Рай манастир, манастира Кошута, а сега сме близо до Голям Рай манастир. Това са средновековни манастири, съществували допреди около 200 години.
           С името на манастира Кошута се свързва легенда за произхода на името на село Кошов. Според народните фолклорни представи кошутата символизира Божията майка. Вероятно патрон на манастира е била Света Богородица.  
 

image

image

image

                  Вървим сред високи зелени треви, билки и диви цветя. Необичайно и изненадващо е, че природата е девствена по тези места. Успяла е да се съхрани от човешката ръка. От незапомнени времена човекът тук е живял в абсолютна хармония с природата. Тук не бива да се пали огън и да се изхвърлят отпадъци. И наистина е невероятно истинско и непокътнато.
           Газим сред див лопуш и бял равнец.
         
 Ботаническото наименование на билката (Achillea) се смята, че произхожда от името на гръцкоя герой Ахил. 
           Равнецът все още не е разтворил напълно вълшебните си бели цветове. Старите билкарски книги го наричат "избавление от всички беди".  Цветовете му наистина са вълшебни, имат свойството да пречистват кръвта. Това е билка, която се използва там, където сякаш всичко е изгубено, тя може да прогони дългогодишни упорити заболявания. Чаят от бял равнец е ефикасен при простудявания, гръбначни и ревматични болки. Трябва да се пие в големи количества и колкото е възможно по-горещ. Чаят стимулира правилната дейност на бъбреците, премахва безапетитие, отстранява газове и спазми в стомаха, смущения в черния дроб, възпаления на стомашно-чревния тракт.
             Някои наричат белия равнец мъжка билка, защото преди години войниците задължително я носели в торбите си заедно с хляба и водата. Това е билка, която спира външни и вътрешни кръвоизливи, облекчава различни болки. Други наричат равнеца женска билка, защото помага при маточни кръвотечения, нередовна менструация, при главоболие и мигрена и дори за забременяване. 
  

image

image

image

image

image

image

image

                    В резервата живее една от вече много редките у нас птици - египетският лешояд (Neophron percnopterus). Според г-н Еберхард Унджиян, през осемдесетте години на миналия век, когато е правено последното преброяване на птиците в резервата, тук са гнездили около 40 двойки египетски лешояди. Сега са само две. Той обясни намалелия брой на птиците с трудностите в намирането на храна. Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни и всякакъв вид яйца. Яде също и костенурки. В последно време се среща все повече на бунища, пристанища, сметища, места за изхвърляне на кланични отпадъци, дори в директна близост до населените места. 
             Египетският лешояд е моногамна птица. Гнезди по непристъпни скали, в пещери или дълбоки скални ниши. Гнездото го строят и двете птици, в него могат да се намерят кости от дребни животни и черупки от костенурки. Двете птици  пренасят строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака. Отглеждат по две пиленца годишно, при които половата зрялост настъпва след пет години. 
           
 Тук е най-северното местообитание на египетския лешояд в Европа. Египетският лешояд е птица с висока интелигентност. Той е от няколкото животни, ползващи инструменти. Освен в Европа, птицата обитава Африка и Азия. Когато намери щраусово яйце, хваща с човката си камък и го засилва рязко пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат.
 
                      http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=13&vid=78&type=video 

image

                    На това място срещнахме любител на природата с далекогледна тръба. Наблюдаваше скалите. Позволи ни да надникнем и ние. Тръбата беше насочена към квадратния отвор в скалите, над триъгълната пещера. Оказа се, че там са свили гнездото си едната двойка лешояди. В момента мътеха. И групата ни притихна. Не биваше да смущаваме тяхното спокойствие. Нишата в скалите беше дълбока и почти нищо не успяхме да видим. Едвам се очертаваше силуета на мътещата птица. Дупката в скалата вече беше в сянаката. Отново съжалихме за късния час, при изгрев слънце слънчевите лъчи огряват пещерата и тогава всичко е по-различно и видимо, не толкова тайнствено. 


image

image

image

image

                   Друга умна птица, която би могла да се срещне по тези места е склният орел (Aquila chrysaetos). Когато си намери костенурка. Той я вдига високо в небето и я пуска над скалите. Така корубата и, която е много здрава се разбива, той се спуска и може спокойно да се нахрани...

                   http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=13&vid=96&type=video



image

                      Рой пеперуди - искрова синевка (Polyommatus icarus). Танцът им е изящен и прекрасен. Миг преди отново да се завъртят във въздуха. Кацнали заедно само потрепват с крилца.


image

image

                     Силно окарстените варовици са оформили невероятни образувания – скални колоси, мозайка от ниши, „скални ковьори” (т.нар. вощини – заради многото килийки, подобни на исполинска пчелна пита) и многобройни пещери. Тук върху скалите са се получили в резултат на изветряване интерсни скални образувания, напомнящи пчелна пита. 


image

image

image

image

image


                   Намерихме на пътя си тази мъртва къртичка (Talpa europaea). Къртиците се хранят с насекоми и техните ларви, в това число червеи и голи охлюви, като така се явяват полезен източник на контрол на насекомите при моравите и градините. Къртиците са едни от най-подземните бозайници; те се виждат рядко и прекарват по-голямата част от живота си под земята. Притежават изключително остър слух.Въпреки,че са почти слепи,къртиците са силно чувствителни към светлината. Чувствителните косъмчета на муцуната им са техните „очи” при откриване и улавяне на жертвите им под земята.
           Беше видимо умряла съвсем скоро. Някъде наблизо край реката бях видяла картофена нивичка. Вероятно къртицата се е отровила от използваните от стопаните препарати против колорадския бръмбар. Ето до това води човешката намеса в света на дивата природа. 
           Това животинче ще бъде полезно и мъртво, ще бъде препарирано за природонаучния музей. 
 

image

image

                   Отново сме изостанали порядъчно от групата. Трябва да побързаме, за да ги настигнем. Движим се към  живописно място, наречено Чучана, където има студен извор, а и вече се усещаме и жадни, предусещайки прохладата на живата изворна вода.
           Тук наблизо е и старата воденица, единствената запазена в тази част на реката. Където е воденицата, някога е имало старо селище, затова и местността около нея се нарича Селището. На това място реката е най-буйна и е образувала остров. Сега воденицата е превърната в база за домуване на лодки. Оттук любителите на екстремни изживявания могат да се спуснат с триместно кану по водите на Черни Лом. 


image

image

                    На левия бряг на реката, над рибарника при с.Кошов, има построен пункт за наблюдение на птици. По тия места се среща и черният щъркел  (Ciconia nigra), рядка, много красива блатна птица, обитаваща горите. Обича тишината на вековните гори, строи гнездата си по огромни дъбови или букови дървета. Възможно е да направи гнездото си и върху скала. Птицата обича тишината и спокойствието, рядко се показва на хората, не е общителна като белия щъркел. 

http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=9&vid=28&type=video





image

image

                  Сред див здравец и зеленина, сред пепруди и сладка раздумка, неусетно стигаме до кладенчето с живата вода, където групата вече се е разположила в сянаката на прохладната гора. 


image

image

image

image

                    Като всяко кладенче - водата е ниско и трябва да приклекнеш, да се приведеш пред земята и водата преди да докоснеш студените струи, преди да усетиш прохладата на водата върху устните и живителната и сила, разливаща се по тялото...

image

image

image

                   Блестяща красавица, пазителката на живата вода. Водно конче (Odonata), символ на силата на светлината. 
                   Тази летяща красавица е от вида с "ангелски крилца". Водното конче олицетворява трансформацията и любовта, подобно на пеперудите. Олицетворява любовта на двама влюбени, които винаги се намират, винаги остават заедно... :)



image


image

                    ... и спящ в копривата охлюв...


image

image

                  Още една чудодейна билка - Риган, горски чай, овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче.
              (Origanum vulgare L.)
Използва се и като билка и като подправка. Още не е цъфнал, не е показал нежнорозововиолетовите си цветчета с много фин аромат. 
                    


image

                     :) Маршрутът ни е само някакви си осем километра. Не след дълго ще достигнем до средновековното селище Червен. Времето някак бързо отлита, изминахме неголям път, а видяхме много неща. Усещанията, ароматите, песента на птиците, всичко е неповторим букет от емоции, които трудно биха могли да се предадат дори с магията на словото. Истинското живо приключение оставя незабравамите мигове на щастие, наслада и удовлетворение в душата. 

image






Тагове:   България,


Гласувай:
33



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Разкошен!
25.06.2012 20:38
Казват, че който отглежда салвия в градината си не боледува.
Много е красива. Гъне се като девойка от полъха на вятъра и омайва като самодива...

Очарован съм от разказа и множеството снимки, страхотен постинг още веднъж!

Лека вечер ;)
цитирай
2. gocho52 - Ох!...
25.06.2012 20:46
Дай глътка бира....
Имам салвия, мащерка и риган.
Гледичията я завъдих от семенца, чакам я да порастне.
Приятно ми бе да се разходим!
цитирай
3. sparotok - благодаря ти
25.06.2012 21:29
Страхотен постинг! Без да знаеш ми помогна много за едно проучване, благодаря ти!
цитирай
4. alexs - Аплодисменти за разкошния постинг ...
25.06.2012 21:44
Аплодисменти за разкошния постинг ! И пепелянката дори си снимала....
Показала си красотата на поломието .....Малко хора освен русенци знаят че по тези места има такива красоти каньон скали и красива природа!
цитирай
5. mamas - Наука и романтика...
25.06.2012 21:49
Как хубаво си съчетала полезното с приятното :)
Поздрави!
цитирай
6. qbylkovcvqt - Казват, че който отглежда салвия в ...
25.06.2012 21:55
gogi6666 написа:
Казват, че който отглежда салвия в градината си не боледува.
Много е красива. Гъне се като девойка от полъха на вятъра и омайва като самодива...

Очарован съм от разказа и множеството снимки, страхотен постинг още веднъж!

Лека вечер ;)


Привет!

Трябва да поясня - това, което е на снимката е един от видовете салвия. Те са много. Този цъфти в началото на май. Не знам кой точно е като название.

Увлякла съм се.

Градинският чай или салвия (Salvia officinalis) цъфти малко по-късно, в края на май, началото на юни. Берат се листенцата преди цъфтежа или през септември и се използват освен за билка и за подправка. Цветовете са по-бледо лилави и листата по-мъхести и по-обли. Ще покажа снимка в постинг, свързан със село Писанец.

:) Иначе всяка тревичка е билка, но би могла и да е отрова, според дозата ... ;)

Усмивки!
цитирай
7. qbylkovcvqt - Дай глътка бира. . . . Имам салвия, ...
25.06.2012 22:01
gocho52 написа:
Дай глътка бира....
Имам салвия, мащерка и риган.
Гледичията я завъдих от семенца, чакам я да порастне.
Приятно ми бе да се разходим!


Ох! Наздраве! :)))

Мога да предложа медовина. ;)

На теб благородно завиждам за градината, съперничеща на райската!

Усмивки!
цитирай
8. qbylkovcvqt - Страхотен постинг! Без да знаеш ми ...
25.06.2012 22:03
sparotok написа:
Страхотен постинг! Без да знаеш ми помогна много за едно проучване, благодаря ти!


Здравей! Радвам се, че отново си във вихъра! :)

Наистина не знам за какво иде реч, но ако мога да помогна - с удоволствие. Обади се.

Поздрав!
цитирай
9. qbylkovcvqt - Аплодисменти за разкошния постинг ...
25.06.2012 22:09
alexs написа:
Аплодисменти за разкошния постинг ! И пепелянката дори си снимала....
Показала си красотата на поломието .....Малко хора освен русенци знаят че по тези места има такива красоти каньон скали и красива природа!


:))) Така е. Невероятно е. Оглеждаш се - обширната Дунавска равнина. Огромно поле, ниви докъдето ти поглед стига. И изведнъж, ама съвсем внезапно, сякаш разрязано пространството с остър нож, разкрива невероятна картина - каньона на Русенски лом. Дивна красота! Високи повече от 100м скали, пещери, крайречна богата растителност, животински и птичи свят... Магия някаква и невероятна енергия има по тия места.

А пепелянката, едва ли е по-отровна от мен ;) ...
цитирай
10. qbylkovcvqt - Как хубаво си съчетала полезното с ...
25.06.2012 22:12
mamas написа:
Как хубаво си съчетала полезното с приятното :)
Поздрави!


:))) Прибави и група деца, същински диви кози... ;) ...трябва да заобичат, да се научат да знаят и да повярват...
цитирай
11. idealist - Чуден разказ! :)
25.06.2012 22:16
Благодаря ти! :)))
цитирай
12. graucho - Малееее, травел тиви ряпа са яли:)
25.06.2012 22:16
Много си старателна, вместо да гледаш сапунерки , какви красоти твориш:)
цитирай
13. qbylkovcvqt - Благодаря ти! :))) :) Радвам ...
25.06.2012 22:25
idealist написа:
Благодаря ти! :)))


:) Радвам се, че ти е интересно!
цитирай
14. qbylkovcvqt - Много си старателна, вместо да г...
25.06.2012 22:30
graucho написа:
Много си старателна, вместо да гледаш сапунерки , какви красоти твориш:)


Да видим сега - красотата я твори ръката на природата, жаждата за тази красота живее у мен. Съвсем не успях да покажа и разкажа всичко, но то е и невъзможно само в един постинг... А сапунерките, те са пепел, не от рози. ;) Не си струва загубата на време.
Ако заразя някого си е постижение... :)
цитирай
15. hopfen - Не може човек да се
25.06.2012 22:31
"потопи" в този постинг отведнъж...има толкова много да види и научи, пак ще се върна за по-подробно наслаждение:)
За хората от Дунавската равнина:
Наздраве!
цитирай
16. qbylkovcvqt - :))) Хей! Наздраве! Абсолютно ...
25.06.2012 22:37
:))) Хей! Наздраве!

Абсолютно не може. Аз го пиша от началото на май. Може би трябваше да избера друга форма. :) Но това е резултатът в крайна сметка. ...а има и продължение :)
И оттогава, от началото на май се случиха и други походи или по-скоро разходки в околностите на Русе, които изискват време, за да ги покажа и разкажа :)))

Така че имам още срещи с русенските забележителности, които ще покажа...
цитирай
17. planinitenabulgaria - Страхотен постинг! Брависимо!
25.06.2012 22:48
Лошото е, че твърде далеч за мен са тези места. Били сме по долината на Русенски Лом, но малко. А толкова много неща има за гледане там...
Коста
цитирай
18. qbylkovcvqt - Здравей, Коста! Наистина има ...
25.06.2012 22:52
Здравей, Коста!

Наистина има много забележителности. Тук са живели траки, римляни, славяни... Мястото е заредено с вълшебство и особена енергия, не случайно има толкова свещени места, в които човекът е търсил бога и общуването с него...
цитирай
19. diso - Разходка - мечта! За мен беше удоволствие!
25.06.2012 23:39
Ходил съм за кратко в Поломието, но за такъв, по-продължителен преход и в компанията на умел водач мечтая:))
Благодаря!
цитирай
20. qbylkovcvqt - :))) Това са осъществими мечти. А и ...
25.06.2012 23:44
:))) Това са осъществими мечти. А и това е един от най-леките преходи. За начинаещи. ;)

Усмивки! ...само кажи кога тръгваме... :)
цитирай
21. toninabog - Поздрави!
26.06.2012 10:15
Страхотен постинг! Много ми хареса!
цитирай
22. qbylkovcvqt - Радвам се! Дивия свят на природата ...
26.06.2012 11:15
Радвам се! Дивият свят на природата винаги въздейства.

Усмивки!
цитирай
23. slavimirgenchev1953 - Голямо
26.06.2012 11:48
удоволствие ми достави! Поздравелния за богатия и изчерпателен постинг!
цитирай
24. qbylkovcvqt - :) Благодаря! Може би, защото и с ...
26.06.2012 14:06
:) Благодаря! Може би, защото и с удоволствие го правих...
цитирай
25. alexs - То цяла научна експедиция сте на...
26.06.2012 14:11
То цяла научна експедиция сте направили !....и аз ще пусна нещо за Ломовете само че по нагоре ще ида по притоците... и за един голям язовир по ломовете ...нали да пиша Русенско ми е слабост
цитирай
26. qbylkovcvqt - :) Ще очаквам с интерес.
26.06.2012 14:17
:) Ще очаквам с интерес.
цитирай
27. tota - Поздрави, Славе!
26.06.2012 23:30
Чудесно представяне на зеленото царство на Ломовете!
цитирай
28. qbylkovcvqt - :) Привет! Това са хубавите ...
26.06.2012 23:53
:) Привет!

Това са хубавите неща в живота> :)
цитирай
29. pevetsa - Впечатляващо Славе :)
27.06.2012 09:42
Въвлече ме, и ме върна в спомените ми от детството, когато си играехме покрай Лома, и се катерихме по чуките между Красен и Басарбово.
цитирай
30. qbylkovcvqt - :))) Знаеш ли - сега има деца, които ...
27.06.2012 10:28
:))) Знаеш ли - сега има деца, които не са излизали от града, природата им е не само непознато, но и чуждо място...
цитирай
31. janabel - Прекрасно е!
27.06.2012 12:30
Никога не съм ходила в този край. Благодаря!
цитирай
32. zvezdichka - Много интересен.,образователен и полезен постинг Славче!
28.06.2012 17:04
Интересно откъде познаваш така добре растенията, дърветата, билките, че и птиците? Браво на теб!
Изворчето ме заинтригува. Има ли нещо изобразено върху камъка? А и формата му е много интересна!
А воденицата видяхте ли?
Поздрави!
цитирай
33. qbylkovcvqt - Никога не съм ходила в този край. ...
28.06.2012 20:21
janabel написа:
Никога не съм ходила в този край. Благодаря!


:) България е толкова малка, била съм на толкова много места, а още има много места, на които не съм била...

Това е родният ми край. Заповядай! :)
цитирай
34. qbylkovcvqt - Интересно откъде познаваш така ...
28.06.2012 20:38
zvezdichka написа:
Интересно откъде познаваш така добре растенията, дърветата, билките, че и птиците? Браво на теб!
Изворчето ме заинтригува. Има ли нещо изобразено върху камъка? А и формата му е много интересна!
А воденицата видяхте ли?
Поздрави!


Привет, Цане!

Сред природата съм си у дома. Нормално е да я познавам. Съвременният човек все повече губи връзката с истинския си дом - природата, губи хармонията...

И аз го оглеждах това изворче, но не видях надпис на него, освен една стрелка с блажна боя... :( Интересно беше и това, че малко преди да стигнем до кладенчето минахме покрай няколко огромни обли камъка в реката. Какви са, от къде са се взели, нагазили там във водата?! А воденицата не я видяхме, тя остана вдясно от нашата посока. Ние поехме към Червен. Всъщност това кладенче е почти в подножието на крепостта, съвсем близо е.

:) Усмивки!
цитирай
35. анонимен - благодаря Ви
30.10.2012 18:02
постинга Ви ми звучеше като красива и поучителна проиказка. Наистина ли съм толкова невежа по отношение на много познатите цветя и билки. Благодаря Ви, че ми отворихте очите и накарахте да заобичам още по-силно нашата, българска и русенска природа. Бъдете здрава!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2852795
Постинги: 927
Коментари: 4602
Гласове: 26550
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031