Постинг
17.05.2012 13:41 -
Град Златица-хижа Свищи плаз-връх Свищи плаз - 12.05.2012 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 20897 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2012 08:55
Прочетен: 20897 Коментари: 11 Гласове:
9
Последна промяна: 18.05.2012 08:55
От град Златица към билото на Стара планина има няколко интересни маршрута. Планината над града е силно нагъната. От връх Свищи плаз на юг се спускат две големи ребра-източно и западно. Западното ребро по средата се разделя на две по малки ребра. Към тези две ребра трябва да се прибави и още едно. Излиза от връх Мияле и минава източно от река Курудере. Между ребрата има дълбоки долини с течащи реки във всички тях. На тези реки в града са построени многобройни чешми. Затова гр. Златица е известен като Града на чешмите. По всяко ребро и по всяка долина има пътека, така, че броят на маршрутите е значителен. Аз реших да се кача до хижа Свищи плаз не по който маршрут ми падне, а по туристическа маркировка. В интернет пишеше, че маркировката тръгва от манастира Свети Спас.
Манастира Свети Спас
Намира се в североизточния край на града. До манастира e известното Спасово кладенче, а има и голям паркинг. Оставих си колата на паркинга и тръгнах по многобройни стълби нагоре в северна посока.
гр. Златица от стълбите над манастира Свети Спас
На един голям камък отстрани на стълбите имаше стрелка и надпис-Хижа Извора. Това ме заблуди да продължа нагоре по стълбите. Всъщност маршрута за хижата би трябвало да е от паркинга по един черен път надясно в източна посока. Над стълбите излязох на черен път и малък параклис. Веднага се видя билото на планината. Изглеждаше близо, но това разбира се беше илюзия. Черния път продължи по долината на река Курудере. В началото долината е широка, а пътя водоравен. Има стара туристическа маркировка, както и някакви бели и червени стрелки. Черният път скоро се превърна в пътека, а долината на реката рязко се стесни. Стигнах до бетонно водохващане с малка къща до него. Там реших да се кача на реброто източно от реката и да търся път. Завих нагоре през гората и след 30 минути изкачване бях отгоре на реброто. Пътя, който тръгва от паркинга, се изкачва към връх Калето. Подцепва го от запад и му излиза от север. Аз излязох на пътя от северната страна на връх Калето в местността Говедарника.
От черния път към хижа Свищи плаз и билото на Стара планина
Сега вече нещата си дойдоха на мястото. Реброто беше изцяло голо и много обзорно. Веднага се видяха хижа Свищи плаз и връх Мияле над нея. Имаше гледка и от другата страна на реката-към върховете Венковия егрек и Козлуелоси. Бях решил да се връщам през тях и сега добре ги разгледах. Напред хижата изглеждаше близо, но си личеше, че за да я стигна трябва да пресека няколко големи дерета. Черния път, освен много обзорен е и почти водоравен. Изкачва плавно напред към хижата. Така с много гледки и снимки стигнах до някаква къща. В двора имаше голяма чешма и рибарник. Може би това е хижа Извора. Вътре се въртеше някакъв човек и ми беше неудобно да я снимам. Продължих напред към следващото дере. Пътя влезе в гората и стигна до голяма чешма с пейки до нея.
Голямата чешма с пейките
На чешмата малко си починах и продължих напред. Първо се стига до хижа Тихият кът.
Хижа Тихият кът
Представлява двуетажна къща с разбит портал и без признаци на живот. Въпреки, че прозорците бяха здрави хижата приличаше на изоставена и разграбена. До хижата има маркирана отбивка за хижа Паскал. На сто метра след Тихият кът е хижа Свищи плаз.
Хижа Свищи плаз
Сградата е много по-голяма, а прозорците са с нова алуминиева дограма. И тук портала беше заключен и нямаше признаци на живот. Хижата е на около два часа от града и има удобен път. Жалко, че се посещава толкова рядко. Поснимах наоколо и без да търся хижар продължих нагоре към билото. От хижата има маркирана пътека само до края на гората. Над гората има голи поляни без маркировка. От хижата към билото е лесно. Но от билото няма как да се види хижата, защото тя е в гората. Липсва какъвто и да било знак. Тъкмо излязох от гората и времето започна рязко да се влошава. Събраха се буреносни облаци, а някъде на изток започна здраво да трещи. Качих се до лятната пътека Ком-Емине и завих по нея в западна посока. По пътеката за кратко време подсякох водоравно от юг върховете Мияле и Голяма Занога.
Подсичам централното било по лятната пътека
Под мен е долината на река Курудере
Излязох на билото на премката между Голяма Занога и Свищи плаз.
От билото напред към връх Свищи плаз
Страхувах се да не ме настигне бурята и вървях доста бързо. Някъде в подножието на връх Свищи плаз само ме поваля за малко и това беше. Бурята с голямо трещене отмина на юг. Качих Свищи плаз и седнах да обядвам.
На връх Свищи плаз
Поглъщах храната и гледките и се наслаждавах на пробилото облаците пролетно слънце. От хижата до върха се стига за не повече от час и половина. Сега ми оставаше само да се спусна по източното ребро от върха към Златица. Реброто изглеждаше голо и удобно за слизане, така че можех още малко да се позабавя на върха.
Реброто по което ще слизам
След като добре си починах започнах да се спускам надолу. Интересна е долината на река Курудере. Водосборния басейн на реката е между върховете Свищи плаз, Голяма Занога и Мияле. От ребро към долината е почти отвесно. Реката бучи някъде много надолу без да се вижда. Пейзажа е алпийски като на Витоша. По голите поляни от върха реката се спускат многобройни каменни реки.
От реброто надолу към реката
Бързо напреднах по голото ребро надолу и скоро стигнах до най-ясно изразения връх наоколо-връх Козлуелоси.
На връх Козлуелоси
Панорамата от него беше много добра, но се оказа, че върха от юг е отвесен. От връх Свищи плаз не се виждаше, че реброто е от две части. Между Козлуелоси и следващия връх-Венковия егрек имаше толкова дълбока пропаст, че не виждах дъното и. Напред и вляво не можеше да се продължи.
Долината на река Баламдере
Вдясно видях някъде долу една козя пътека и реших да сляза до нея. Трябваше първо да се върна доста назад и после да заобиколя върха от запад. Пътеката си я имаше, но вместо да върви надолу тя тръгна да подсича върха през най-отвесната му част. През цялото време си мислех, че пътеката не може да продължи напред, но тя продължаваше. Стигнах до една скална тераса и оттам видях, че между двата върха има тънък свързващ рид. Не можех да преценя дали по него може да се мине, но реших да рискувам. Пътеката продължи точно натам и се заби в най-големите тръни. Шипки, дрян, акация, рози, коприви. Всички видове бодливи растения се бяха наредили на парад покрай пътеката. Излязох до свързващия рид с половин фланелка и четвърт панталон. Свързващото ридче се оказа читаво за преминаване. Скоро бях в подножието на връх Венковия егрек.
Назад към връх Козлуелоси
И той беше доста отвесен откъм пропастта. Само, че беше по-нисък и гората беше съвсем друга. По-рядка и с големи дървета. Пътеката беше като вкопана в скалите. Изобщо мястото между двата върха се оказа много странно. Прилича на местността около Перперикон. Очаквах да се натъкна на останки от тракийско светилище или нещо още по-странно. Затова и не се изненадах от иманярските разкопки на Венковия егрек.
На връх Венковия егрек. Отметката за връх е пропаднала в иманярски изкоп.
Изкопите покриваха плътно целия връх. Бяха толкова много, че бетонната кота се беше килната в един от тях. Отдолу под котата май наистина имаше някакъв зид. От връх Венковия егрек надолу има дълга и гола поляна със странното име Салтаалан.
Надолу към поляната Салтаалан
Бързо я прекосих и стигнах отново до гора. През гората надолу прозираха първите къщи на града. Тръгнах към тях без пътека и излязох точно на манастира Свети Спас. Пих една студена вода от Спасовото кладенче и отпраших към София.
Спасовото кладенче
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Манастира Свети Спас
Намира се в североизточния край на града. До манастира e известното Спасово кладенче, а има и голям паркинг. Оставих си колата на паркинга и тръгнах по многобройни стълби нагоре в северна посока.
гр. Златица от стълбите над манастира Свети Спас
На един голям камък отстрани на стълбите имаше стрелка и надпис-Хижа Извора. Това ме заблуди да продължа нагоре по стълбите. Всъщност маршрута за хижата би трябвало да е от паркинга по един черен път надясно в източна посока. Над стълбите излязох на черен път и малък параклис. Веднага се видя билото на планината. Изглеждаше близо, но това разбира се беше илюзия. Черния път продължи по долината на река Курудере. В началото долината е широка, а пътя водоравен. Има стара туристическа маркировка, както и някакви бели и червени стрелки. Черният път скоро се превърна в пътека, а долината на реката рязко се стесни. Стигнах до бетонно водохващане с малка къща до него. Там реших да се кача на реброто източно от реката и да търся път. Завих нагоре през гората и след 30 минути изкачване бях отгоре на реброто. Пътя, който тръгва от паркинга, се изкачва към връх Калето. Подцепва го от запад и му излиза от север. Аз излязох на пътя от северната страна на връх Калето в местността Говедарника.
От черния път към хижа Свищи плаз и билото на Стара планина
Сега вече нещата си дойдоха на мястото. Реброто беше изцяло голо и много обзорно. Веднага се видяха хижа Свищи плаз и връх Мияле над нея. Имаше гледка и от другата страна на реката-към върховете Венковия егрек и Козлуелоси. Бях решил да се връщам през тях и сега добре ги разгледах. Напред хижата изглеждаше близо, но си личеше, че за да я стигна трябва да пресека няколко големи дерета. Черния път, освен много обзорен е и почти водоравен. Изкачва плавно напред към хижата. Така с много гледки и снимки стигнах до някаква къща. В двора имаше голяма чешма и рибарник. Може би това е хижа Извора. Вътре се въртеше някакъв човек и ми беше неудобно да я снимам. Продължих напред към следващото дере. Пътя влезе в гората и стигна до голяма чешма с пейки до нея.
Голямата чешма с пейките
На чешмата малко си починах и продължих напред. Първо се стига до хижа Тихият кът.
Хижа Тихият кът
Представлява двуетажна къща с разбит портал и без признаци на живот. Въпреки, че прозорците бяха здрави хижата приличаше на изоставена и разграбена. До хижата има маркирана отбивка за хижа Паскал. На сто метра след Тихият кът е хижа Свищи плаз.
Хижа Свищи плаз
Сградата е много по-голяма, а прозорците са с нова алуминиева дограма. И тук портала беше заключен и нямаше признаци на живот. Хижата е на около два часа от града и има удобен път. Жалко, че се посещава толкова рядко. Поснимах наоколо и без да търся хижар продължих нагоре към билото. От хижата има маркирана пътека само до края на гората. Над гората има голи поляни без маркировка. От хижата към билото е лесно. Но от билото няма как да се види хижата, защото тя е в гората. Липсва какъвто и да било знак. Тъкмо излязох от гората и времето започна рязко да се влошава. Събраха се буреносни облаци, а някъде на изток започна здраво да трещи. Качих се до лятната пътека Ком-Емине и завих по нея в западна посока. По пътеката за кратко време подсякох водоравно от юг върховете Мияле и Голяма Занога.
Подсичам централното било по лятната пътека
Под мен е долината на река Курудере
Излязох на билото на премката между Голяма Занога и Свищи плаз.
От билото напред към връх Свищи плаз
Страхувах се да не ме настигне бурята и вървях доста бързо. Някъде в подножието на връх Свищи плаз само ме поваля за малко и това беше. Бурята с голямо трещене отмина на юг. Качих Свищи плаз и седнах да обядвам.
На връх Свищи плаз
Поглъщах храната и гледките и се наслаждавах на пробилото облаците пролетно слънце. От хижата до върха се стига за не повече от час и половина. Сега ми оставаше само да се спусна по източното ребро от върха към Златица. Реброто изглеждаше голо и удобно за слизане, така че можех още малко да се позабавя на върха.
Реброто по което ще слизам
След като добре си починах започнах да се спускам надолу. Интересна е долината на река Курудере. Водосборния басейн на реката е между върховете Свищи плаз, Голяма Занога и Мияле. От ребро към долината е почти отвесно. Реката бучи някъде много надолу без да се вижда. Пейзажа е алпийски като на Витоша. По голите поляни от върха реката се спускат многобройни каменни реки.
От реброто надолу към реката
Бързо напреднах по голото ребро надолу и скоро стигнах до най-ясно изразения връх наоколо-връх Козлуелоси.
На връх Козлуелоси
Панорамата от него беше много добра, но се оказа, че върха от юг е отвесен. От връх Свищи плаз не се виждаше, че реброто е от две части. Между Козлуелоси и следващия връх-Венковия егрек имаше толкова дълбока пропаст, че не виждах дъното и. Напред и вляво не можеше да се продължи.
Долината на река Баламдере
Вдясно видях някъде долу една козя пътека и реших да сляза до нея. Трябваше първо да се върна доста назад и после да заобиколя върха от запад. Пътеката си я имаше, но вместо да върви надолу тя тръгна да подсича върха през най-отвесната му част. През цялото време си мислех, че пътеката не може да продължи напред, но тя продължаваше. Стигнах до една скална тераса и оттам видях, че между двата върха има тънък свързващ рид. Не можех да преценя дали по него може да се мине, но реших да рискувам. Пътеката продължи точно натам и се заби в най-големите тръни. Шипки, дрян, акация, рози, коприви. Всички видове бодливи растения се бяха наредили на парад покрай пътеката. Излязох до свързващия рид с половин фланелка и четвърт панталон. Свързващото ридче се оказа читаво за преминаване. Скоро бях в подножието на връх Венковия егрек.
Назад към връх Козлуелоси
И той беше доста отвесен откъм пропастта. Само, че беше по-нисък и гората беше съвсем друга. По-рядка и с големи дървета. Пътеката беше като вкопана в скалите. Изобщо мястото между двата върха се оказа много странно. Прилича на местността около Перперикон. Очаквах да се натъкна на останки от тракийско светилище или нещо още по-странно. Затова и не се изненадах от иманярските разкопки на Венковия егрек.
На връх Венковия егрек. Отметката за връх е пропаднала в иманярски изкоп.
Изкопите покриваха плътно целия връх. Бяха толкова много, че бетонната кота се беше килната в един от тях. Отдолу под котата май наистина имаше някакъв зид. От връх Венковия егрек надолу има дълга и гола поляна със странното име Салтаалан.
Надолу към поляната Салтаалан
Бързо я прекосих и стигнах отново до гора. През гората надолу прозираха първите къщи на града. Тръгнах към тях без пътека и излязох точно на манастира Свети Спас. Пих една студена вода от Спасовото кладенче и отпраших към София.
Спасовото кладенче
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Видним блоговим идиотам посвещается
Надалеч от българи в социалните мрежи, п...
Емил Димитров-Ревизоро - Карбовски - Дир...
Надалеч от българи в социалните мрежи, п...
Емил Димитров-Ревизоро - Карбовски - Дир...
Следващ постинг
Предишен постинг
Добър материал. Поздрави! Дванадесет години работих в Стара планина точно в този район и навярно и ти си срещнал някоя нахална лисица или заек-мутант (такива са заради Медодобивния в Пирдоп). Минал си близо до един вулкан. Друг в района няма. А на Свищи плаз е хубаво човек да се качи през есента, сутрин рано. Тогава котловината плува в млечнобяла мъгла и над нея се подава някой и друг кръст на някоя църква. Я от Църквище, я от Златица или отсрещното Карлиево. За комина няма да говорим....:) А щом си пил от Спасовото кладенче, пак ще се върнеш или ще те залюби най-хубавата мома златичанка!
цитирайНе срещнах нито лисица, нито заек-мутант. Това за вулкана много ме заинтересува. Мислех, че вулкан има над Челопеч, а не над Златица. Много моля за подробности!
А за връщането-ще се върна със сигурност.
цитирайА за връщането-ще се върна със сигурност.
Прав си. Вулкана е точно над Челопеч. Над Челопеч и вдясно от Воздол по маршрута към хижа "Мургана". Но реката го е издълбала и са останали само едни красиви каменни "рула" от розов пясъчник на Червен камък. А от другата страна е "Петровден", стръмен и остър връх, вторично вулканично нагъване. Това е и района изследван от легендарния Ами Буе. Просто за мен разстоянията там са относителни, защото са ми много близки. Поздрави!
цитирайБях сигурен, че от връх Червен камък на изток към Челопеч района е вулканичен. Така съм го описал в постинга си за ходенето ми от двете страни на река Воздол. Може да го прочетете в същия блог. Постинга за Челопеч е четен около 600 пъти без да съм го пускал на друго място. В същия постинг съм писал и за връх Петровден.
цитирайТака е. Ако някой има вина, то това съм аз. Сега вече с интерес ще прочета всичко в блога ти. Не го приемай като конфронтация, напротив...радвам се, че има хора като теб. :)
цитирайОт снимката на връх "Свищи плаз", в далечината, се вижда връх етрополска "Баба", по пътя към хижа "Чавдар" или по-на запад - връх Мургаш. Благодаря за споделеното преживяване, в мен изплуваха незабравими старопланински спомени...
цитирайПоздравления за свежия планинарски пътепис! Истински балсам за планинарската ми душа, гледах и се любувах....с малко тъга и много радост от прочетеното и видяното!
Тук може би сте допуснали малка грешка имам предвид думата "билото" надявам се нямате предвид централното вододелно било:
"Там реших да се кача на билото източно от реката и да търся черен път. Завих нагоре през гората и след 30 минути изкачване бях на билото..."
Благодаря Ви, още веднъж за публикацията!
Поздрави!!!
цитирайТук може би сте допуснали малка грешка имам предвид думата "билото" надявам се нямате предвид централното вододелно било:
"Там реших да се кача на билото източно от реката и да търся черен път. Завих нагоре през гората и след 30 минути изкачване бях на билото..."
Благодаря Ви, още веднъж за публикацията!
Поздрави!!!
Много хубави снимки и добре разказваш, благодаря за разходката.
цитирайTikoev-не приемам написаното от Вас като конфронтация. Напротив-много ми е приятно, че блога ми се чете и се коментира. Ще се радвам да прочетете и да коментирате и другите постинги в блога. Между другото четох Вашия блог и го намирам за много интересен.
Vahisht-Допуснал съм грешка като съм смесил "централното вододелно било" с "билото източно от реката". Сега замених думата било с ребро и се надявам да е станало по-ясно.
цитирайVahisht-Допуснал съм грешка като съм смесил "централното вододелно било" с "билото източно от реката". Сега замених думата било с ребро и се надявам да е станало по-ясно.
От къде минава официално лятната подсичаща пътека Ком-Емине от вр. Свищиплаз до Косишкия превал. Аз знам, че има няколко варианта от вр. Свищиплаз на изток освен по билото:
1. От седловината след върха по пътеката до поляната на геолозите и после по пътя до хижата (то от седловината до поляната път ли е пътека ли).
2. От хижата право на север през гората ама къде излиза тази пътека.
3. От хижата по пътя надолу и след х. Тихия кът нагоре през поляната към коритата и х. Паскал.
4. От седловина Гроба през Атбунар и коритата към х. Паскал.
Та въпросът ми е данеби да има среден вариант, който от седловината след вр. Свищиплаз подсича билото някъде над горския пояс, минава над хижата и след това се движи малко по-ниско и успоредно на пътеката от Гроба към Атбунар и на коритата двете пътеки се събират. От там коловете продължават към Паскал, а към Косишкия превал Ком-Емине, ама има ли маркировка и колове тази пътека?
цитирай1. От седловината след върха по пътеката до поляната на геолозите и после по пътя до хижата (то от седловината до поляната път ли е пътека ли).
2. От хижата право на север през гората ама къде излиза тази пътека.
3. От хижата по пътя надолу и след х. Тихия кът нагоре през поляната към коритата и х. Паскал.
4. От седловина Гроба през Атбунар и коритата към х. Паскал.
Та въпросът ми е данеби да има среден вариант, който от седловината след вр. Свищиплаз подсича билото някъде над горския пояс, минава над хижата и след това се движи малко по-ниско и успоредно на пътеката от Гроба към Атбунар и на коритата двете пътеки се събират. От там коловете продължават към Паскал, а към Косишкия превал Ком-Емине, ама има ли маркировка и колове тази пътека?
Официална лятна пътека няма. От седловината между върховете Малък Свищи плаз и Голям Занога, през поляната на геолозите, до х. Свищи плаз е черен път. а. След това от хижата право нагоре за 10-тина минути излизаш по маркирана пътека над гората и продължаваш по нея на изток. Варианта от хижа Свищи плаз през Тихия кът е по-неудобен. Както си усетил има и среден вариант, който е и най-хитър. От седловината между върховете Малък Свищи плаз и Голям Занога се върви без пътека с постепенно слизане към пътеката над х. Свищи плаз. Склонът е изцяло гол и удобен да се върви навсякъде. Така се спестява изкачването на вр. Голяма Занога по билото, както и слизането до х. Свищи плаз по черния път. Седловина Гроба се подсича много отдолу и от юг. Повечето туристи правят именно така и на някои места се е образувала видима пътека. Като се подсече седловина Гроба пътеката на изток става вече по-широка и частично маркирана с лентова и колова маркировка.
цитирай