Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2010 17:00 - хидротерми V част
Автор: assenvalchev Категория: Технологии   
Прочетен: 4219 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.01.2010 17:02


 Хидрогеоложка характеристика и степен на изпозваемост на подземните води.

В обхвата на района са формирани подземни води. от трите основни генетични типа - порови, пукнатинни и карстови с преходи между тях. Голямото разнообразие на физикогеографските и. геологофациалните характеристики на района създават и голямо разнообразие на хидрогеоложките условия в него. Това се отнася особено до типа на подземните води и до териториалното разпределение на техните расурси..

Поровите подземни води са формирани във водоносните хоризонти в алувиалните и пролувиалните отложения, както и в льосовия комплекс. Основното им подхранване става от инфилтрация на валежни води, а в някои случаи а и от реките или други водоносни хоризонти. По степен на водообилност хоризонтите най-често се отнасят към умерено водонаснитените, а в отделни участъци и към силно водоносните. С най-големи естествени и експлоатационни ресурси са водоносните хоризонти в терасите на реките Голяма Камчия, Провадийска, Айтоска, Средецка, Факийска, Велека и др.

Към същият тип подземни води се отнасят и тези формирани във водоносните хоризонти на палеогена в Бургаската депресия, в Одърската свита на сармата при Поморие, Несебър и в поречието на р. Провадийска. Водите са предимно напорни. Подхранват се от валежни и речни води. Дренират се от речната мрежа, морето и от рудниците на мина "Черна море". По степен на водообилност тези водоноси се отнасят към слабо и умерено водоносните но в тях са съсредоточени значителни ресурси, които могат да представляват стопански интерес.

Карстовите и пукнатинно-карстовите подземни води са привързани към барем-аптския и валанжския /горноюрски-долнокреден, малм-валанжски/ водоносен хоризонт, както и към карстифицираните карбонатни седименти на миоцена, палеогена, горната креда и триаса.

Карстовите водоносни хоризонти на долната креда (барем- аптски, малм-валанжски и миоценски), участват в строежа на Варненския артезиански басеин. В трите хоризонта са средоточени огромни ресурси от подземни води. Подхранването им става от атмосферни и речни води. Дренират се от речната мрежа, големите карстови извори при Девня и с. Златина -3800 dm3/s  и морето. В по-голямата част от разпространението на малм-валанжския хоризонт, водите са напорни, а в по-дълбоките източни части на басейна и с повишена температура.

В Предбалкана и в Старопланинската част на района, в карстифицираните варовици на горната креда са формирани редица карстови басейни /Щумен, Мадара, Котел/ със значителни естествени и експлоатационни ресурси. Освен това на юг от долината на р. Голяма Камчия, горнокредния водоносен хоризонт се разкрива като дълга фрагментирана ивица от която се дренират значителни водни количества, в по-голямата си част каптирани за питейно-битови нужди. Подхранването на хоризонта става от атмосферни и речни води. Дренира се от редица извори с голям дебит /при с. Троица, Дивдядово, Мадара, Котел, Кипилово и др /.

В района на Странджа в триаските варовици и мрамори са образувани три карстови басейна със значителни естествени и експлоатационни ресурси. Това са Малкотърновския, Башдерменския и Варовнишкия басейни. Характерна особеност за тези басейни е високата степен на карстификация на карбонатните скали. Инфилтрационното подхранване на подземните води достига в някои участъци до 30-40 % от валежите. Дренирането на карстовите води става от редица извори с дебити над 50-100 dm3/s. /Докузак, Катун, Башдерментски кайнаци, Големия вриз, Езерото, Варовник/. Извън тези басейни, в по-слабо окарстените и напукани варовици и доломити, са формирани на големи площи и пукнатинно-карстови води.

Пукнатинните води имат най-голямо площно разпространение в целия Черноморски район. Те са формирани в пукнатинната среда създадена във всички скални комплекси. Макар и привързани към слабо водоносни формации те представляват голям интерес за водоснабдяване на малки населени места и стопански обекти. Особено трябва да се подчертае значението на горнокредните вулканогенни и вулканогенно-седиментни свити в централните части на Бургаския синклинории, където към разломните зони са привързани редица термоминерални находища /Бургаски бани, Айтос, Поляново, Медово и др. / както и находища на пресни води. Освен слабо водоносните формации в Черноморския район са широко застъпени и практически безводни комплекси. В поречието на р. Голяма Камчия те заемат окола 63 % от неговата площ, а в поречието на Бургаските реки - 48 %. Като най-безводни формации могат да се посочат долнокредните свити - Камчийска и. Горнооряховска, както и флишките задруги на палеогена в Източна Стара планина.

Общото количество на експлоатационните ресурси на подземните води в района на Черноморските реки се оценява на около 21 000-22 000 dm3/s. От тях 1 800-1 900 dm3/s са порови и около 20 000 dm3/s карстови и пукнатинно-карстови.

Над 86 % от експлоатационните ресурси са съсредоточени в северните части на района, а в южните 13-14 %. Това се дължи на огромните ресурси на карстовите водоносни хоризонти на Варненския артезиански басейн.

От общото количество на експлоатационните ресурси са усвоени около 1200 dm3/s карстови и пукнатинно карстови води. Общото количество на експлоатираните води е около 11700 dm3/s. Остават не усвоени 700-720 dm3/s порови и около 9 500 dm3/s карстови води.

От ресурсите на поровите води, в различните части на района, се експлоатират между 60 и 64 %, а от карстовите от 15 % до 55 %. Най-слаба е използваемостта на тези води в Странджанския дял – 15 % и в поречието на р. Горна Камчия – 29 %.

Слабо водоносни формации те представляват голям интерес за водоснабдяване- на малки населени места и стопански обекти. Особено трябва да се подчертае значението на горнокредните вулканогенни и вулканогенно-седиментните води в централните части на Бургаския цинклинории, където към разломните зони са привързани редица термоминерални находища /Бургаски, бани, Айтос-, Поляново, Медово и др/ както и находища на пресни, води.

Освен слабо водоносните формации в Черноморския район са широко. застъпени. и практически безводни комплекси. В поречието на р. Голяма Камчия те заемат около 63 "/о от неговата площ. Като най-безводни формации могат да се. посочат долнокредните свити- - Камчийска и Горнооряховска, както и флишките. задруги на палеогена в Източна Стара планина.

Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води в Бургаска област

Експлоатационни ресурси на основните водоносни хоризонти.

 Порови води

Ресурсите на поровите подземни води са оценени за основните водоносни хоризонти в наслагите на кватернера и терциера.

За водоносните хоризонти в терасите на реките Айтоска, Ахелой, Чакърлийка, Русокастренска, Средецка (с притоци Каялъдере, Кулаковска, Голямата и Проходска), Факийска и Изворска е използван метода на инфилтрация на валежните води. За изчисленията са приемани стойности на коефициента на инфилтрация от 0,10 до 0,20. По-големите стойности съответстват на горните течения на реките, а по-малките на участъците около Бургаското и Мандренското езера.

За поречията на реките Айтоска, Русокастренска, Средецка и Факийска оценката на ресурсите е направена по участъци, поради засебеността на терасните материали към отделни притоци или поради някои различия в хидрогеоложките условия.

Ресурсите на водоносни хоризонти в наносите на р.Айтоска са определени в три участъка: в горното течение до гр. Българово, в средното течение от гр. Българово до линията на селата Братово-Долно Езерово и в приустиевата част до Бургаското езеро. В горната част са включени и ресурсите на Айтоския пороен конус, които са определени по изворния отток.

В поречиета на река Русокастренска са отделени три участъка: първият от тях включва терасите на реките Караорманска и Папазлъшка до вливането й в р. Русокастренска. Вторият участък обхваща терасата на р. Русокастренска от вливането на р. Папазлъшка до с. Тръстиково, и третият участък от с. Тръстиково до вливането на реката в Мандренското езеро. В участъците, където терасните материали и палеогена образуват общ водоносен хоризонт, ресурсите са оценени съвместно.

Ресурсите в поречието на р.Средецка са определени в три участъка: първият обхваща терасите на реките Голямата, Кулаковска и Каялъдере до вливането в р.Средецка. Вторият включва терасите на р. Проходска до вливането й в Каялъдере, и третият участък остатъкът от терасата на р. Средецка.

Оценката на ресурсите в поречието на р. Факийска е направена в три участъка: от началото на водоносната част на терасата до вливането на р.Даръдере, западно от с. Зидарово, от р. Даръдере до лимана и в самата лиманна част.

Ресурсите на водоносните хоризонти в терасите на р. Хаджийска с приток р. Бяла са оценени по данни за хидрогеоложките параметри: проводимостта 93,2 m2/d и хидравличния градиент 0,00112.

Ресурсите на водоносните хоризонти в алувиалните отложения на реките Ропотамо, Дяволска и Орешка (заедно с Узунчаирска) и Велека са определени по речния отток, измерен в два участъка в период на устойчиво маловодие. Измерванията са правени в отделни части на реките, а със стойностите на полученият модул са изчислени естествените ресурси на целите тераси.

Ресурсите на водоносните хоризонти формирани в съвременните морски отложения при Слънчев бряг и в сармата между кв.Сарафово и гр. Поморие са оценени по метода на инфилтрация на валежни води.

Палеогенският водоносен хоризонт (в неговата безнапорна част) е оценен на базата на заимстван от предходни разработка модул на естествения отток - 1,43 dm3/s/km2, определен по данни за хидрогеоложките му параметри в опитен участък при с.Каменар.

Б/ Карстови и пукнатинно-карстови води

Ресурсите на карстовите води са определени поотделно за четирите карстови басейна в Странджанския район. За оценката на ресурсите е използван сумарният дебит на изворите които ги дренират. Изчисленията са облекчени от обстоятелството, че всички извори с голям дебит са известни и повечето от тях са каптирани и се наблюдават.

Полученият голям модул на естествените ресурси на Малкотърновския басейн (14,2 dm3/s/km2) може да бъде обяснен само с по-голяма площ на подхранване, значителна част от която (около 40 km2) се намира на Турска територия.

Малкият модул на карстовия басейн Бялата вода се обяснява с ограничените размери на самия басейн, формиран в една мраморна пачка всред водоупорните гнайси на Стоиловската свита.

За Варовнишкият и Башдерменският карстови басейни са получени близки модули на естествения отток 8,0 – 8,6 dm3/s/km2, които съответстват на инфилтрация около 250-260 mm и съставлява 40-45% от годишната сума на валежите. Като се има предвид степента на карстификация на средата, получените резултати са напълно приемливи.

Ресурсите на пукнатинно-карстовите води в пространството между селата Индже войвода, Калово, Заберново, Визица и Българи са определени по изворния отток. Полученият модул на естествените ресурси 5,0 dm3/s/km2 съответства на инфилтрация 150-160 mm или на 25% от годишната сума на валежите. За цялата площ от 75,7 km2 на тяхното разпространение естествените ресурси възлизат на 378 dm3/s, а експлоатационните – 189 dm3/s.

В/ Пукнатинни води

От формациите с пукнатинни води оценка на естествените ресурси се прави единствено на горнокредния водоносен хоризонт.

Основание за това е голямото му площно разпространение в Бургаския хидрогеоложки район (1821 km2), независимо от категоризацията му като слабоводоносен. От този водоносен хоризонт се водоснабдяват редица малки селища, предприятия, отделни домакинства.

Оценката на ресурсите му е направена по изворния отток и разчленяване на ходографа на р.Голямата при с.Светлина, Бургаско. Получен е модул на естествените ресурси 0,56 dm3/s/km2 при инфилтрация около 18 mm или 3,5% от валежите. При този модул естествените ресурси се оценяват на 1020 dm3/s, а експлоатационните на 408 dm3/s.

Резултатите от всички изчисления на естествените и експлоатационните ресурси са систематизирани в приложените

Сумарна оценка на ресурсите на подземни води и площно разпространение

Във водоносните хоризонти в областта са формирани общо около 3980 dm3/s естествени и 2270 dm3/s експлоатационни ресурси. От тях 990 dm3/s, или 44% от експлоатационните ресурси принадлежат на карстовите и пукнатинно-карстовите води, 38% (694 dm3/s) на поровите и 18% (408 dm3/s) на пукнатинните води.

Поровите подземни води са привързани главно към алувиалните и пролувиалните отложения – 694 dm3/s. Към водоносните хоризонти на терциера, предимно на палеогена, са съсредоточени (180 dm3/s) – 21% от експлоатационните ресурси на поровите води.

От карстовите и пукнатинно-карстовите води най-голям е делът на водите от карстовите басейни – 804 dm3/s, които съставят 81%. Пукнатинно-карстовите води са 190 dm3/s или 19% от карстовия и пукнатинно-карстовия тип.

В териториалното разпределение на експлоатационните ресурси се вижда, че на Бургаския район на областта се падат 53% от експлоатационните ресурси или 1213 dm3/s, а на района на Странджа – 1062 dm3/s.

По типа на водите, съществува ясно подчертана диференциация на районите. Докато в Странджа са съсредоточени всичките ресурси на карстовите и пукнатинно-карстовите води и в 94% от баланса на този район се обезпечава от тях, то на Бургаския район принадлежат 81% от експлоатационните ресурси на поровите води, като 78% от тях принадлежат на водоносните хоризонти в кватернерните отложения.

Основното количество на поровите води е съсредоточено в централните части на областта, около гр. Бургас и непосредствено на запад от него. Тук експлоатационните ресурси са около 565 dm3/s, от които 396 dm3/s са на водоносните хоризонти в терасите на реките. Останалата част от експлоатационните ресурси на поровите води е съсредоточена в северната част на Бургаския район на запад от курортния комплекс Слънчев бряг (103 dm3/s) и в южната, непосредствено до градовете Приморско и Царево (87 dm3/s).

В цялата област на площ около 550 km2 са разпространени умерено и силно водоносни хоризонти със среден модул на експлоатационните ресурси 3,4 dm3/s/km2.

За районите с порови води този модул е 1,77 dm3/s/km2. Средният модул на експлоатационните ресурси на карстовите басейни в Странджа е 7,31 dm3/s/km2, а на районите с пукнатинно-карстови води 2,5 dm3/s/km2.

Слабо водоносните хоризонти, които представляват локален интерес, заемат около 2600 km2 или около 37% от цялата площ на областта. Средният модул на експлоатационните ресурси на тези райони е 0,25 dm3/s/km2. Съсредоточени са в Бургаския район и по-малко в района на Странджа.

На площ около 3400 km2 или на 48% от територията на областта са разпространени практически безводни формации – главно вулканогенни, плутонични и високометаморфни скали.

Като практически безводни райони се очертават тези по Южното Черноморие (на юг от Бургас) и южните части на Странджа.

Сегашно състояние на използването на подземните води

На базата на представената официална информация от Националния статистически институт не може да се направят изводи както за общото количество на консумираните подземни води, така и за разпределението им по отделните хидрогеоложки източници. информацията третира усвоените подземни води по общини, определени на базата на инкасираното водно количествопрез 1998 г.

Усвоено водно количество, dm3/s

Община

Питейно-битови нужди

Промишленост

Общо

Несебър

1,3

0

1,3

Поморие

9,7

97,2

106,9

Айтос

7,2

17,5

24,7

Камено

4,1

11,9

16,0

Бургас

8,5

63,7

72,2

Средец

6,9

5,8

12,7

Созопол

9,0

0

9,0

Малко Търново

1,2

0,2

1,4

Царево

6,4

0,1

6,5

Приморско

2,7

0

2,7

ВСИЧКО

167,0

195,4

363,4

Очевидно общото количество на използваните подземни води е много занижено и не реално.

От събраната информация от хидрогеоложките картировки и последните разработки по Мониторинга на подземните води в Бургаско се вижда, че от поровите подземни води се експлоатират около 535 дм^/сек от които 388 дм^/сек от кватернерните водоносни хоризонти и 147 дм^/сек от палеогенския водоносен хоризонт /вкл. 64 дм^/сек от водоотлива на мина "Черно море"/. Остават неусвоени около 330 дм^/сек - 38 %.

Експлоатацията на ресурсите на подземните води в отделните поречия варира от 29% до към 92 %. Най-добре са усвоени ресурсите на водоносните хоризонти в наносите на реките Изворска, Средецка, Айтоска и Ропотамо.

От ресурсите на карстовите басейни най-добре са усвоени експлоатационните ресурси на Малкотърновския и на Варовнишкия басейни.

Каптирани са почти всички големи извори, като Докузак, Катун, Башдерменски кайнаци, Черногорово и др.

Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води във водосбора на р. Арда

Основни хидрогеоложки структури в поречието на р. Арда

Съгласно приетото хидрогеоложко райониране на страната, поречието на р. Арда попада в Източнородопския район на Рило-Родопската област, а горното течение на реката и притоците и - в Централнородопския район.

В тектонско отношение целият водосбор е разположен в обсега на Източнородопския блок, който е изграден от докамбрийски, палеогенски и кватернерни. В отделни малки изолирани петна се разкриват и метаморфозирани мезозойски скали и неогенски наслаги. В тези скали са се формирали пукнатинни, пукнатинно-карстови и порови води. Тези води са проучени сравнително слабо, с изключение на района около Кърджали, Момчилград и Крумовград. За останалата територия има данни само за отделни райони за по-отдавнашни години. В някои участъци са прокарани търсещо-проучвателни хидрогеоложки.

Характеристика на основните водоносни хоризонти

Води в кватеренeрните наслаги

Във водосбора на р. Арда се разкриват различни генетични типове съвременни наслаги - елувий, делувий, колувий, алувий. Те имат широко разпространение. В западната част (в горното течение на реките) в повечето случаи тези наслаги са с малка дебелина и изолирани разкрития, без връзка между тях и затова в тях няма условия за натрупване на значими количества подземни води, т. е. нямат хидрогеоложко значение. На изток, поради промяна на характера на релефа, делувиалните и елувиалните наслаги постепенно започват да образуват почти непрекъсната покривка, с незначителна дебелина, увеличаваща се с намаляване на надморската височина. Тези материали представляват най-горната част от изветрителната зона на лежащите под тях палеогенски и допалеозойски скали и формираните в тях води се разглеждат заедно при описание на съответните скални комплекси.

С най-важно практическо значение са алувиалните наслаги на река Арда, реките Перперек, Крумовица и Върбица с техните притоци, както и в долното течение на Бяла река. Речните тераси са оформени главно в долните и частично в средните течения на реките. В горните части преобладават ерозионни процеси и алувиални наслаги отсъстват, или са разпространени в долинни уширения, където са с малка площ и дебелина и без практическо значение.

Алувиалните наслаги са представени от песъчливо-чакълести материали в долната част на профила и песъкливо-глинести - в горната. Забелязва се и известна промяна в едрината на късовете по течението на реките. Относително по-грубозърнести са наслагите в по-горните им части. Терасните материали лежат върху пъстра подложка от палеогенски и докамбрийски скали, с различна филтрационни свойства (предимно ниски). Дебелината им се изменя в широки граници - от 1-2 m в периферните части до над 10 m -в отделни участъци по р. Арда. Преобладаващи дебелини са 4-6m. Широчината на терасите е променлива - от под 100 m до 2.5 кm на р. Арда при с. Странджево. Средните стойности при р. Арда са около 1.5-2 km, а на притоците и - около 300-400 m, като широчината се увеличава значително при долинните уширения. Най-значителното от тях на р. Върбица е при Момчилград, на р. Крумовица - при Крумовград, а на Бяла река - при вливането и в Луда река при границата.

Подхранването на водите в алувиалните водоносни хоризонти се осъществява от валежи, от страничен приток на пукнатинни и частично пукнатинно-карстови води в склоновете на долините, от речни води при навлизане на реките в терасните материали и при високи води по цялото протежение на реките. В алувиалните материали се е формирал грунтов ненапорен или полунапорен поток с посока към реките и по посока на течението им. Водното ниво е на дълбочина от около 0.5 m до 3-4 m (преобладава около 2 m). Положението му се променя съобразно сезона, като максималните амплитуди в отделни пунктове достигат до 2 m. Дренирането на подземните води в алувиалните наслаги се осъществява от реките, в чашата на яз. Студен кладенец и изкуствено от водовземните съоръжения.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: assenvalchev
Категория: Технологии
Прочетен: 140423
Постинги: 43
Коментари: 13
Гласове: 44
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031