Друг човек когато нараниш,
със злоба безпощадна, от засада.
Едва ли някога ще си простиш,
постъпката диктувана от ада
Въртейки се в леглото всяка нощ,
отново ще си нервен, неспокоен.
Забил бе ти в гърба му своя нож,
показвайки духът си черен, боен.
Отдал се бе на подлостта човешка,
не бе обмислил по-добре нещата.
Не бе потърсил първо в тебе грешка,
без лоши помисли в главата
Не си единствен покварен от злото,
то в наши дни се разпростира.
Изместило отдавна то доброто,
в душата то убежище намира
Загубил свойта вяра в други хора,
изграждаш ти пред себе си ограда.
Нащрек отново в разговора, в спора,
не искаш да допускаш изненада.
А пламъкът на злобата гори
и теб те дебнат вече от засада.
Усещаш, че сега ще бъдеш ти,
човекът който занапред ще страда...
Владетелските титли в Европа, начиная от...
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
Хубаво е лошите да страдат и да ги постигне това, което причиняват на другите.:)
Абсолютно.