Постинг
27.06.2015 22:16 -
Влакът.............................................................................
Автор: travell
Категория: Регионални
Прочетен: 3319 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2015 22:09
Прочетен: 3319 Коментари: 6 Гласове:
18
Последна промяна: 01.08.2015 22:09
Влакът бързо профуча,
покрай мъничката гара.
Никой даже не видя
дрипавата баба стара,
чакаща там на перона
с поглед някак си отнесен,
жалка някаква персона
със живот съвсем не лесен.
Гледа тя със преумора
силуети зад стъклата,
единствените живи хора,
които вижда тя горката.
Селото ѝ опустяло,
лежи притихнало в гората.
Вятър буен, начумерен,
кърши бурени в нивята.
Спомен само е останъл
от живот преди години,
с мисли бабата обхванал,
в цветни някакви картини.
Времето да беше спряло!
небето, бабата поглежда.
Слънцето дори изгряло,
не носи никаква надежда.
Животът тука отзвучал е,
времето агонизира.
И влакът вече профучал е,
Той отдавна тук не спира.
Никола Стамболийски - влакът
Градската градина (разказ).................
Екстремно..................................
Градската градина (разказ).................
Екстремно..................................
Тъжен, всеизвестен факт, но знаеш как да го представиш. Става ти мъчно и за бабата, и за селото, и за собственото детство, когато всичко си беше на мястото.
Поздрави!
П и е р
цитирайПоздрави!
П и е р
Тъжна картинка. Такава е реалността.
Поздрави - Литатру!
цитирайПоздрави - Литатру!
Е защо е това черногледство? Животът а такъв, какъвто си го направиш. Вярно, че са трудни времена за нас, българите, но с черногледство няма да станат по-добри, напротив.
Затова по-добре хващай влака, отиди на някой водоем, разпъни въдиците и.......... може да уловиш златната рибка, кой знае? :)
цитирайЗатова по-добре хващай влака, отиди на някой водоем, разпъни въдиците и.......... може да уловиш златната рибка, кой знае? :)
Прекрасен стих, браво!
Самотата и надеждата, с която бабата чака своите, чака нещо да се промени, макар да няма надежда. Животът отминава, а дали някой ден внуците ще слязат от влака на нейната отдавна забравена гара? Едва ли... Много, много тъжна история.
цитирайСамотата и надеждата, с която бабата чака своите, чака нещо да се промени, макар да няма надежда. Животът отминава, а дали някой ден внуците ще слязат от влака на нейната отдавна забравена гара? Едва ли... Много, много тъжна история.
кое е по-доброто, да си отидеш рано от света, или да доживееш самотна старост...
Прекрасно стихотворение!
цитирайПрекрасно стихотворение!
си кажа, прозвуча ми много песимистично, но и действително представено...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 2360