Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2013 17:03 - ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ОТВОРЕНОТО ПИСМО
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 9322 Коментари: 3 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   През септември 1939 г. избухва Втората световна война. Бушуващият световен пожар не подминава и Балканите.  
Със своето важно стратегическо положение България е желан съюзник и за двете воюващи коалиции.  
Стремежът на цар Борис III и правителството на Богдан Филов е да бъде запазен българският неутралитет, докато е възможно. 

В началото на 1941 г. Германия предприема сериозен дипломатически натиск върху България за присъединяването на последната към Тристранния пакт.  Възможностите за лавиране пред българското правителство са сведени до минимум и от присъствието на 500-хилядна германска армия на северната българска граница.  

При тези обстоятелства България е поставена пред дилемата: или да се присъедини доброволно към силите на Тристранния пакт, или да бъде окупирана. 
Избрана е първата възможност и на 1.3.1941 г. във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва протокола за присъединяването на България към пакта.

На 6.4. 1941 г. частите на Вермахта започват изпълнението на операция „Марита" срещу Гърция и на директива № 25 срещу Югославия.  Същия ден около 15,30 ч. един югославски самолет бомбардира западната част на София.  Вечерта срещу българската столица е нанесен въздушен удар от 37-а английска бомбардировъчна ескадрила с 6 самолета „Уелингтън".

На 15.4.1941 г. в 1,15 ч. и в 3,20 ч. през нощта английски самолети бомбардират София, летище Враждебна и някои от околните села.  Под обстрел попадат и двете противовъздушни батареи във Военното училище и тази на летище Божурище.

При посочените английски въздушни нападения над София на 6 и 15 април 1941 г. в отбраната на града взема участие само противовъздушната артилерия, защото нашата изтребителна авиация не разполага с нощни изтребители.

Под натиска на Германия и Италия на 13.12.1941 г. България обявява война на САЩ и Англия.  Близо две години след тази дата София не е обект на бомбардиране от англо-американската авиация.

През този период българското правителство предприема мерки (според възможностите на страната) за подновяване на изтребителния парк, което способства за увеличаването на отбранителната мощ на държавата.

С тази цел през февруари 1943 г. от Германия са доставени първите 16 броя изтребители „Месершмит" Бф 109 Г-2, след които до началото на 1944 г. пристигат още от типа Г-2 и Г-6, Като общият им брой достига 145.  
С първите Ме-109 Г-2 се въоръжава 3/6 орляк, който заминава на 10 август 1943 г. за летище Божурище, където остава до края на войната. Командир на орляка е капитан Чудомир Топлодолски.
Сформираните през 1941 г. 1/6 и 2/6 изтребителни орляци с командири съответно Капитан Руси Русев и капитан Николай Бошнаков преминават от чехословашките изтребители „Авиа" Б-534 „Доган" на френските изтребители „Дебоатин 520", което става през есента на 1943 г. 1/6 орляк остава на летище Марно поле, Карловско, а 2/6 орляк заминава за летище Враждебна, където постепенно преминава на Ме-109.  
Така директно за отбраната на София отговарят 2/6 и 3/6 изтребителни орляци, които поради близостта на столицата могат бързо да се включат в нейната защита.  

На 1 август 1943 г. съюзническото командване започва изпълнението на операция „Приливна Вълна" - бомбардиране на плоещките нефтени рафинерии. 
На този ден е и първият бой между български изтребители и американски бомбардировачи, но той не е във връзка с отбраната на София. Тогава нашите летци изтребители посрещат завръщащите се от Плоещ бомбардировъчни формации.
Поручик Стоян Стоянов сваля един Б-24 „Либърейтър" и поврежда друг. По един Б-24 свалят и подпоручиците Петър Бочев, Иван Бонев и Христо Кръстев.

Първият масиран въздушен удар срещу българската столица е нанесен на 14.11.1943 г.  В него вземат участие 91 бомбардировача Б-25 „Мичъл", Които са охранявани от 49 изтребителя Локхийд П-38 „Лайтнинг".

Въздушнопредупредителната служба подава късно тревога за 3/6 орляк и той излита, когато противникът е вече над София. 
Във въздуха са 13 Ме-109 Г-2, които нямат време да заемат бойна позиция на необходимата височина. 
Загива фелдфебел Йордан Славов Тодоров, а фелдфебел Никола Краличев и офицерският кандидат Павел Павлов кацат принудително. 
При този въздушен бои на българска територия не е намерен свален противников самолет, но Радио Кайро съобщава за един незавърнал се в базата си самолет.

Вторият удар по София е нанесен на 24.11.1943 г. В него участват 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър" и 40 изтребителя П-38 „Лайтнинг". 
Този път тревогата е дадена навреме и 3/6 орляк излита начело с Капитан Топлодолски, вземайки своевременно необходимата височина от 7000-8000 метра. 
Капитан Топлодолски и фелдфебел Христо Цанков свалят по 1 Б-24 „Либърейтър". 
Повредени са 3 бомбардировача - от капитан Топлодолски, поручик Стоян Стоянов и подпоручик Михаил Григоров. 
Във въздушния бой на този ден загива подпоручик Митю Дисов. 
Радио Лондон съобщава за 10 незавърнали се самолета. Вероятно те са били тежко засегнати и са паднали извън територията на България.

Третият удар по столицата е проведен на 10.12.1943 г. В него вземат участие 50-60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър", които са охранявани от 60 изтребителя П-38 „Лайтнинг". Срещу тях излитат 24 „Девоатин" от 2/6 орляк и 17 Ме-109 Г-2 от 3/6 орляК. 
Атаките на българските изтребители разстройват бойния строй на бомбардировачите, които пускат бомбите си напосоки. 
Повредени са три противникови бомбардировача (от поручик Асен Ковачев, поручик Любен Кондаков и фелдфебел Александър Петковски) и четири изтребителя П-38 “Лайтнинг". Във въздушен бой с противникови бомбардировачи загива командирът на 652-ро ято от 2/6 орляк капитан Павел Лазаров Павлов.

Четвъртият Въздушен удар по София е нанесен на 20.12. 1943 г. В него вземат участие около 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър" под прикритието на около 50 изтребителя П-38 „Лаитнинг". 
От българска страна във въздушния бой вземат участие 2/6 орляк - с 24 Девоатин и 3/6 орляк - с 16 Ме 109 Г-2. Свалени са три бомбардировача Б-24 „Либърейтър" (от поручик Димитър Списаревски и подпоручиците Стефан Маринополски и Генчо Димитров) и 6 изтребителя П-38 „Лайтнинг". Повредени са 5 Б-24 и 1 “Лайтинг”

На този ден поручик Димитър Светозаров Списаревски извършва първия в българската авиационна история таран на противников самолет, жертвайки своя живот за родината. 
Във въздушният бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.

Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за ново въздушно нападение. Само падналата гъста мъгла спасява София от планираната бомбардировка на 4 януари. 
Долетелите противникови бомбардировачи не успяват да открият целите. 
На този ден българските изтребители не излитат.

Само след няколко дни - на 10 януари, българската столица е подложена на първия от замислените комбинирани дневно-нощни удари на англоамериканската авиация, който поставя началото на найтежките изпитания за гражданите и средствата за противовъздушна отбрана.

За първи път над София се появяват четиримоторните бомбардировачи „Боинг" Б-17 „Флайинг Фортрес" („Летяща Крепост"), като техният брой е 143, а на „Либърейтърите" - 37. Те се охраняват от 100 „Лайтнинг"-а. Срещу тях излитат 23 ,Девоатин"-а от 2/6 изтребителен орляк и 16 Ме-109Г от 3/6 изтребителен орляк. 
На този ден при отбраната на София участва и германската Първа група от 5-а изтребителна ескадра „Айсмеер", която е дислоцирана на летище Враждебна.
Българските летци свалят 5 бомбардировача и повреждат 3. Свалени са и 3 изтребителя, а 8 са повредени. 
Германските летци успяват да свалят 3 бомбардировача. 
Във въздушния бой загива фелдфебел Симеон Михайлов, а германската група загубва своя командир капитан Герхард Венгел.

Въпреки героизма на летците и огънят на на артилерия противникът прелита на 5 вълни над София и успява да нанесе значителни щети.

През нощта на същия ден около 80 английски самолета „Уелингтън" бомбардират отново столицата. Това причинява още по-големи разрушения и пожари, поради което започва евакуация на държавните учреждения и населението.

След тази бомбардировка англичаните извършват нови 4 нощни удара по София: на 16 март с 50 самолета, на 17 март с 25 самолета, на 24 март с 40 самолета и на 29 март с около 40 Де Хавиланд „Москито".

При всички тези нападения градът е отбранявай само от противовъздушната артилерия, защото, както бе споменато по-горе, българската авиация не разполага е нощни изтребители.

На 30.3.1944 г, е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 "Митчел" и Хендли Пейдж „Халифакс", които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг".

В отбранителните боеве вземат участие 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири -Капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски.

1/6 орляк излита от летище Марно поле, Карловско, с 28 „Девоатин"-а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излита с 25 самолета - 19 Ме-109 Г-2 и 6 „Девоатeн"-а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излита с 20 Ме 109Г-6. 
От Изтребителната школа в Долна Митрополия излита една четворка от учебно-бойни изтребители „Авиа" Б-135 начело с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още пилотите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев.

На този ден българските летци изтребители свалят 4 бомбардировача. Особено се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една крепост, която експлодира във въздуха, и разрушава още една, летяща до нея. 
Другите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов. Повредени са 9 бомбардировача. Свалени са и 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг" - от поручиците Богдан Илиев и Васил Шишков и от подпоручик Генчо Димитров. 
Повредени са 3 противникови изтребителя. 
Загиват поручик Иван Бояджиев и фелдфебелите Йордан Кубадинов и Христо Цанков. С парашут скачат подпоручиците Божидар Кузмов и Иван Касиянов.

Последната бомбардировка над София се извършва на 17.4.1944 г. В нея вземат участие 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „Стърлинг". Те се охраняват от 100 изтребителя П-47 „Тъндърболт" и П-51 „Мустанг". Ударът е нанесен в 12,20 ч. последователно на 8 вълни с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток. 
Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи.

От 2/6 орляк излитат 16 Ме-109 Г-6 и 2 „Девоатин"-а, които провеждат първата си атака понятно над София. Изненадан от силното изтребително прикритие на противника, орлякът се разделя на две групи, които продължават атаките си при отлитането му над района на Кюстендил.

От 3/6 орляк излитат 14 Ме-109 Г-6. Орлякът успява да проведе една атака по противника преди излизането му над София, след което го преследва до жп линията Кюстендил-Горна Джумая. 
От 1/6 орляк излитат само 5 ,Девоатeн"-а и се явяват над София след оттеглянето на противника.
При неравния въздушен бой е свален един Б-24 с таран, извършен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк. Това е вторият таран в българската авиационна история след този на капитан Димитър Списаревски. 
Поручик Бончев успява да се спаси, скачайки с парашут. Повредени са 5 противникови бомбардировача и 1 изтребител.

В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. 
Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг". По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат. 
Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват 4-ма пилоти от 2/6 орляк (подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев) и 2-ма пилоти от 3/6 орляк (поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов).

Поради повреди в самолетите и ранявания във въздушните боеве принудителни кацания извършват 3-ма летци, и други 3-ма се спасяват с парашут (между тях и командирът на 2/6 орляк капитан Николай Бошнаков).

В историята на българската изтребителна авиация 17.4.1944 г. остава като „черния" Великден.

След тази дата София не е повече бомбардирана. 
Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната. 
Сега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ. При това положение новата задача на нашите изтребители е да пресрещат американските бомбардировъчни формации, завръщащи се от Румъния. 
До 26.8.1944 г., когато е последното въздушно противоборство над България, нашите изтребители свалят 37 бомбардировача и 16 изтребителя. 
Повредени са 48 бомбардировача и 22 изтребителя. 
На територията на България падат 120 противникови самолета, в които загиват 256 души. 
Пленени са 329 съюзнически летци. 
От българска страна във въздушните боеве загиват 16 летци изтребители, а други 6 при изпълнение на служебните си задължения.



Гласувай:
9



1. apostapostoloff - За пленените летци се прави
13.09.2013 17:13
специалиен военнопленнически лагер край Шумен. Там всичките те доживяват края на войната и са транспортирани обратно в Щатите през Турция.
цитирай
2. nikikm - Браво Кольо!
13.09.2013 21:06
Тези неща не бива да се забравят! Лекът за всичко са патриотизмът и национализмът! Това,което днес отричат,като нещо крайно лошо! Че как,иначе ще се оправим,а това ни бива да става в никакъв случай! Българите да се вземан в ръце и да се оправят,сакън!
цитирай
3. dyadotorbalan - да,райт...
15.09.2013 00:44
Чудесно допълнение!! Браво,паметни редове за героизма на тия ИСТИНСКИ българи! Но,за Бога,каква е тая столица българска,каква е тая София умряла,че да позволява паметници на агресори?! Що за туземно превзето и преДвзето племе,умряло такова?! Българско ли е туй племе,тюрбанно ли е,цигойнерско ли е..КАКВО е?! И то на агресори,които са толкова героични и велики че да нападат подло,а и с голямо превъзходство?! Интересно посрещане биха получили те,ако бяха командировани около София по онова време едни хора с имена асови : Ерих Хартман(352 победи),Герхард Баркхорн(301 победи),Гюнтер Рал(275 победи),Ото Кител(267 победи) ?? :-)) Не че българските летци са се представили лошо..НАПРОТИВ,отлично са се справили! Пита се КЪДЕ са паметниците,забележителни и големи паметници на тези герои(аз знам за 1 скромен такъв в София,а също и паметна плоча на Венгел) ?? А иначе в България паметници на националното падение и дивотия...наспорил не Бог,а наспорил Ганчо Балкански!
Да,2-ри,тия неща не трябва да се забравят но аз пък ви гарантирам че огромна,зверска част от младите поколения не знаят НИЩО-и не само за това конкретно,а и въобще НИЩО от българската история,и то от историята най-близка,тази от 20 век! Това са едни исторически Пигмеи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11733651
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031