Гръм е поразил тази вишна расла половин век. А пътеписите, написани от англичани, посетили империята на султана са като светкавици, очертаващи отломки от минало, когато България е само географско понятие. Светкавиците траят кратко, но тук може да четете какво намериха търсачите на силни усещания Ето увода на пътеписите на Хенри Блаунт :
“ Хора с интелектуална природа нямат по силно желание от знанието, а няма знание, което да е толкова сигурно и подходящо, както това, за човешките дела. Този опит се натрупва най добре, чрез наблюдение на хора, чиито институции се различават от нашите“
  Всичко за англииски пътеписи чети тук:
http://svetkavizi.wordpress.com/3-2/

....Следващото пристанище, където пуснахме котва на 12 ден е Емона. Същата нощ отплавахме, за да минем край големия град Варна. Разположен в голям залив има забележително, добре уредено пристанище. Наша цел е река Дунав. Вървим на север. Продължаваме. На 14 ден минахме покрай крепостта Калиакра , а на 19 ден влязохме в едно от устията на река Дунав. На 24 ден стигнахме до град Dolcha ( Тулча )  Тук търговците платиха мито 2-3 крони. Тук младите момичета носят косите си сплетени на плитки украсени с всякакви сребърни пари о брошки. Ръкавите им са широки и къси, на ръцете имат по две сребърни гривни, а на кръста 5-6 ножове и всички са с боси крака. На 25 ден, когато пристигнахме   от Константинопол дойде кораб, пътувал само 8 дни. В 1530 година султанът е покорил тази страна и част от Унгария, поради предателството на трансилванския княз(  Янош Запоян )

Много интересно.Срещам го за пръв път,веднага ми се набива в очи името на Тулча с "д".Затова бях писал,че градът носи името си от названието на рода Дуло.Подобно на руския Тула.(Това е славянското му произношение!).