Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2010 19:07 - Съзвездие Везни, епоха на Везни.
Автор: silvaantonydon Категория: Политика   
Прочетен: 3300 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.12.2010 19:11


                                              
   ЕПОХА НА ВЕЗНИ
    14.842г.пр.Р.Хр. – 12.682г.пр.Р.Хр. – епоха на Везни – управител Венера – първи признаци на затопляне на климата.               Напредване на миграционните процеси на хомо сапиенс сапиенс в Северна и вече Южна Америка. Събирачество и лов. Използват се главно каменни оръдия.               По време на целият ледников период съвременният човек продължава да се разселва в Азия, Европа и обширни части от Северна Америка. Като цяло числеността на хората е малко над половин милион души. Те живеят вече на много големи растояния едни от други и на в доста малки групи. Това води до постепенно обособяване на нови черти, според различните климатични особености, както и на различията в езиково отношение.                                                     СЪЗВЕЗДИЕ ВЕЗНИ                Това съзвездие е уникално с няколко свои черти              1. Първо – то е най-новото съзвездие. През по голямата чат от времето в древността е считано за част от съседните две съзвездия .- Скорпион и Дева. Везни са именно щипците на Скорпион – Шумер или Везните в ръцете на Богинята в късната гръцка митология. Като самостоятелно съзвездие се обособява, когато есенната равноденствена точка приблизително от 1700 пр.Р.Хр докъм началото на христианската епоха е в съзвездието на Везни. Това е съвпадало и с прибирането на реколтата от жито и измерването му с везни преди да бъде прибрано в хамбарите. Оттук и идеята за справедливост, договори и измерване.                 В този смисъл е добре да обясним, че зодиакалните съзвездия с Везни или без Везни, със Змиеносец или без Змиеносец винаги ще си останат 12 по същата причина, по която месеците в годината са 12.              А тази логика има своите астрономически аналози.              Знаем, че годината е точно 365.4 дена, защото толкова обръщания прави около себе си Земята за една орбитална години около Слънцето.              Месеците се оформят вследствие на циклите на Луната. Самата дума месец идва от името на нашия спътник. Луната обикаля около Земята за 29.5 дни, осъществявайки при това четирите си фази, които са в пряка зависимост от много климатични и физиологични явления на Земята – приливи и отливи, сеитба и растене, дъждовност и сухота, месечните цикли при жените. Знаем, че приливите са по-силни по време на пълнолуние, поради гравитационното въздействие на Луната и Слънцето. Дъждовете са по-обилни в първите две четвърти на лунните фази, а растенията се садят непосредствено след нова луна, в подходящия сезон. Така целият живот на хората е под влиянието на Луната и Слънцето. Съчетани техните цикли ръководят нашия живот. Разбира се, хората откриват първо циклите на Луната – нейното движение е много по-ясно и видимо – нова луна, втора четвърт, пълна луна, последна четвърт – всичко приблизително по 7 дни. След време откриват и по- сложния слънчев цикъл. Така за да стигат до откритието за еклиптиката, кръга и годината. По-нататък обединяват знанията си в съвремения Зодиак и календар. Така целият живот е подвластен на небесните движения, влияния и промени.                                                                                                Ако разделим 365.4 дни – земната обиколка на 29.5 дни – луната обиколка ще получим едно изключително неудобно число – 12.39. Ако разделим за по-удобно 365 дни на 29.5 също ще получим 12.38., ако разделим дори високосната година от 366 дни на 29.5 дни също ще получим поредното неудобно число – 12.41. С една дума не можем да имаме година съставена от 12 месеца и 12-13 дена. Както е известно на всички в една година имаме две възможности – -12 нови луни и 13 пълни луни - или 13 нови луни и 12 пълни луни.            Вариант 12 нови – 12 пълни луни или 13 нови – 13 пълни луни просто не съществува. Астрономия!           По тази причина месеците за по-голямо удобство са приравнени към числото 12. То е четно и лесно делимо без остътък. Нещо повече, ако разделим 365 на 12 ще получим приблизително 30 дена, число по-удобно от 28 или 29 и така ще можем да боравим с месеци(интервали), които са по-удобни и достъпни.           Същото е и със Зодиака. Дори и съзвездията да са 13 с Везни или пък Змиеносец, това е ужасно неудобно. Все пак еклиптиката е кръг, който поради орбиталното движение на Земята трябва да има 365.4 градуса, но той има 360 – цифрата неслучайно също закръглена за удобство. Да обвиняваме астролозите, че са прибегнали за собствен комфорт до числото 12 означава да обвиняваме древните шумери, че са разделили годината на 12 месеца, при положение, че лунният цикъл е 29.5 и че не са направили градусите в кръга 365, а само 360. Знаем и колко неприятности са имали египтяните, заради факта, че  са имали година от 365 дни – 12 месеца по 30 дни и 5 допълнителни дни – епогомени, като дори са им оставали и  допълнителните 6 часа във всяка астрономическа година, с които не знаели какво да правят. Затова на 1461 година са пропускали една година, за да се приравнят към астрономическия цикъл. Ужасно неудобно, но не са измислили нищо друго.                                                                                                                                   По тази причина имаме 12 зодиакални съзвездия. А прецизната работа с една звездна карта винаги трябва да се съобразява с реалните 45 градуса на Водолей и застъпването му с Козирог или пък с миниатюрните 15 градуса на Рак. По тази причина и характеристиката на Змиеносец винаги се е преплитала с характеристиката на Скорпион, а Везни са отделени като самостоятелно съзвездие  Това за астрологията е толкова естествено, колкото за календара високосните години с 29 февруари или неравномерността на останалите месеци в 30 или 31 дена.            2. На второ място Везни е единственото съзвездие, което не е наречено на одушевен предмет и някакси на съответства на мястото си в кръг, който се нарича животински. А той се нарича така, не защото е свързан с животни, а защото излъчва енергиите даващи и зараждащи живота. Всъщност Близнаци, Дева, Стрелец и Водолей не са наименувани на животни и подразбират по-висши (умствени) влияния. Зодиак всъщност означава даващ, подхранващ Живота.               От това следва, че може би това е мястото, откъдето не извира живот, няма такива честоти на трептене или пък живота тук се губи или е бил изгубен, поради раздаване на справедливост или за изравняване на системата. Не знаем точно. Явно в далечината на времето от посока на Везни е дошла смъртта.             Интересен е фактът, че районът от 15 градус на Везни докъм 15 градус на Скорпион се нарича Via combusta – Изгорения път или Пътят на гибелта. В тази връзка е добре да поразсъждаваме по въпроса, защо имаме 12 съзведия по еклиптиката, а само 10 небесни тела, които поемат въздействията им и взаимодействат със Земята.              Всъщност говори се и за една изгубена, изгорена планета – митичния Фаетон , намиращ се между Марс и Юпитер, която е свързана с въздействията, които идват от района на съзвездие Дева, Везни и донякъде на Скорпион. По тази причина, загивайки тя е спряла потока на живота (потокът от Зодиака) от тази област. Затова Везни се свързва със справедливостта и възмездието.             Нека си припомним легендата, разказана ни от Диадор в Метаморфози.Фаетон е син на Хелиос, Слънцето, което всеки ден обикаля с огнедишащите си коне по небесния си път. Разколебан в уверенията на майка си нимфата Климена, че е син на бог, той отива при Хелиос, за да се увери в това. Хелиос в изблик на обич му обещава, че ще му даде каквото и да пожелае. Фаетон поисква да управлява един ден огнената колесница на небесния си баща. Хелиос се опитва да го вразуми, като му описва трудния и опасен небесен път. Казва му, че пътят е тесен, еклиптиката на Слънцето наистина е само 17 градуса по небесната сфера, че в началото и края е толкова стръмно, че само опитно управление може да удържи колесницата, че най-отгоре – в зенита - е толкова високо, че дори той Слънцето се плаши и че по целия път ще среща страшни и опасни същества - „Ако се отклониш – предупреждава го Хелиос те чакат рогата на страшен телец, лъкът на кентавър, яростен лъв, чудовищен скорпион и рак.” Фаетон обаче не иска да чуе и тъй като Хелиос не може да се отрече от дадената дума му дава да управлява огнената колесница. Казва му за нищо на света да не се отклонява от определения от коловозите път, нито нагоре, нито надолу, нито вдясно, нито вляво.                 След това розовопръстата Еос – зората разтваря вратите на слънчевите конюшни и колесницата излита на небосклона. Усетили лекотата и конете се понасят без контрол и се отклоняват от пътя. Фаетон вижда, че го носят право към чудовищен скорпион и изпуска юздите. Колесницата на слънцето започва да се изкачва много високо нагоре, вследствие на което Земята замръзнала или път много ниско и Гея започнала да гори. Разбрала, че ще загине Земята призовала Зевс -Юпитер - на помощ. Той поразил Фаетон с гръмотевица и той паднал в небесната река Еридан.                                По всякава вероятност тази легенда отразява огромен космически катаклизъм, който се е случил в миналото на слънчевата система. В началото на 19 век немският астроном Олберс изказва предположението, че някога между Марс и Юпитер е съществувала планета и че остатъците от нея са именно астероидния пояс между тях.                 Съвременните изследвания на астероидния пояс показват, че неговият произход и възраст го правят връстник на Земята. Изотоп на хелия, който присъства в района позволява да се определи историята на отделните астероиди на възраст около 4.5 - 5 милиарда години, толкова колкото е възрастта и на планетите от слънчевата система. Това не противоречи на теорията на Олберс и показва, че астероидите не са от външен на системата произход.                    На тази астрономическа теория не противоречи и фактът, че сумарната маса на астериодите е доста по-малка по обем от масата на Луната или пък Плутон. По тази логика Фаетон трябва да е бил доста дребен. Но кой е казал, че това е цялата му маса. При положение, че този катаклизъм се е състоял в далечината на времето, когато са се формирали планетите – в легендата се казва, че Фаетон е юноша – то сама по себе си планетата е била нестабилна, а и веротяно не толкова голяма. Освен това по своя състав тя може би е приличала и на Земята и Марс, с които е била близка, но и с Юпитер, който е газов гигант. Може да е имала значителни количества водород и хелий. Освен това при една експлозия много материя се разпръсква навсякъде. Възможно е много от спътниците на Юпитер и дори Сатурн да са принадлежали на Фаетон. Определено се смята, че спътниците на Марс – Деймос и Фобос (ужас и страх) са останки от планетата.                  Вероятно сблъсък с огромно тяло, дошло по посока на съзвездие Скорпион е отклонило Фаетон от орбитата му и той е започнала да влияе на движението на Земята, а вероятно и на Марс. „Когато изпуска поводите на конете, колесницата на слънцето се отдалечевала твърде много от земята и тя замръзвала или се приближава твърде много и тя пламвала, разказва Диодор. Вероятно гравитацията на Фаетон е променяла неконтролируемо наклона на земната ос, разлюлявайки цялата планета, резултат от което са били драстичните и бързи промени в климата.                  В следствие на удара младата Фаетон се приближила до Юпитер и вероятно привлечена твърде близо до него се е самовзривила. – гръмотевицата на Зевс. Резулататът е бил:           -  създаване на астероидния пояс между Марс и Юпитер.                                                 -   разбалансиране на земната маса, поради откъсването на Луната. Земята се оформя като двойна система, характеризираща се с много по-голяма нестабилност и променчивост отпреди.            
    -          създаването на Луната.                                                                                      -          силно наклонената ос на Марс на 45 градуса, а също и оформянето на неговите спътници Деймос и Фобос – ужас и страх.              -    вероятно оформянето на част от спътниците на Юпитер.            Само в един единствен ден пише Диодор слънцето не изгряло на Земята и тъмнина и прах забулили небето. И в следващите дни Хелиос тъгувал по загубения си син, намразил светлината и лъчите му оттогава загубили блясъка си. Колко много тази картина напомня за зимата, която би настъпила на Земята след голям космически катаклизъм – сблъсък с огромен метеорит, ядрен взрив, отчупването на голямо парче от планетата. Прахът би закрил слънцето с месеци, предизвиквайки страшни последици за живота.            3.Всъщност Везни е малко съзвездие, разположено в непосредствена близост към Скорпион и заема около 15 градуса по еклиптиката на въпросната част от Via combusta – пътят на гибелта. Звездите в него са слаби и са около 50-тина на брой.            В този смисъл въздействието на съзвездието в астрологията се счита за доста противоречиво. Хората под негово влияния не са много самостоятелни, те винаги искат да привлекат някой друг около себе си. Не обичат да живеят сами. Ако пък им се случи веднага си намират партньор. Трудно вземат решения, колебаят се, съветват се, залагат на мнението на другите, отлагат до последно промените, сключват договори и съюзи, за да поделят отговорността. На практика винаги работят в групи или за другите. Съзвездието по тази причина управлява бракът и всякакви видове съдружия. Хората под негово въздействие често пъти се съдят, защото не могат да решат проблемите си сами. Те разчитат на държавата, на организации, на близките, съдружниците си и най-вече на брачния си партньор, за да вървят напред.                        Поради комформисткия си, дипломатичен и отстъпчив характер хората, родени под Везни са известни със способността си да решават спорове, да помиряват враждуващи страни, да живеят при противоречиви условия. В този смисъл те са добри парламентьори, дипломати, посредници на всякакво ниво, артисти и съдии. С една дума те живят с решенията на другите, така както съзвездието на Везни гравитира между Скорпион и Дева и трудно се е оформило като самостоятелно съзвездие.                  Като част от Via combusta съзвездието на Везни е и символ на божествената спаведливост, защото именно прекомерната самонадеяност и неадекватно поведение на Фаетон довеждат до толкова трагични последици за него самия, а и за останалите светове наоколо. Оттогава Земята, поради откъсването на Луната е нестабилна, двойна система и променя често климатичните си условия. Оттам и необходимостта на тези, които са повлияни от тези трагични градуси да се съобразяват с мнението на околните и непрестанно да търсят загубената си вътрешна топлина и хармония.           Всъщност пак в зоната на Via combusta са и последните драматични промени с климата на Земята. През 1958 американският учен Чарлз Хапгуд изказва хипотезата, че земната кора, поради факта, че плува върху разтопена магма се размества доста често. Това винаги поражда значителни земетресения, огромни приливни вълни и цунамита, заливане на ниските части на планетата. Изхождайки от постулата, че магнитните полюса са винаги близо до полюсите на въртене Хапгуд събира геомагнитни скални проби, от които се вижда че най-голямото скорошно разместване на земната кора е станало между 16.000 и 12.000 г.пр.Р.Хр. Според тези проби северния магнитен полюс се е преместил от райна на залива Хъдсън - до сегашното му място в Арктическия океан. Събирането на климатични данни за този период показва значителните промени в климата към 12.000 пр.Р.Хр. – повишаване на морското ниво, масово измиране на мамутите, саблезъбите тигри и гигантските елени, приключване на ледниковата епоха. И всичко това пак по време на епохата на Скорпион и епохата на Везни или в т.нар. път на гибелта.                                              КОЙ ПОЕМА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА НА ВЕЗНИ                 На практика става ясно, че въздействието на съзведието Везни се поема от планета, която вече не съществува и от нея са останали единствено астероиди и няколко спътника.                          Съставът на астероидният пояс е разнообразен. Основното съдържание е желязо и никел – такова е съдържанието на ядрата на планетите. Има също вулканични скали - съставът под кората на твърдите планети и скали – повърхността. Очевидно Фаетон е сроден на космическите тела от вътрешния пояс на слънчевата система. Всъщност този състав само потвърждава теорията за съществуването на планета, защото ако астероидите са се образували от остатъците на слънчевата мъглявина, то те трябваше да бъдат само скали.               Поради наличието на желязо част от астероидите имат собствено магнитно поле. Най-големите от тях имат и правилно въртене – Церера, Веста и Палада. Те се въртят в същата посока като Земята, т.е. по посока обратна на часовника. Така те малко или повече носят характеристиката на Фаетон.                Характеристиките на изгорената планета носят и Фобос и Деймос, спътниците на Марс.                Разпръснатостта на астероидният пояс всъщност не дава възможност въздействията на Пътят на гибелта да бъде с фиксирано /планетарно/ влияние в слънчевата система. Неговото излъчване е разхвърляно и силно намалено именно поради факта, че астероидният пояс е по цялото протежение на орбиталното пространство между Марс и Юпитер. Като цяло това намалява силата на  някои гибелни потоци нахлуващи към нас оттам.



Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: silvaantonydon
Категория: Тя и той
Прочетен: 1976219
Постинги: 291
Коментари: 451
Гласове: 1019