По повод 20-годишнината на първия митинг в Димитровград на 25.11.1989 г. „Ориент Експрес” представя за първи път мнение „от другата страна на барикадата” Интервю на Живко РУСЕВ

  - Изминаха 20 години от първия димитровградски митинг на 25 ноември 1989 г.? Имаше ли нещо по-различно от другите митинги в България от онова време? - Впечатленията ми са предимно свързани с аналог на митинга в Стара Загора. Той беше много голям, имаше много „нахъсани” хора. С големи желания за изказвания по проблемите, хора - събрани и ангажирани не само като зрители, но и като съмишленици. Много от тях бяха свързани помежду си отпреди. В Стара Загора имаше някаква предистория. Там бяха Илия Минев, Кольо Босия, нашият съгражданин Антон Запрянов. Тук е мястото и да вметна - Антон Запрянов е единственият от Димитровград, включен в политическите структури на Илия Минев, в групата на Константин Тренчев също. Единственият, който е политически следен. - Това означава ли, че е бил и единственият политически димитровградски дисидент? - Не, не е съвсем така. - През тези 20 години тук се нароиха доста борци за геройски биографии... - Може и да са прави хората да си мислят така. Но сега си спомням за една история, не се сещам за името на писателя - преди Девети септември имало много хора в един градец, които виждали един човек да върви ту с кошница ябълки или дюли, ту с количка, натоварена с тикви. След Девети някой си отишъл при него и му казал, че иска да става активен борец и да му помогнат. „И аз съм помагал”- казал кандидатът. „А как?” „Ами, знаех, че носиш в кошницата пистолети, но не те издадох...” Горе-долу и тук, в Димитровград така излиза. Вярно е, че има и хора с история, пострадали, особено от земеделците. Но в крайна сметка - човек може и да мисли по различен начин вкъщи, примерно, или след две ракии да е казал нещо по-солено... Не омаловажавам нещата, но дисидентството освен инакомислие означава и различно действие. А такива просто нямаше от земеделците по мое време. - На димитровградския митинг правеше впечатление събирането на едно място и на комунисти, и на безпартийни, и на онези от кримиконтингента... Кои бяха оперативно интересните лица? - Би следвало да върнем нещата поне една година преди митинга. И не „перестройката” е на първо място. Интересна е била някаква дейност - не антиправителствена, - която е била свързана по-скоро с несъгласие с бездушието на бившата тоталитарна власт за осигуряване на по-добри условия за живот. И тук, като в промишлен център, спомняш си какви димове, миризми и прахоляци имаше. В Димитровград се създаде около една година преди 10.ХІ.89 г. дружество за екологична защита на Димитровград. Негови членове бяха Атанас Капралов, Иван Танчев, Пенко Първов, Ваня Ангелова...Смея да кажа, че това е първото и единствено сдружение на хора, което предизвика нашия интерес. Беше неформално сдружение от пет човека, може би по подобие на русенската група. От извършената оперативна проверка се установи, че техните действия не предизвикват заплаха за обществения строй и те не бяха санкционирани. По линия на „перестройката” интерес представляваха други двама души, които ходеха със значките на Елцин на ревера - Иван Евлогиев и Петко Тенев. Елцин тогава беше голяма звезда. Нашата роля се сведе до това да информираме Градския комитет на БКП, както се постъпваше с инакомислещите партийни членове. - Имаше ли на митинга интересни за службите хора заради антипартийна дейност? - Истината е, че на митинга не участваха лица от оперативния отчет на ДС към момента. Изказващите се неподготвени бяха повече от онези, които имаха ясна идея какво ще кажат - само организаторите бяха подготвени, но се включиха и други. Нашето впечатление беше, че от другите имаше желание просто да се „блесне”, да бъде някой забелязан. Може би с цел по-нататъшно сформиране на някаква организация. И така стана. „Световно неизвестни”, казали по няколко думи на митинга, после оглавиха разни формации. Естествено, после бяха съвсем нормално „изтикани”, а днес почти никой не си спомня за тях. Няма да споменавам имена от етични съображения. Сред тях обаче не е имало оперативно интересни. Нямало е с какво. - Защо обаче според теб и хора, които доказано са били антикомунистически настроени, били са в затвора заради убежденията си - примерно като покойния Георги Канов, не оглавиха демократичните процеси? - Ще се върна към списъчния отчет. Той има чисто контраразузнавателен аспект. Всеки от оперативните работници отговаряше за определен обект и квартал. Самият аз, който бях доста близо до интелигенцията в града, не съм отговарял за това нещо. Ако някой е попаднал на определена информация, или казал политически виц, тук-там по някоя дума, и си е мислел, че е оперативно интересен - няма такова нещо. На оперативки, познавайки тези хора, съм застъпвал тезата, че с тях не трябва да се занимаваме. Какво значи дисидент? Означаваше срещу теб да е имало дело. И то не трябва да е било прекратено. Аз съм бил в Държавна сигурност от 1984 година. Преди това е имало истински инакомислещи, преминали през Белене, смачквани от механизмите на тогавашната власт - като Христо Запрянов, Тончо Настев... Заради това аз лично дълбоко съжалявам, че съм наследник на тази служба. Но трябва да се знае, че не самата Държавна сигурност ги е вкарвала в затворите. Всяко действие на Държавна сигурност е било сто процента по нареждане на Партията-Държава. Друг е въпросът, че именно тя си изми ръцете с Държавна сигурност, след като я събориха от власт. Това вече никого не учудва. Партията спасява себе си, другите - под леда. Когато започнахме през 1984 г. работа тук (аз и още трима млади, некомпрометирани колеги), заварих списъчен отчет с хора, които са абсолютно безобидни, без никакви позиции в обществото, дори и без никакви изказвания. И върху огромната част от списъчния отчет просто не се е работило. Истината е, че тези от списъчния отчет, за които би трябвало да се очаква да оглавят процесите на съпротива, нямаха никакви позиции. Искам да подчертая нещо, което е много важно. В Димитровград не се сблъскахме със сериозна опозиция. Това е истината. 90% от работата ни е била по линия на контраразузнавателното обезпечаване на икономическите обекти в града. Там имаше вредителство, както го е имало и преди. Имаше умишлени действия, които са били интерес за нас. Контраразузнавателният елемент е номер едно за всички служби по света. И ако някой сега си мисли, че специално с интелигенцията някой се е занимавал тук повече, отколкото с чуждите разузнавания - дълбоко се лъже. Димитровград беше индустриален център, с няколко военни поделения, с централен жп-възел. Това е представлявало интерес. - Но бяха издадени и книги с геройски биографии. - Вероятно някъде е имало и извращения. Тук - не. Аз не знам някой от колегите ми, поне от последните години, да е вършил подобни неща. Преди години може. Но поне на мен не ми е известно. А тук - категорично не. Преди 10 ноември регистрирахме контакт с Румяна Узунова от поета Атанас Капралов, който наистина имаше и инакомислеща поезия, не си спомням за друг. Но той никога не се е афиширал като борец. А за по-късно написани книги, не мога да коментирам. - Защо толкова упорито се говори, че бившата Държавна сигурност е срасната с организираната престъпност и едва ли не тя е нейният създател? - Мога да изкажа само лично мнение. Трябва да се каже, че това е почти вярно. И е лесно човек да се досети защо е така. След 10 ноември 1989 година, та и до ден-днешен се провежда кампания да бъдат дискредитирани служителите от бившата Държавна сигурност. Започнаха с най-старите, после - наред. Тези, които бяха освобождавани - къде да си намерят работа? След тях върви това, че са били служители на ДС. Дори и в другите сектори на МВР не можеш да отидеш. В същото време - престъпността разполага с много пари. И ако се мисли, че само за разпространение на дрога става въпрос - не е истина. Имат икономически структури и се занимават само с икономика. И много от уволнените отидоха в такива структури, най-меко казано с неясен произход. - Изпаднахте и вие в позицията на „бивши”? - До това не се стигна, защото нямаше закон за лустрация. Но много от колегите просто напуснаха, без никой да ги гони. Защо? Ами след 10 ноември започна една кампания за оплюване на ДС и за изземване на нейните функции. Много абревиатури имаше през последните години. И всъщност в един момент, какъвто е и настоящият впрочем, целта е да се натикат специалните служби в ъгъла и да се обезличат. Така е сега и в ДАНС. Дават допуски за работа с класифицирана информация. Това правехме и ние. Останалото сега го правят пет-шест служби разпокъсано и даже не знаят какво правят една на друга. - Имаше тежки обвинения срещу Атанас Семерджиев за унищожаване на досиета, на архиви... - Има известна доза истина. Представи си, че си оперативен работник и следиш някой доказан турски или гръцки агент. Дори и от бившите соцстрани, защото и те ни разузнаваха. Натрупал си информация, която са ти давали. Изведнъж ти искат тези хора да ги разсекретиш. А това са били хора, които са ти имали лично доверие и са работили за България. - Мит ли е все пак унищожаването на досиетата? Или са някъде скрити, както също се твърди? - Досиета са унищожавани. но не са унищожавани картоните. Те бяха в София. Всеки един агент имаше най-малко пет-шест картона и най-малко един от тях заминаваше в централната картотека. Там никой нищо не е унищожавал. Дори и тук на окръжно ниво не са унищожавани картони. Когато получихме нареждане да унищожим онези материали, които могат да разобличат нашите сътрудници, го направихме, но не хаотично. Комисия записваше всеки един материал. Друга комисия преценяваше какво да остане. - Опасни дисиденти тук е нямало, а чужди разузнавачи ? - Били са залавяни. Залавят се и сега. Средно по пет-шест на година са били залавяни в нашия окръг. - Нека върнем разговора за първия митинг в Димитровград. Имаше ли някакви страхове властта? Разказваше се за бивше партийно величие, което е следило митинга от бившия магазин за цветя (сега кафене „Верди”)... - Чувал съм за това. Да кажа обаче, че процесите са били стопроцентово наблюдавани и дирижирани - означава да излъжа. Не са. Целта ни беше информационно обезпечаване. Навсякъде ченгетата са правили това. А иначе - страх не. Опасения по-скоро, че могат да се получат неща като в Румъния, примерно. По време на митинга извикаха един от служителите ни в магазина за цветя. После разбрахме, че там е бил Минчо Йовчев, който е искал да му докладват. - Все повече се говори обаче за този митинг. Особено сега. Същевременно упорито се твърди, че успели по-късно в бизнеса са били свързани с ДС... - Ако намекваш за така наречените „куфарчета”, тук това не го е имало. Истината е, че най-много успяха в бизнеса си хора, които дори не бяха партийни членове - сервитьори, бензинджии, спортисти, които се оказаха по-ориентирани в пазарната икономика... - А указ № 56? - Имаше и хора, които бяха пратени да го изучават. Предимно от БКП. Но да им е помагала партията... Просто не им е пречила, предполагам. - Ако озаглавя интервюто си, че в Димитровград не е имало сериозна опозиция преди Десети ноември, не мислиш ли, че някой може да се засегне? - Възможно е. Казах ти разказа за кошницата и количката. Аз бих казал така - в Димитровград имаше сериозна опозиция след 10 ноември. Преди това опозиция, в смисъл на дисидентство, примерно като в Полша, не е имало. - Но все пак има и хора, които говорят, че са репресирани, в това число и от интелигенцията. - Да, но когато си, примерно, в творческа командировка година или две и парите са осигурявани от общинския бюджет, респективно от Партията, как си бил тогава репресиран... Как ще те допусне ДС, ако си бил обект на наблюдение? Не знам. По-късно станах и началник на тази служба. Познавам повечето досиета. Такава репресия не ми е известна. - Кое убягва през всичките тези години от погледа - на общество, на журналистика... - Набляга се предимно на горната част на айсберга. Говори се за Шесто управление, за гонене на интелигенцията. Ако някъде е имало такова нещо, то не е било в Димитровград. Имаше наблюдавани хора от нея, без да бъдат репресирани. Основната ни задача бе да обезпечим сигурността на икономиката в региона.       Автор: darkman

ГРАЖДАНИНО - Иван Желев, офицер от резерва в специалните служби в Димитровград: ИМАШЕ СЕРИОЗНА ОПОЗИЦИЯ СЛЕД 10 НОЕМВРИ ...

АЗ ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ИЗКАЗАНОТО В ТОВА ИНТЕРВЮ.

ТОЧНО ВЯРНО И ИСТИНО !

ТОВА МИСЛЯ ЗА ТЕБ МАКАР ДА СМЕ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА МИНАЛАТА БАРИЕРА - ЗАТВОРЪТ С ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ - ТЕ !

ЕТО ТАКОВА ПОКАЯНИЕ ТРЯБВА ДА ИМА ОТ ЕДИН ГРАЖДАНИН. ДА КАЖЕ ИСТИНАТА И ДА НЕ СЕ КРИЕ.

ТУК ВЪВ ВРАЦА СА ПРОЧЕСТВАЛИ ПО СЪЩИЯТ НАЧИН И ПО-ДОБРЕ ОТ КОЛКОТО ПРИ ТЕБ И ВАС !

АЗ НЯМАМ НИКАКВО ДОСИЕ, А СЪМ ДВА ПЪТИ СЪДЕН, ТРЕТИ ПЪТ ПОДГОТВЕН ЗА СЪД И ИЗГОНЕН ОТ БЪЛГАРИЯ !

АЗ САМИЯТ НЕ ЗНАЯ КАКВО Е ТОВА ВЕЧЕ "ДИ - СИ -ДЕН-т"

ЗА МЕН НЯМА НИКАКВА ИНФОРМАЦИЯ НИТО ДОБРА НИТО ЛОША, А ТОЛКОВА МНОГО ХОРА СА ЖИВЯЛИ НА МОЯТ ГРЪБ !

ВСЕ ПАК, АКО ИМАШ ЖЕЛАНИЕ ДА ЧЕТЕШ МОЖЕ ДА ПОГЛЕДНЕШ РАЗМИСЛИТЕ МИ ЗА ОТМИНАЛИТЕ ВРЕМЕНА НА ТАЗИ СТРАЦИЯ !

http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?p=bg_roman

ВСИЧКО ДОБРО ОТ МЕН

СЕТФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ

http://www.stefan-tcholakov.com/

12 МАЙ 2010
ВРАЦА

ЗАЩО СКРИХТЕ СТАТИЯТА СА ЮДЕЙСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ ШИМОН ПЕРЕС В СРЕЩАТА МУ С БЪЛГАРСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ?
-
НЕ ВИ ЛИ ХАРЕСВА ФАКТА, ЧЕ ЮДЕЙСКИТЕ УБИИЦИ НА БЪЛГАРИЯ ЩЕ КУПУЛАТ ЗЕМЯ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ПРЕСТЪПНИКА МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО - НАЙДЕНОВ ЛИ БЕШЕ КОПИЛЕТО ОТ СЕЛО ЧЕЛОПЕК - ВРАЧАНСКО !
-
БЪЛГАРСКИЯТ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ ЗНАЕ ЛИ КАКВО ПИШЕ В БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ ?
-
ЮДЕЙСКИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ СИ ПРАВЯТ КВАРТАЛИ ОТ БЛОКОВЕ С АПАРТАМЕНТИ ЗА ЮДЕЙ - ПРЕСТЪПНИЦИ С ПОСТАВЕНИ БЪЛГАРСКИ УБИИЦИ - ЕНИЧАРИ !
-
СМЪРТ ЗА УБИИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД !
-
БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ ЧЛЕН - ЦИТИРАМ - Чл. 22. (1) Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си.
-
http://www.online.bg/law/const/const1_b.htm
-
ЮДЕЙСКИ УБИИЦИ НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ЗАЩО КРИЕТЕ ЗА КАКВО Е ПРИСТИГНАЛ ЮДЕЙСКИЯТ ПРЕСТЪПНИК ШИМОН ПЕРЕС ?
-
ЮДЕЙСКИТЕ УБИИЦИ НА БЪЛГАРИЯ ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ !
-
СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ