... не помня откога не съм живял със всекиго така – по детски чисто, 
дори да ме въргалят в рядка кал, светът ми е търкулнато мънисто, 
по жестовете, в малките неща, след низ лета по прашните ми друми,
взех в хорските зеници да чета – и да разбирам всекиго без думи, 
кой срещу мен стаил е остър нож, и кой сънува топлите ми длани,

със стихчета превързвам всяка нощ света – от неизбежните му рани,
красивото навярно предстои? – когато се смотая във пейзажа, 
не нарисувах с розови бои което тъй не смогнах да ви кажа! – 
дори врабче не кацна с „Чик-чирик!” поне веднъж на голото ми теме,
но доживях осмисления миг – да бъда брат на литналото Време!

6 април 2019 г. 
гр. Варна, 14, 10 ч.