Поиска своята свобода,
               безмълвен, сякаш е присъда.
               Защо в очите ти сега,
               се виждат капчици роса?

              Защо душата ти не пее,
              волна, лекокрила?
              А в тъга се е обвила,
              сякаш вече е била...

              Нечия сакрална тайна,
              стих от ода, извисен.
              Не се превръщай в роб на тишината,
              върни се пак при мен!