Постинг
22.06.2016 18:53 -
ВСИЧКИ АЗБУКИ
ВСИЧКИ АЗБУКИ
Дъждът е награда
кара всичко да расте
до небето
Спасителят е мъж
по свой образ и подобие
загубил се от любов
Кулата от Вавилон
е дърво цъфтящо в дъжда -
всеки цвят пали мрака
6. 06. 2016.
Тагове:
Хубав ден - литатру!
цитирайlitatru написа:
Хубав ден - литатру!
Хубав ден, Литатру! По традиция - поздрав с непубликувано стихотворение за първия ми гост! От същия ден, в който е чуто и записано това, разбира се. Или по-точно - нощ :)
ГРОХОТИ
Аз съм света
вътре в мен
пада дъждът
вали отдолу
нагоре
първо виждам
светкавицата
после я чувам
глъхне в мен
като в пещера
където акустират
всички светкавици
като сребърни риби
като стари азбуки
отдавна забравени
знаци от нищото
под слънцето
на нищетата
което проблясва
дълбоко някъде
в подмолите
на паметта
шуми в цъфтежа
на мрака
избуява
с аромат на липа
над деня и нощта -
от сън в сън
от живота
в живот.
6. 06. 2016.
ps Имам още десетина нови неща, но някои запазвам - за друга книга. Няма да ги споделям и публикувам никъде, дори с негово височество -Фейсбук. :)
Нужно е да носим в сърцата си цветове, които да палят мрака. Не бива хората да живеят в мрак. Поздрави, Надежда!
цитирайИграта на думи е буря в морето на разума.Поздрав.
цитирайvesever написа:
Нужно е да носим в сърцата си цветове, които да палят мрака. Не бива хората да живеят в мрак. Поздрави, Надежда!
Здравей, Веселина, радвам се, че поспря, донесе морето и всичките му светлини! Благодаря ти за хубавото тълкувание, понякога едно изречение може да бъде прието така различно, да отключи мрак или небе, но това зависи от човека, който го чете. :) Поздрави на теб и Морето с тази песен на Joni Mitchell ~ Woodstock :
https://www/watch?v=j6WPMgJqOFQ
mihala написа:
Играта на думи е буря в морето на разума.Поздрав.
Да, играта на думи ми напомня този стих на моя приятел и редактор на втората ми книга "Думи, тъга и обич" - Христо Фотев. Виж, как хубаво го е казал:
БЕЗ МОНОЛОЗИ
Без монолози - пози и лъжи.
И както в твоите дървета
хлорофила -
това което ми е дадено не ми
принадлежи -
принадлежа му аз със страшна
сила.
ХРИСТО ФОТЕВ
Но нека те поздравя и с нещо мое от последната ми книга, която се появи наскоро:
АПОКРИФНО
Накъсвам стихове,
така си играя
с огъня
Кога ли ще пламне
до корена на косите ми
и ще подпали небето
"Мълчания от Надежда" - ISBN 978-954-28-1901-1; издателство "Сиела", 2016
Емоцията, чувството е истинския, чист и провиден разум на поезията. какво по-пречистващо от бурята! Ти каза току що едно стихотворение като бисер.
Благодаря ти )
цитирайvesever написа:
Благодаря ти )
И аз ти благодаря, Весе, поздрав с нещо за морето пак от новата ми книга "Мълчания от Надежда":
КАТО СКАЗАНИЕ
Морето
е последната ми граница
с реалността -
след нея
аз започвам -
да плискам моите води,
да раждам светове,
... вълни ...
Морето
е последното, което
в мен ще се вгради
и първото,
което ще забравя.
И друго - от втората ми книга, която се появи преди 17 години:
ПЯСЪКА И МОРЕТО
Пясъка
заличава лицата ни...
Нашето общо лице
е морето.
Когато ни има -
през лятото.
Когато ни няма -
през зимата.
Морето,
което не помни,
а е така
наранимо.
"Думи тъга и обич" - Аб, 1998, ISBN: 954-8786-62-1, редактор Христо Фотев, художник Георги Трифонов
Бисери! Различни ипостаси на едно състояние - порив към светлина.
Поздравления, мила Наде! Прегръдка!
цитирайПоздравления, мила Наде! Прегръдка!
donchevav написа:
Бисери! Различни ипостаси на едно състояние - порив към светлина.
Поздравления, мила Наде! Прегръдка!
Поздравления, мила Наде! Прегръдка!
Здравей, скъпа Вени! Толкова съжалявам, че не бях влизала в любимия Блог. бг, но така ми тръгна лятото. Като никога - Панталей пътник. :) Къде ли не бях! Писах ти на лични, не бях влизала тук.
Много ти благодаря за прекрасния коментар, какво щях да прявя без приятелството на сродните духове, със сигурност този порив към светлината, за който говориш, не би бил. Прегръщам те, радостна и севетла вечер, мила Вени! Благодаря за вдъхновението и за приятелството!
началото на всички начала. Защото дават име, знак, значение. Защото те са първата пътека на ,,аз''-а към другите и към самия себе си.
Поздрави, Надя!
цитирайПоздрави, Надя!
lion1234 написа:
началото на всички начала. Защото дават име, знак, значение. Защото те са първата пътека на ,,аз''-а към другите и към самия себе си.
Поздрави, Надя!
Поздрави, Надя!
Здравей, Джошкун, поздрави и от мен, благодаря и много здраве от Варна! Тук времето има безкрайни пътеки, зависи коя ще избере, по коя ще тръгне човек. Хубаво е, когато говорим с азбуката на сърцето.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43584
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА