Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2017 16:47 - Как да привлечем ... пари?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1446 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 27.07.2017 07:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Парите. Грабежи, надежди, търкане на билетчета, завист или бракове по сметка… Извън темата за реалните ни нужди, самото наличие или отсъствие на пари сякаш е отделна сфера от живота с нейните емоции, страдания и радост.

Някога /много отдавна/ не е имало пари. Имало е изобилие на нещо и недостиг на друго нещо. Размяна. Но, разбира се, с изобретяването на парите – били те монети или раковини, човечеството започва да търгува по-добре. Като всяко изобретение, парите изначално са нещо много полезно. Науките за тяхното управление, съхранение и умножаване, също са естествен резултат от човешкия интелект, който усъвършенства изобретението си.

Но колкото и да са усложнени финансовите инструменти, ако запитаме и най-обикновения човек за парите, той винаги има определено мнение. Парите са почти като някаква личност. Парите „обичат“ някои хора, а „недолюбват“ други. Говори се, че парите „отиват“ при пари (както обаче се казва в един остроумен виц, обикновено малкото отиват при многото). Парите в някои общности още са „визитна картичка“ на човека.  И нека не се усмихваме пренебрежително, защото най-новата световна история доказа, колко по-важно е простото наличие на пари, а не умението да ги печелиш, за избора на някого на най-висока държавна длъжност… Парите според мнозина са като непостоянна жена. Винаги можеш да ги получиш без логика, просто на лотария (или неусетно да ги губиш на малки вноски в същата тази лотария).

Много малко хора говорят конкретно, че нямат възможност за образование, или нямат средства за ремонт. Повечето принципно казват: „аз нямам пари“. Или: „аз имам пари“. Или, най-често: „защо онзи там има пари“?

Естествено е, че и богатите хора нямат пари за всяко нещо. Не всеки богат човек например може да си купи остров. Или да си купи политик. В богатството винаги има горна граница, а най-успешните хора умеят да живеят скромно, като инвестират излишъка си така, че да принесе ползи и на другите. (Не случайно споменавам „инвестират“, а не „раздават“. Мъдрите хора винаги са правели така.)

Обикновено обидата и огорчението ни идват от там, че липсата на тези пари сякаш ни прави „несвободни“. Ние трябва да помолим някого да ни помогне, услужи, трябва да изтърпим да пристигнем някъде по-бавно и неудобно. Това ни поставя в положение на постоянно смиряване. А на мода в днешния свят е гордостта. „Никой не може да ми казва какво да правя“. „Аз съм независим човек“. (Реално обаче на повечето хора с пари медиите им казват и какво да правят, и за какво да ги харчат...)

Забележете, когато не сме направили определени компромиси с честта си, и печелим пари по законен начин, ние обикновено очакваме „Вселената“ да ни се отплати – с неочаквана печалба, наследство, имотен човек за съпруг... Макар и по-рядко, с неочакван шанс за добре платена работа. „Вселената“ обаче обикновено не го прави. Не загиваме без помощ, но и не забогатяваме. И, колкото повече се взираме в имането на другите, в бързите им резултати, в достъпите им, заниманията им, екскурзиите… дори и в скъпите им здравословни храни, толкова повече сърцата ни се разяждат от ръжда. Да, не го наричаме „завист“, защото считаме, че завистта е злобна и иска да вреди. Докато нас просто ни боли. Не знаем какво е. Но може би е усещане за несправедливост, излъгани очаквания…

Тук има два аспекта, които ми се иска да разгледам. Като оставим настрана неочакваните наследства, и комарджийските надежди, нормалният път за придобиване на пари е работата. Ала ние, особено след 35 години, често не желаем да се запознаем с професиите и заниманията, които в нашия град или държава биха донесли пари. Добре, явно не всички ще станем програмисти. Макар че ако е млад, не е излишно човек да опита. Има успехи и в отглеждането на някои редки растения и животни. Има успехи и в търговия – ако си с такава нагласа. Има и десетки онлайн начини за доход, включително и да бъдеш дистанционен секретар на нечий бизнес… Но, с ръка на сърцето, колко от нас преди да изпаднат в огорчение, ВЪОБЩЕ четат и търсят варианти за придобиване на пари чрез нормален труд? Изводът ми от този първи аспект на нещата е, че наричайки се „практични хора“, ние напротив, бездействаме и очакваме някакви ирационални събития свише, като следваме общата тенденция да нарочваме за „виновник“ успелите хора, отколкото да преборим своята лична невъзможност.

Вторият аспект е, когато по някакви причини не можем да придобием много повече пари чрез труд. Тогава, може да опитаме да придобием повече радост в настоящите условия, в които живеем. Както се разказва в една народна приказка, когато царят потърсил най-щастливия човек в царството си, за да му вземе ризата, това се оказал един беден човек, току-що станал баща… Че то бащинството е още по-голям проблем откъм пари, ще кажете. Зависи! То е и един голям шанс да научиш детето на житейски умения, на сила, благородство, приятелство, любов. Усещането, че не си живял напразно (това и най-богатите ще го потвърдят), идва само и единствено чрез даването. Никой не може да почувства, че е живял смислено, ако само много е харчил. Така че, влагането в различни полезни неща, дори такива, които не се афишират, но ще се знаят от близките роднини и хората в квартала, е повод за истинска радост. Непресъхваща. Тя може ненадейно да ни донесе и нови приятели. А с тях, и нови възможности... 

Павлина Папазова

image


Тагове:   пари,   печалба,   лотария,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212560
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031