Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2020 13:20 - Справяме ли се с греха или се преструваме (четиво за християни)
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 841 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 15.08.2020 13:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Пътят към небето е труден. Пътеката е тясна, а има и камъни, тръни, опасности, изненади. Въпреки това, Бог обещава, че Неговият народ ще изпитва удовлетворение от своя път. „Отклонявай се от злото и върши доброто…“ – се казва в Божието слово.

 От кое е по-лесно да се отклоняваме: от доброто или от злото? Още от грехопадението на Адам и Ева човекът е наследствено обременен да е непослушен, да върши грях. Щастливи ли сме, когато извършим грях? По-скоро не! Грехът ограбва нашето достойнство и ни заробва, защото изпитваме угризения и вина. А продължителното чувство за вина води до усещане за неизлечимост и отчаяние. Стигаме до констатацията, че грехът не може да бъде победен напълно. Защото години наред го практикуваме и се борим, и не се справяме. Подобно заключение, че грехът не може да бъде победен напълно ни обезсилва духовно. Оказваме се победени и не можем да говорим за победоносен живот.

Ние не сме хора, които не познават Бога. Затова, когато грешим, сме наясно, че не вършим  Божията воля. Чувстваме се неспокойни; знаем, че грешим, но въпреки това продължаваме. По-опасното е, че започваме да търсим Библейски аргумент, който да оправдае нашите слабости. Създаваме си собствена теология. С това се опитваме да успокоим себе си и съвестта си. Едно такова себеоправдание ще има опасни последици. Библията казва да се покаем, а не да се оправдаваме. Така че ако се захванем с този спорт да търсим някакви религиозни причини да оправдаем греха си, да оправдаем слабостите си, няма да стигнем далеч. Ще бъдем „имащи вид на благочестие, но отречени от силата му“, както се казва във (2Тимотей 3:5) – пластмасови манекени от витрина.

Бог не харесва този начин на живот. Когато грешим, това е така, защото го желаем. Не е без да искаме. Но оправдания никога не липсват. Например: може да ни повлияе отрицателния пример на другите т.е. – „много християни го правят“ . Или: че с дарбата си да евангелизираме служим на Бога, а в същото време в сърцето си да таим мотиви, които не бихме споделили с други. Или пък си „измиваме ръцете“ с нещо друго или с някой друг – „той ме ядоса“; „тя ме предизвика“… Така олекотяваме и омаловажаваме греха. Грехът е вътре в нас, някой само натиска „копчето“, за да излезе от сърцето и да се покаже на повърхността. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. (Матей 15:19).

Има някакво удовлетворение в греха, някакво въодушевление в това да направиш това, което ти се иска. То е подвеждащо, фалшиво и краткотрайно. Осъзнаваме го, но едно: „Господи, прости ми греховете“ – не означава нищо. Трябва да говорим с Бога за конкретните ни слабости и изкушения: „Господи, аз признавам, че обичам да правя това… и това. Върша го съзнателно, защото ми харесва. Чувствам се виновен, когато го върша и продължавам, но моля Те, помогни ми, дай ми сили да не го върша…“, защото Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. (1Йоаново 1:9)

Всяко изкушение ни поставя пред решение. Изкушението не е грях, то е оферта и ние решаваме да я приемем ли не. Никой не може да вземе решение вместо нас. Ние усещаме, когато грехът приближава, но му позволяваме още малко, и този път да ни приближи. Не бягаме от ситуацията, докато капанът щракне.Няма малък или голям грях. Грехът винаги е смъртоносен. Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог никого не изкушава. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт. Не се заблуждавайте, любезни мои братя; (Яков1:13-16)

Не можем да спрем изкушението, но можем да променим нашата нагласа. Затова Библията говори за ново сърце и нов дух. Не сме безпомощни, защото имаме алтернатива и Христос е извоювал победата за нас. Ако Бог е нашата най-силна, най-дълбока и желана връзка, ние трябва да търсим Божието одобрение с цялото си сърце. Христос също беше изкушаван. Неговата плът също беше предразположена към грях, но Неговият ум никога не е имал наклонност за грях. Проблемът е в ума ни. Или му позволяваме да обмисля лоши неща, които за съжаление ни харесват, или предаваме волята си на Христос и Той променя нашия ум. Тогава ние имаме ум Христов (1Кор.2:16). Това не става за 15 минути. Ап. Павел казва в 1Коринт. 9:27 …но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен. Ако искаме да дисциплинираме мислите, навиците и желанията си, това става с воля и молитва. Силата ни не се измерва в това – колко силни чувства ни владеят, а по това, колко силни чувства можем да овладеем.
   (Със съкращения от проповедта на пастор Е. Кешишян "Защо християните се преструват") 




Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1288301
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031