– Така няма да разбереш нищо за мен. Ако искаш да ме опознаеш, просто бъди с мен, гледай ме, слушай ме, чувствай ме…
Когато той се впускаше да говори дълго за едно, второ, трето и за още хиляди други неща, тя му казваше:
– Слагаш много думи между нас, прекалено много пречки и прегради. Срещата може да стане само в Тишина…
Той не разбираше за какво говори жената, която му беше станала съпруга, и когато искаше да му обясни, тя с обич му отговаряше само:
– Всичко, което трупаш в главата си, само те отдалечава…
Той пак не разбираше, но не се сърдеше. Много я обичаше. Начинът, по който тя го гледаше, начинът, по който му говореше, начинът, по който се доближаваше към него, докосваше го и плътно се долепяше до тялото му… Начинът, по който се грижеше за нуждите, дрехите и вещите му… Сякаш той беше нещо крехко и ранимо, нещо чисто и много ценно, което едновременно подбужда най-дълбоки чувства и най-прецизно внимание.
Това нейно отношение го беше променило. Той вече не гледаше безотговорно на живота, не защото някой му беше казал, че така трябва да бъде. Ден след ден, в атмосферата на любящата му съпруга, в гърдите му нарастваше нещо необяснимо и за самия него, на което, в мигове на уединение, позволяваше да напълни очите му със сълзи.
И точно тогава, когато той се къпеше в радостта на споделената и чиста любов, точно тогава, когато предвкусваше безмерното щастие на един дълъг съпружески живот, изпълнен с най-светли ценности, любимата му бе покосена от скоротечна болест, която бързо я изправи пред портата на смъртта.
Малко преди да си замине тя нежно рошеше косите му и милваше лицето му.
– Още не ме познаваш – каза му, а очите ѝ го милваха любящо заедно с ръцете ѝ. – Не ме търси по гробища и в спомени! Ще ме намериш в себе си. Ти ще ме срещнеш само в себе си!! Но ти си още вън от себе си…
Той не я разбираше, но безрезервно ѝ вярваше.
Тя никога за нищо не го беше лъгала.
ДЪРЖАВАТА, КАТО „КРЪСТНИКЪТ” НА МАРИО ПУ...
Илюзията смърт...
Като у Максим Горки, който нищо не разбира от жени...
Да се разбира от коли и компютри, да, но от жени... Това означава да ги сложим всичките под един знаменател, а всеки човек е индивидуалност. Ако разбираме от жените, както се разбира от коли и компютри, всичко човешко си отива...
Може би жените също са започнали да разбират от мъже... Жени и мъже, сами заключили се в тесните рамки на собствените си разбирания, в които няма място за любов, нито пък за ангелска мъдрост...
Въпросът ти е хубав, но не е добре това, че вече си решил, че няма такива жени. Допусни го, колкото и да е трудно!
Благодаря за коментара, krumbelosvet!
Желая ти весели празници и истинска споделена любов!
Както цветът на пробуждане намира росната капка в себе си и пие ли, пие, докато суетния ден му я открадне.