Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2018 09:33 - Записки от тъмницата II
Автор: rainman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1267 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 II

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ започва в първа глава на „Ана Каренина“ Лев Толстой. Онова състояние, което ние наричаме щастие зависи от много обстоятелства, от които само едно да липсва е достатъчно това състояние да не е на лице, а проявленията на същото това житейско  състояние са винаги едни и същи. Всякога можеш да различиш щастливия човек от нещастния. И обратното, противоположното на щастието, зависи от далеч по-малко обстоятелства, често е необходимо да е на лице или да липсва само едно, за да  бъде човек нещастен. И проявленията на нещастието са всякога разнообразни. Няма двама нещастни, които да си приличат в страданието.

Истината е, че нещастието оказва много по-фундаментално влияние върху живота на отделния човек, всякога страдащия клетник, отколкото неговата противоположност. Онова, което ти е причинило болка и те е дамгосало за цял живот, се помни до живот; докато радостта и насладата се забравя още щом настъпи следващия миг. „О, миг, поспри! Ти тъй си хубав!“ изрича Фауст в трагедията на своя живот.

Всеки участник в играта наречена живот си припомня именно тези мигове на моментна болка като на кинолента, докато онази с косата не го навести.

Но какво ме кара да изписвам тези редове? Дали това не са отделни спомени, случки, рани от думи, по-скоро разговори повтаряни отново и отново, или пък конкретни действия? Или пък може би чувство за вина? И как бих могъл да изразя спомените и чувствата си, които ме бяха овладяли в един период от три години?И на колко страници бих могъл да ги изложа?!  И кои думи да подбера, как да ги структурирам, че да изобразят достатъчно добре завладелите ме съмнения и противоречия относно този период? И по какъв начин да изложа цялата теза и антитеза, че да стигна до присъда или оправдание, или пък до синтез между двете? Но затова не е ли необходима безпристрастност... Как бих могъл да разгледам случилото се през този период с необходимата обективност? И има ли житейски закони, някакъв абсолютен морал, според който да отсъдя?

Да, това е работа на съвестта... но какво да направя, когато съдебните заседатели в това съдилище се лутат насам-натам като лунатици? И тази невъзможност да се отсъди категорично, да се даде осъдителна или оневинителна присъда, по какъв начин може да предопредели човешката съдба...

Причината за тези дерзания е ясна- едно самоубийство! Но каква е ролята на питащия се субект в това деяние; можеше ли да го предотврати, и най вече има ли престъпление, било и морално, остава казус неизяснен. А, както знаем от един друг класик- има ли престъпление, то следва и наказание.

...

Баща ми, докато бях дете, стотици пъти, а може би и хиляди, ми е разказвал за своя отец- дядо ми. Починал е доста преди да се роди моя милост, така че слушах с интерес. За това, че е бил планинар и са ходили по планински хижи, за среща с бели цигани- каракачани- за срещи с горските обитатели, чийто странен рев или нощна песен са го плашили или озадачявали. За това, как след години е пропил, мислил е само за себе си, как една мразовита снежна вечер е премръзнал пиян на улицата. Изобщо беше отвратен и разочарован от своя отец. И сега, през призмата на отлетелите прашни мигове, се питам, какво аджеба чувствам, след като осмислям, че той беше първия лицемер, който съм срещнал в живота... Фрустрация от разминаването от изградените представи и реалността, болка, печал, тъга? Какво е това? Или може би страх да не се превърна в него? Алкохолизмът заложен ли е в моята плът и кръв? Способен ли съм на нещо повече от окаяно съществувание? Разумът по силен ли е от природното начало в мен? По какъв път биха ме повели тези въпроси, които са от първостепенно значение за моята скромна личност?!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. neizvestno - Фактът,
23.03.2018 10:17
че човек си задава подобни въпроси, предполага, че дълбоко в себе си вече знае отговорите. Колкото до присъдите, няма как да бъдат обективни, когато касаят близък, а и по моему, не са необходими. Винаги можем да наклоним везните в желаната посока, добавяйки необходимото количество оправдания или осъждания. Съвестта ни има право да укорява или извинява единствено нас самите...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rainman
Категория: Новини
Прочетен: 452194
Постинги: 223
Коментари: 170
Гласове: 574
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол