Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2017 22:06 - Лично развитие в контекста на развитието на света
Автор: burda Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1797 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

(опит за автобиографичен очерк)

 

1.Инициация.

В деле-ечната 1977 година се разболях и 3 седмици бях на лечение в МВР болница. Там се запознах със старшина от Петрич. Той беше красноречив, словоохотлив и ме заливаше с интересни истории от малкото битие до глобалната картина на света. В разговорите разказваше за съгражданката си Ванга, за нейните предсказания, тяхното сбъдване и за онези неща, които още не се бяха сбъднали от нейните думи. От моя другар по болнична стая се запознах се с много неща, които не са включени в книгите за пророчицата. Две от нещата които този човек разказа, се оказаха ключови в идните години за мен, както и, по силата на неизбежността, за немалка част от човечеството.

Първото беше, че скоро (в исторически план) светът „ще свърши”. Това ще стане в 2012 година.

Второто, че „краят му се види”, ще настъпят междувременно тежки години и човек няма да може да разчита много на институциите на държавата. Това той го знае от бивш служител на Държавна Сигурност. Години по-късно узнах, че специалните служби на страните обменят информация помежду си неформално. Те служат на своите правителства, но правителствата сами решават кое и как да съобразят в резултат на събраната, анализирана и обобщена информация. Този служител на ДС е добре осъзнал краят на „системата” и след пенсионирането си се оттегля на село, занимавайки се със селско стопанство.

С него той осигурява отчасти поне прехраната на семейството и близките си.

 

2.Подготовка за живот „извън системата”.

Разказите от съседа в болничната стая изпреварва с 12 години историческата 1989 година. Какво съм разбрал тогава… вероятно не съм успял да „вдяна”. От 1979 до 1983 г. учих в МВР и след това 3 години работих за „системата”, която по-късно се разруши. Но в периода до 1989 г. се случи това, което благодарение на строго пазените тайни не съм знаел. Че живеем в тоталитарно общество. Свободомислието и дори достъпът до по-различна информация са подконтролни. Следвайки своите интереси, през 1985 година попаднах и участвах в дейността на Интегралния клуб по Фантастика, Евристика и Прогностика (ИКФЕП) „Иван Ефремов”, София. (По онова време клубовете по фантастика представляваха организация към ТНТМ – техническо и научно творчество на младежта, част от Комсомола, т.е. младежката организация на БКП. За по-младите ще спомена, че в страната нямаше никакви законни организации извън държавата и Партията). Още в началото на 1986 г. разбрах, че има поне един човек от тайните служби, най-вероятно ДС, предвид дискусионната тематика на клуба, който го посещаваше редовно. Той беше цивилен, но поради очебийната глупост на ръководството на МВР тогава, да не маскира външността, агентите ходеха твърде костюмирани. Този човек беше със сако и риза, на която горното копче винаги беше закопчано. (На мен ми се е случвало да не ме пуснат на зъболекар в сграда на МВР, само защото съм с дънкови панталони, докато външни лица можеха да се движат в сградата как да е облечени).

Да се върнем на въпросния субект. Той стоеше някак встрани, участваше малко, а от въпросите, които задаваше, разкриваха семпъл в „материята” на фантастиката, философията и визионерското мислене човек. Аз разбирах че е колега, но не знаех каква точно му е ролята там. Такива агенти са натоварени със задачата да докладват за значими за властта настроения, които могат да разколебаят въображаемата им историческа роля.

По-нататък, по предположение, мисля че е допринесъл за информирането на началника си за моето участие в клуба, което от своя страна повлия на сетнешния ми живот и по-дълбинно осъзнаване на случващото се.

Впрочем, днес същия човек, поне в 2016 година, продължава да ходи по всевъзможни сборища на „инакомислещи” за „системата”: открити лектории, градинарски практики, споделяне на изобилието от вещи (безплатни магазини), нови за България примери за обществено устройство и т.н.

 

3.Въвличане.

Макар и бавно, аз постепенно се въвлякох в темата „Светът и моето място в него”. В края на 1985 година бях докладчик в рамките на младежкия световен форум за техническо и научно творчество в Пловдив. Двата ми доклада направиха силно впечатление на слушателите. След изказванията ми аз завързах няколко ключови за живота ми запознанства. Едно от тях беше с преводачката от/на немски от симултантния превод в залата. Тя каза, че моите теми и тези са близки до интересите на сина й и ми предложи да се запозная с него. Съдбата отреди да сме не само от един град, но и от един квартал. Запознах се със сина й. Провели сме много разговори за онова, което е светът около нас. Несъмнено, опряхме и до това, аз, като млад човек, какво да правя, бидейки заинтересуван от дете от две неща: развитието на живите системи и парапсихичните явления, които, по предположение, може да са късен етап от развитието на човека. Този приятел ми каза, че в България двете направления се развиват недостатъчно и едностранчиво. На практика парапсихичните явления не са обект на българските образование и наука. Ако искам да се занимавам с това – да отида да уча психология в Чехия или Полша. Западът по онова време беше недостъпна за нас земя. Той бе отвъд Желязната завеса.

Обаче, като компромисен вариант, той предложи да уча в България медицина или биология. Аз споделих, че нямам психика на лекар. Аз обичам да помагам на болен, но не дълго време. Самият аз мразя да боледувам и да гледам на себе си за дълго време като обект на манипулиране с помощта на медицината. Трудно бих приемал смъртта на пациенти. Тогава той каза, че изборът ми е ясен: от двете: медицина и биология, отпада медицината. Така аз бях въвлечен, или самовъвлечен по пътя на науката.

В 1986 г. кандидатствах за студент по биология в СУ. Бях приет. През същата година започнах работа в Ботаническата градина на БАН. Там „направих” 15 години общо, с две прекъсвания. Придобих способности за работа с растенията, повечето време се грижех за екзотични видове.

Докато учех и работех, аз навлязох в тематиката на развитието на системите – както биологичните (индивидуалните, онтогенеза, така и филогенеза), така и други природни и технически и обществени системи. Осъзнах, че знанията, или поне свободно афишираните за развитието на обществото се засекретяват, не се развиват (изостават), подценяват или силно се идеологизират. Например публикациите ми в конференциите на ИНГА, включително с техническа и природна тематика не се отчетоха при атестацията ми на работното ми място в БАН. (В същото време, за атестацията се отчиташе, че съм работил през лятната ваканция като дърводелец в училище; впрочем, пак се изпускаше, че след ваканцията съм работил като учител по биология, което би трябвало да има връзка с работата ми в Ботаническата градина, където едно от задълженията ми беше провеждането на образователни екскурзии.).

Областта, която ме интересуваше – парапсихологията – се оказа от десетилетия засекретена (в България поради идеологическия монопол на маркс-ленинизма, в света отвъд Желязната завеса – заради използването от специалните служби и космонавтиката).

Моето социално призвание открих доста късно – на 32 г. възраст. Това е намирането на обща теория на развитието на системите, която включва както природните „спонтанни”, така и техническите, където е очевидно наличието на творец. Парапсихичните явления, както и всичко, което лично преживявам в опита си да получа определен практически резултат ме постави в позицията на по-скоро въвлечен в експеримента като обект или заинтересуван субект, отколкото като независим, непривързан към резултата изследовател. Така научната тога нямаше как да я сложа, тъй като мога да съм откъм страната на обектите на научно изследване, а не на изследователите автори на научно изследване. Дали това е моят провал като учен – много вероятно, на този етап – да. Въпреки че не правя компромис с истината, моята позиция може да променя нещата. Има и още една причина това да е така. Това е тясната научна специализация, която ме задължава да се занимавам с теми и обекти значително по-маломащабни и малозначими от една единна обща теория на развитието, която един руски учен нарича „еволюционика”.

 

4.Мисия

Към 2005 г. намерих своята мисия в живота. Тя е да показвам, включително и чрез примера на своя живот онези положителни неща – било то знания, било то практически опит в работата с материята, било то социалната организация. Неразривна част от това е моя принос във всички области, в които съм се занимавал. Особен интерес за популяризация за мен са онези древни знания, включително езотерика, които могат да бъдат преведени на научен и популярен език. Коментирането, преводът и насърчаването на правилното, според мен, стана основа на мисията на живота ми. Това включва постепенната трансформация, промяна на всичко, което съм наследил като материя и знания. Какво трябва да е жилището, храната, водата, непосредствената жизнена среда? С годините осъзнах, че за хората над детска възраст е трудно да възприемат и последват моя пример. За мен придоби значение да се занимавам само с деца или с възрастни, които са вече готови да се срещнат с новото. Някои от тях гледат на новото като на обект, който само ги вълнува емоционално. Но има и такива, които започват ДА ПРАВЯТ нещата.

Пред мен стои въпросът: къде да проявавам своите знания и способности по прилагането на позитивните практики, резултат от развитието на света и на мен самия? Ако отида в някоя „развита” страна, този мой опит ще бъде откъснат от корените ми в България. Социално-икономическата ситуация в България е трудна и сложна. Огромна част от населението живее оцелявайки, не за своето развитие. Това погъделичка интереса ми да работя именно тук, където е трудно, особено където клиентите за едни напреднали практики са малцинство. Моите прадядо, дядо, баща са учили в чужбина. Но са работили тук за България. От гледна точка на атрибута на съвременната икономика – конкуренцията – излиза, че всички, които са напуснали България, са конкуренти на останалите в нея.

Нищо не ми пречи да работя в чужбина. Аз не съм местен патриот и шовинист. Много важно е обаче положителния пример да бъде посят оттук навсякъде. Ако българите имат очи и уши вързани към мозъка им – нека знаят и правят.

 

5.Критерии за изпълнението на мисията.

Мисията ми може да бъде изпълнена чрез достигането на цели, които са в контекста на идеята: мир между хората и между тях и природата. Ключов момент в първото е световния мир, който не се налага административно (например съществува виждането, че ако има една държава, едно световно правителство, тя няма с кого да се бие, да се конкурира за чуждите суровини и други блага, освен с извънземните (?)), а чрез осъзнаването на хората, че ние сме едно. Не съм против състезанията, конкуренцията, но те не трябва да са за сметка на трета страна. Ключови моменти в помиряването с природата е личната ангажираност, независимо от професионалния дълг, да бъде възстановявана от войните, индустриалната активност, туристическото варварство, бракониерството. Началото на това помиряване трябва да започне „отдолу” с прости неща: здравето – личното и на децата, на отговорност пред наследяващите нашата култура в отношението към нашето здраве, природа, включително и непосредствената жизнена среда. Огромно значение придобиват практическата екология, холистичната медицина, физически, емоционални, ментални упражнения, духовни практики, физическия стабилитет: хранене, дишане, сън, движение и т.н.

Някои конкретни цели: постигане на автономия (независимост) по отношение на земя, вода, храна, енергия и пари. Това означава, че с малко или без собственост, без ангажимент към производители и търговци, да постигна стабилитет, осигуряващ оцеляване, просперитет и развитие. Постиженията по тези критерии незабавно се споделят с последователи за да го постигнат и те. Екипната работа (колектив, семейство, род) е основа постиженията да се мултиплицират извън границите на дома, селището, държавата.

Намаляване, стигайки до нула на междудържавното противопоставяне, особено противопоставянето между големите играчи в световната политика. Разсекретяване на разработките от военните след преминаване на 20-годишен срок от документирането на разработката им.

Най-общи характеристики на изпълнената мисия (цит. от „Психично и духовно развитие”, 2010):

Общество с управление без тирания.

Духовност без църква.

Богатство без пари.

Свобода без безредие.

Мир и смиреност но без окови, без наложени ограничения.

Справедливост без съд, затвори и наказания.

Живот без оскъдица.

Авторитет без гордост, честолюбие и утвърждаване на личността.

Образование без диктатура на идеологията.

Труд без насилствена експлоатация.

Работа, която не разболява и убива работника, а го образова, оздравява и му дава живот.

Даване и вземане чрез споделяне.

Медии без демагогия.

Живот „еко”, не „его”.

Където може да бъдеш истинския себе си. И отразявайки се в другите – да си свободен да споделяш това, което е толкова щедро и изобилно, че никога не свършва – духовните блага.

Навлизане и пребиваване на историята на Земята – в Епохата на Любовта.”

 

6.През тази година какво и накъде?

Автономия:

Земя >100%, тъй като територията за която се грижа е освен недвижимостта ми, а и общинската, която като земя е източник на блага. Опазване на гората от незаконна сеч, опазване на водните зони (в 100-те метра около деретата, валозите, блатата и подобни да не се провежда сеч);

Вода: днес са осигурени почти 100 % с изключение на около месец през зимата, когато водата става недостъпна поради дълбоко замръзване. Критичен е и около месец през лятото, в условията на нулеви валежи. Предвиждам експериментален, а впоследствие и практически използваем, монтаж на съоръжение за получаване на вода от атмосферата чрез кондензация през лятото, когато има голяма разлика между атмосферната и почвената температура.

Енергия: 100 %. Експериментиране с нов за домакинството ми химически източник на ток, който ползва безопасни за природата вещества. Постепенен отказ от изгарянето на нефтопродукти и дървесина. Залагане на местна инфраструктура за споделяне на енергия. Сдобиване на работещ генератор на свободна енергия, след консултации с потребители на такива генератори. Има данни в Интернет, че има серийно производство на такива в Русия и Румъния. В резултат на това изпълнението на автономията е над 100 % и може да се споделя с ближните.

Пари: осигуряване на 50 % от МРЗ на човек от домакинството от работа в „системата”, като постепенно този дял да намалява до 5-10 % в следващите 3 години. Останалите пари идват от дарения, изпълнение на проекти съвместно със съседи, съмишленици и съдейственици.

 

  



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 604723
Постинги: 244
Коментари: 163
Гласове: 496
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031