Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2016 15:15 - БЪЛГАРИНЪТ – „МЕНИДЖЪР” ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ОПАДЪЦИТЕ
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3329 Коментари: 8 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 БЪЛГАРИНЪТ – „МЕНИДЖЪР” ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ОПАДЪЦИТЕ

 image

 

Имам удоволствието да живея в хубавия кв. „Левски” във Варна точно срещу околовръстния път, над който се простира зелена вилна зона, чак до върха на Франгенското плато. Но, има нещо, което постоянно ме вкисва. Точно срещу блока ни са заградени два обширни парцела, стопанисвани от фирми за приемане на вторични суровини, всъщност отпадъците от бита. А малко по-надолу в уличката, по която с труд се провира градския автобус, залепен за двора с красивия парк на Втори корпус на Варненския икономически университет се кипри друг пункт, точно срещу редицата от жилищни блокове. Може би за илюстрация, какво очаква учещите се там студенти, усвояващи основите на липсващата в страната ни икономика, след като завършат. Така, че обикаляйки квартала, неволно съм непосредствен наблюдател и свидетел на случващото се.

След справка в Интернет разбрах, че основните фирми у нас по оползотворяване на отпадъците от хартиени и пластмасови опаковки са Екопак, Екобулпак, Репак, Булекопак, Рекопак и Импак Корпорейшън. Но къде са представителите на главните изпълнители в тази дейност? На РОМПАК, КЛОШАРПАК и ПЕНСИОНЕРПАК? Тези, които виждаме ежедневно да ровят и пресортират изцяло съдържанието на контейнерите, за да съберат в студ и пек заветните боклуци за по 5-10 лв. Също и хилядите безработни и изпаднали в крайна нужда хора. Към боклука са насочени погледите на всички - на кучетата, котките, клошарите, ромите, пенсионерите, и най-много на бизнеса. Той е от национално значение. Храни всички и най-много последните. Колкото и да се отвращават от събирачите на боклука, те са като бактериите в храносмилателния тракт. Оползотворяват всичко, което съдържа калории, въпреки все по-обедняващото меню на нацията ни. Те са еманацията на оцеляването. Все пак всичко има предел. Но знае ли се? Както върви, скоро всички ще ровим в казаните.

Конкуренцията около контейнерите е голяма и често се разиграват сбивания и баталии, за това кой да разфасова изхвърлени хладилник, или стара ел. печка. Големите градове с контейнерите си за смет и в покранините с все още ненарязани за скраб изоставени промишлени и други обекти, съдържащи метал и други полезни неща, привличат като магнит всички несретници от социалното ни дъно. Виждайки как всеки втори бута раздрънкана детска количка, страничен наблюдател би помислил, че страната ни изживява демографски „baby-bum. Но вглеждайки се по-внимателно установява, че това не са майки с отрочето си, а поредните събирачи на отпадъци. Всяка сутрин два-три буса разтоварват пред пунктовете срещу блока ни група роми от съседното село Каменар, барабар с драгоценните им колички, че и те са вече кът и хукват да тарашат контейнерите из квартала, ако вече не са ги изпреварили пенсионерите. Факта, че в страната до скоро нямаше изграден нито един завод за оползотворяване и изгаряне на отпадъци говори, че сегашното статукво е „социалното” решение на управляващите за самоиздръжка на увеличаващата се армия от бедняци, за които липсва каквато и да е друга алтернатива. От новинарскте хроники узнаваме, че като се поопразнят контейнерите от полезно съдържание, се увеличат криминалните набези. Много шахти остават без метални капаци и решетки, предизвиквайки аварии. Дерайлират влакове, заради демонтирани релси. Или се разбиват и дори изчезват цели контейнери.

Някакви политици с „неясни лица” ни обещават по медиите непрекъснато нещо, както се пее в популярната песен. За реиндустриализация, за задържане на младите в страната, за връщане на емигриралите, за някакво светло бъдеще. И се питам, дали поне един от тях е заставал до някой от пунктовете, където ежедневно се стичат стотици несретници, без разлика на етнос, възраст и образование, за да разтоварят набъбналите чували с пластмасови отпадъци и тук-таме някоя стара креватна пружина, че дори и кофи с ръждясали гвоздеи. За тях няма делник, няма празник. Работят и в почивните дни. Тече непрекъснат процес на разграждане и дооглозгване от неуморните ни съвременни термити на построеното преди светлия 10 Ноември 1989 г.

Замисляме ли се за рисковете за живота и здравето на тази нерегистрирана трудова армия. Ровещи с голи ръце из вонящите боклуци, бъкащи от инфекциозни, дразнещи, токсични, канцерогенни и всякакви опасни вещества. Рушащи с кирки и лостове постройки за металната арматура в тях. Разбиващи с чукове неексплоадирали снаряди и мини, катерещи с по ЖР-тата на високото напрежение, за да срежат парчета меден кабел, изравящи от земята силов, или телефонен, прекъсвайки електрозахранването и съобщенията на цели населени места. Криминалната и съдебна хроника изобилства с факти за затрупани под бетона, изгорели от токова мълния хора, разкъсани от детонация на мини и снаряди. Хак им е – защото са се озовали на дъното. Но финансовия министър и на тях е намерил цаката. Като не може да ги обложи с данък по адрес или месторабота, вече им го удържат направо на пункта, от сумата за предаденото. Така, че да не ги смятат за тунеядци. И те плащат лептата си на държавата, която не ги базари за нищо.

Иронията е, че огромните планини от ламарини, железа, натрошени автомобили и въобще метал се натоварват на пристанището на кораби и заминават за претопяване извън страната ни. В която не остана и помен от собствена металургична промишленост. Но, оглеждайки се внимателно, констатираме, че цялата ни Родина се е превърнала в едно огромно сметище с хилядите автокъщи за продажба на употребявани коли, както и хиляди магазини за дрехи, мебели и вещи Second Hand. И всички ние сме се превърнали домовете си в складове на все още годни за употреба вещи, изхвърлени в богатите страни на ЕС поради овехтяване, преминал гаранционен срок, артисали от разпродажби, или направо изхвърлени пред домовете от самодоволните бюргери мебели, бяла и черна техника, заменили ги със съвсем нови и по-лъскави. И че не се различаваме съществено от бутащите количките с отпадъци, защото повечето от нас отдавна станаха „мениджъри” по управление и оползотворяване на бълвания от богатите страни все още годен боклук. Караме употребяваните коли от бленувани преди години модели, както и се киприм с маркови дрехи от реномирани модни къщи, поизносени и захвърлени за доизносване от бедните им европейски брат,чеди. Неволно правя аналогия с прословутите с търговските си способности преди години полски туристи. Продаващи на нашенци при пристигане козметиката си „Бич може”, а при отпътуване от страната - поизпраните си бикини.

 

СВЕТОСЛАВ АТАДАНОВ

Djani.blog.bg




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. milady - „О джани, оби ме/ имаш случайна грам. грешка/
04.05.2016 15:29
Ода за Опадъка!!!
ти да не си на 3 ракии ,Френд?
цитирай
2. planinitenabulgaria - Едно допълнение към постинга:
04.05.2016 16:34
На почти всички ж. п. гари на София има пунктове за черни метали. Там товарят по три-четири композици на ден, които отпътуват за Сърбия и продължават за Западна Европа. Влаковите композиции са с по тридесет вагона, всеки от които побира по около 60 тона скрап. От този скрап след претопяването му се получава между 70 и 90% чист метал, докато от обработката на рудата трижелезен четириокис се получава около 15% метал и се изразходва много повече енергия. Обезскрапяването на страната е голяма загуба за нас, а ползата за промишлено развитите страни е голяма. Свръхпроизведството на стомана от Китай свали цената на скрапа 2 пъти, преориентирайки скрападжиите в търсене /б. м. крадене!!!/ на цветни метали.
Освен тези влакови композиции за Западна Европа малко на брой отпътуват и за Турция и още по-малко за Гърция.
Този процес на сбиране на скрап, който разруши много къщи, съоръжения и какво ли не има своите покровители и те са в парламента. Парите от този бизнесс са много, къде отиват и как се разпределят, имам рпредположение. Но сбирането на скрап въпреки щетите за страната не престава, защото вероятно някои се нуждаят от тези пари за партийните си нужди.
цитирай
3. djani - Позна! Но бях само на 2 ракии.
04.05.2016 17:12
milady написа:
Ода за Опадъка!!!
ти да не си на 3 ракии ,Френд?

Какво ли щеше да бъде, ако бях на 3? Щеше да има нов "Народен съд" ли?

цитирай
4. djani - Понеже редовно ходя да си вземам художествена литература от библиотеката на територията на пристанището...
04.05.2016 17:16
planinitenabulgaria написа:
На почти всички ж. п. гари на София има пунктове за черни метали. Там товарят по три-четири композици на ден, които отпътуват за Сърбия и продължават за Западна Европа. Влаковите композиции са с по тридесет вагона, всеки от които побира по около 60 тона скрап. От този скрап след претопяването му се получава между 70 и 90% чист метал, докато от обработката на рудата трижелезен четириокис се получава около 15% метал и се изразходва много повече енергия. Обезскрапяването на страната е голяма загуба за нас, а ползата за промишлено развитите страни е голяма. Свръхпроизведството на стомана от Китай свали цената на скрапа 2 пъти, преориентирайки скрападжиите в търсене /б. м. крадене!!!/ на цветни метали.
Освен тези влакови композиции за Западна Европа малко на брой отпътуват и за Турция и още по-малко за Гърция.
Този процес на сбиране на скрап, който разруши много къщи, съоръжения и какво ли не има своите покровители и те са в парламента. Парите от този бизнесс са много, къде отиват и как се разпределят, имам рпредположение. Но сбирането на скрап въпреки щетите за страната не престава, защото вероятно някои се нуждаят от тези пари за партийните си нужди.

Давам пример с товарените на камарите железа на корабите, заминаващи на майната си. А политиците и партийните разбойници не се гнусят от нищо. Дори от боклука. Ще продадат и трупа на майка си ...
цитирай
5. coacoa11 - Бизнесът си е бизнес, пък било то и с ...
08.05.2016 15:37
Бизнесът си е бизнес, пък било то и с боклуци. Изнасяме хора и скрап, внасяме полуразвалена храна, "бежанци" и вещи втора употреба. Държавата ни се е обърнала на погребална агенция, която събира комисионните, за да напълни джобовете на европейските си господари...
цитирай
6. djani - Констатации, миличка. Ако стои още старата ви детска количка, дай я насам!
08.05.2016 20:05
coacoa11 написа:
Бизнесът си е бизнес, пък било то и с боклуци. Изнасяме хора и скрап, внасяме полуразвалена храна, "бежанци" и вещи втора употреба. Държавата ни се е обърнала на погребална агенция, която събира комисионните, за да напълни джобовете на европейските си господари...

Щом и жабките са възмутени, явно няма да им се размине само с крякане. Ето, жена оглави БСП-то. Ще им сменя отново резбата, че СерГЕЙ за вселенски потрес я беше обърнал от лява в дясна. Ама пак ще е само на думи. Че, там е такъв идеологически Содом и Гомор...
цитирай
7. coacoa11 - Да ти я харижа, Джани, ама я откра...
15.05.2016 13:36
Да ти я харижа, Джани, ама я откраднаха, от междуетажното пространство... Здрава беше, въпреки дупките по улиците и въпреки че беше трета употреба - подарък от колежка, отгледала двама юнаци. Сега в бизнеса с боклука се връщат на мода конските каручки. Току-виж след време и камиони с ремаркета подкарат боклукчиите - като че ли колкото по-малко оставаме, толкова повече боклук генерираме...
цитирай
8. djani - Откраднаха я, но поне ще свърши работа на някой "мениджър"
15.05.2016 14:44
coacoa11 написа:
Да ти я харижа, Джани, ама я откраднаха, от междуетажното пространство... Здрава беше, въпреки дупките по улиците и въпреки че беше трета употреба - подарък от колежка, отгледала двама юнаци. Сега в бизнеса с боклука се връщат на мода конските каручки. Току-виж след време и камиони с ремаркета подкарат боклукчиите - като че ли колкото по-малко оставаме, толкова повече боклук генерираме...

Или както ромите се наричат "Меринджей". Помня, че първата ми мечта като 2-3 годишно детенце бе, да ме возят в детска количка с едни малки прозорчета, каквито бяха до 1950 г. Защото за разлика от сега - бях носен само на ръце.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3247155
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031