Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2014 21:29 - КОРЕНИТЕ СА ЕДИНСТВЕНО ВИНОВНИ…
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1839 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                            С посвещение на блогъра, прекарващ летните горещини в с. Пастух:



image

                           Само чешмата на махалата още чучури....

image

Тази къща символизира състоянието на селата в България след въвеждането на съветската система тук, която отне собствеността на хората. Това пък разруши ценностната система на бълтгарите, която ни крепеше като нация 500 години под турско иго. Така изглеждат днес селата, които са били основата на нашата държава. На тях заприличва и цялата страна, не само около Летище "София". 

image

                          Не едно семейство, а цял род е обитавал тези къщи...

image

Тук някога са прминавали волски каруци, натоварени с животински стоки за града. Този път се е наричал вървището и от него са започвали разклонения-пътеки за отделните къщи, правени от самите хора. Къщите са разположени сред огромни букови дървета, за да са запазени от бурите. Изпод една от буките блика изворче. Къщите са до толкоз труднодостъпни, че циганите не са отмъкнали джелезодо от тях, а само бакъра. Аз съм нощувал в тези къщи, но не точно в тях, а в сеновалите, защото къщите са обитавани от белки и други животни, които вече се считат за техни стопани.
Природата не търпи празно място, дори тук.
 

image

                                                 Болна от рак слива

image

                                           Болна от тумор слива

image

 Тук са живяли хора, обичали са се, раждали са се деца. Одържавяването на горите и пасищата ги прогони в София, където внуците им днес, натикани някъде в панели креят.

image

Превалът между Буковец и Свогето. Само вълците го ползват, мутродърварите и по някой турист..

image

            Дървесни бълхи на снежен плаж при топло време

image

Път, строен с общински пари по линията на благоустрояването,
но истинското му предназначение е да превозват по него
отсечените гори мутрите дърводобивници с връзки в Община Своге

image

                                            Две загаснали огнища

image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image







image

Още загаснали огнища. И ограбени от българските граждани на квартал Тунел №8.

image



image



image

                          Един турист от парламента...

image

                    Един турист от съдебната система.


     

                   КОРЕНИТЕ  СА  ЕДИНСТВЕНО  ВИНОВНИ…

 

      Нощувахме в хотел Паломар в Лос Анжелес. Стаята ни бе на един от последните му етажи. Хотелът е построен в хълмист район и има страхотен изглед към Бевърли Хилс, към Санта Моника, към океана, но и кварталът около него е много красив. Къщите наоколо имат по нещо от архитектурата на страните на преселниците тук. Видях и една „калоферска” къща с турски керемиди. Смешното беше обаче, че докато стояхме на терасата, аз не се вълнувах от красотата около мен, а се сетих за Вуте от Требич и знаменитото му обяснение в едно изречение, какво видял от Айфеловата кула в Париж като го покачили там.

     Обяснено ми беше, че тук и наоколо е много красиво, с което съм съгласен. Но има красоти, към които съм чувствителен и ги възприемам бих казал болезнено, не мога да ги забравя, други – не. Обяснението ми за вторите е субективно - не са били сътворени за мен. Сътвореното за мен е сред природата, където участието на човешката ръка е едвам забележимо и е направено в хармония с нея, местата, в които животът от векове е протичал по Божия закон. Това са планините на България в най-дивите им части, останките от антични култури, светите места, обезлюдените села по планините и тези, в които като свещица догарят последните им жители. Всичкото това богатство тук в Лос Анжелес, този лукс, разкош – към него оставам безразличен, а попаднал  в такава обстановка се чувствам притеснен. Защото мястото ми е другаде. Корените ми остават забити в нашата си земя и действителност и животът на дедите ни считам за по-героичен и достоен от живота на докаралите тук роби от Африка да изградят държавата им…До тук спирам.

    Аз съм странна комбинация, с майка от Чирпан и баща от Врачанско, роден съм в Калофер. Спомням си гладът след ВСВ, след като всичко на хората бе секвестирано, политическите репресии, повторният глад след текезесирането, купоните, какви ли не комунистически щуротии преживях.  В съзнанието ми като последствие от тях е останало убеждението, че не трябва да бъда разточителен, а скромен във всяко отношение и по този показател /убеден съм в това!/ излизам дори отвъд рамките. Всяко преднамерено разточителство, охолният живот, демонстрирането на богатство - което правят в момента курвовете и проститутите и в България - това за мен е неприемливо, то ме отвращава. Да живея по този начин - това не мога да сторя. Дървото се присажда докато е младо, казваше Николай Хайтов.

   Аз съм доста емоционален и понякога преживявам още веднаж видяното през деня, но вместо тези красоти, които видях от терасата на хотела и особено през нощта, когато всички свети – кулите, корабите в океана, кацащите на няколко секунди самолети –като си легнах в съзнанието ми нахлуха други картини, от нашата действителност, за винаги запечатани в мозъка ми. Къде ли не съм ходил, какво ли не съм видял, но ето какви картини нахлуха в главата ми като контрапункт на това, което видях днес:

    Махала Свогето, на около 1200 м. н. в:

    Тя е разположена в букова гора в изворната област на р. Свиновска. Във форма на кръг. Едва ли има по-трудно място за обитаване в Балкана, на мен може да се вярва за това. Тук градинки няма, за ниви не може да става и дума. Надморската височина е голяма, всичките площи са наклонени, тук е царството на буките. Между тях на завет са били къщичките на хората, построени от камък и дърво. След текезесирането хората се преселват в София, но няколко къщи са обитаеми до днес. И се замислих за хората, живели някога тук. Работата с животните е непрекъсната, циклична. През лятото се събира храна за тях, през зимата те хранят хората. А тези хора се се борили с трудните условия тук, обитаващи една стая с предверие, в което денонощно гори огън и на него има котел с вода. Как са раждали жените тук, защото всички семейства са имали по много деца, как са гледали децата си, ако те се родят през зимата и снегът ги е затворил от всякъде. А животът трябва да продължи, животните трябва да бъдат нахранени, издоени, оборите им – почистени. Няма ток, няма път, има седем месеца зима и вълци, от които трябва да пазят едрите животни, от лисици и белки - по-дребните животни. Лятото не е по-лек период. Грижите за животните остават - те се извеждат над селото на лагер, но тогава е времето, когато за тях се събира храна. Трябва да се отиде и до града за газ за осветление, сол и др. потреби, за да стане тази сделка нещо трябва да се продаде. Не бит, героизъм е било това. Днес никой не може да повтори този начин на живот.

   Още една картина премина пред очите ми:

   Източни Родопи, между селата Песнопой и Безводно. Там е полупустиня, къщите са близо до водоизтичници, които са временни. Има място за ниви и градини, но културите са съобразени с времето, когато пада по малко дъжд. Попаднах на къща до непресъхваща рекичка, еднофамилна, направена с мерак. Имаше отклонения от рекичката за напояване, около къщата имаше разкошна ливада – истински оазис сред пустиня.  Спонтанно възникналият ъзродителнен процес бе станал причина хората спонтанно да изоставят къщата си и да се преселят в Трция. Пред нея в дъбовата гора имаше гробище със стотици гробове. Това не бе загадка за мен. Турците не погребват в същите гробове и гробищата им растат по площ. Обитавалите тази еднофамилна къща от векове са били погребвани все тук. И ето, не полупустинните условия пропъдиха хората от тук, а политиката на комунистическите ни лидери от пред 1989 г. която се оказа по жестока дори от природните условия тук.

    Къщата бе доста разрушена, но в нея имаше детски пантофки, обувки, розови части от кукли – все предмети, трудни за разлагане. В къщата се бе заселила една жаба, толкова едра, че не можеше да скача и ходеше бавно-бавно. Новата господарка…

    И още един спомен премина през главата ми в хотела Паломар:

    Село Дойкинци, прибиране на реколтата след ужасяваща там суша и жега. Срещу мен идва каруца, запрегната с две крави. Дядо води двете крави, но едвам има сили да се крепи на краката си. Пътят в този участък бе доста стръмен и кравите едвам дърпаха колата по асфалтовия път. Ако се плъзнат и паднат, става стращно. Дядото отппред за да помага дърпаше доколкото може повода на кравите. Бабата, във видимо много по-по добро здраве от него буташе каруцата с рамо от задната й страна.

   Доста различен живот от този в Града на ангелите…

 

    За тези мои мисли

          КОРЕНИТЕ СА ЕДНИСТВЕНО ВИНОВНИ…

   

 

 

 

 




Гласувай:
9



1. veneti - С удоволствие чета
09.07.2014 23:23
Благодаря!
цитирай
2. sande - Поздрави , Коста, от Пастух! Тукашните "Пастух Хийлс" не отстъпват на "Бевърли Хийлс", но ...
10.07.2014 16:38
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов

***
но с една малка подробност. Хората са бедни.На бедния човек всичко му е бедно. Къщата му бедна, колата му бедна, кучето - и то бедно. Ако има разкошна любовница - и тя бедна./ не съвсем!/

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183338
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031