Големите географски открития, колонизирането, мисионерите, казус: Имат ли диваците душа? Отговор – „Нямат, защото не са точно хора, а по скоро животни. Не са си довършили еволюцията. По-близо са до маймуните, отколкото до хората.“
200 години назад, Англия, съдебна зала, казус: Имат ли жените душа? Отговор – „Може и да имат, може и да нямат, не е сигурно.“
100 и малко години назад, Западна Европа, казус: В Източна Европа хората като нас ли са много по-различни? Отговор: „Не са като нас. Ние сме по-напред, те са изостанали в цивилизационното си развитие.“
Западна Европа и Америка, казус: Какво става на Балканите? Какви са хората там? Отговор: „Мъжете са високи, космати и мръсни и носят животински кожи, а жените са красиви, но глуповати...Трябва да им помогнем да извървят еволюционният си път, защото ние сме по-развити.“
Цял свят, казус: Мойсей, Будда, Иисус, Мохамед или някой друг е ИСТИНСКИЯТ пророк? Отговорите донасят войни и много безсмислена смърт.
Всичко това, разбира се е изключително малка част от примерите. През годините, ние хората, бяхме противопоставяни по всякакви признаци: религиозни, политически, културни, икономически, социални, национални, етнически... Сегментираха ни и ни поставяха във все по-малки и миниатурни рамки. Какво съм аз по тези критерии: човек, жена, бяла, европейка, балканка,българка, шопкиня, православна християнка, хетеросексуална... Следват социалните кръгове: образование, професия, трудов стаж, семейно положение. Без да съм изчерпателна вече съм в 13 кръга, като всеки от тях е по-малък от предишният и всеки от тях се противопоставя на огромен брой други. Всеки един от тези стесняващи се кръгове воюва с различните (Жени /Мъже; Америка/Азия/Европа/Африка; България/Гърция/Сърбия/Македония; християни/мюсюлмани/ евреи/ будисти/ и т.н. )
Благодарение на вирусното образование и възпитание успяваме да се позиционираме във все по-тесни кръгове, ставайки все по-мънички и ограничавайки доброволно рамките на човешката си същност. Колкото повече се сегментираме, толкова повече се увеличават Другите – онези Различните, които не разбираме, защото дори не познаваме, но сме научени, че ги мразим и се плашим от Тях, а освен това е добре и да ги цивилизоваме. Те са космати и брадати, нечистоплътни и терористи, недоразвити в цивилизационно отношение и не е сигурно дали имат душа. Освен това май искат да завладеят света, за което са разработили разни тайни и секретни планове.
Воюваме непрекъснато на стотици фронтове, пазейки и защитавайки символи, които дори не са наши. Инсталирани са ни като паразитна програма в главите, а на нас дори не ни остава време да ги ревизираме. Били сме малки, облъчили са ни, научили са ни да делим хората по всякакви критерии, да ни е страх, да се конкурираме, да се състезаваме, да мразим, да генерализираме и да боравим с понятията, без да ги обмисляме. Определенията ги научихме в у-ще, а след това медии и общество ги валидираха. Често говорим за Любов, Път, Щастие, Благодарност, Душа и прочее, но междувременно пак успяваме да се делим. В малката рамка, като че ли успяваме да се почустваме по-защитени. Тази уютност, обаче, е абсолютно илюзорна, защото в колкото и малък кръг да си застанал винаги има как да го стесниш още. Накрая оставаш Сам и тогава всички отвън са Другия – онзи опасният. И тогава, тогава сме нещастни и неудоволетворени, а всичко останало са само приказки.
Представете си сега, че тези кръгове всъщност са окови. Защото те са именно това. Представете си себе си, окован във всички тези окови. Каторжниците са за завиждане. Представете си, че ключовете от тези окови не са някъде извън нас, а в главите, сърцата и душите ни. Защото те са точно там. Представете си, че взимаме тези ключове и махаме всички окови. Прекрасно, нали? Добрата новина е, че това изобщо не е трудно. Единственото което трябва да направим, е да ревизираме понятията с които боравим. Те са конструкти, т.е. конструирани са в главите ни, с измамната цел да ни обяснят света. Разбира се, те изобщо не правят това. Дават обяснение, което е удобно за всички властимащи, защото само така те могат да бъдат сигурни, че ще ни владеят и управляват. Защото няма нищо по-лесно от това да управляваш един сам, уплашен, объркан и нещастен човек, за когото всички други са врагове. След като говорим за конструкция, значи можем да си представим и процеса на деконструиране – тухла по тухла, понятие по понятие, започваме да рушим старата си ветровита къщичка, в която и без това си мръзнем самотни. След като преосмислим всяка от тухличките, започваме да строим със същите тези тухлички новата си къща. Онази, уютна и топла, приказна и пълна с приятели и съмишленици, в която всички живеем заедно с любов и благодарност, а различията между нас са възможности, а не пречки. Защото всъщност различия не съществуват. Ние всички сме Човеци, а всичко след това са окови. А без окови всички можем да летим!
Обединявай и споделяй!
Бъдете щастливи!