Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
01.06.2010 15:35 - Да съхраним детето в себе си-честит детски празник!!!
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11763 Коментари: 17 Гласове:
18

Последна промяна: 01.06.2010 15:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес е деня, в който много от нас се сещат, че някога сме били деца и сме се радвали на такива простички на глед неща, които  сега едва ли биха ни направили голямо впечатление. Когато се връщам към моето детство винаги пред очите ми, като най-ярък спомен, изплуват канарчетата на моят пловдивски дядо Георги Куршума.

image

В кухнята му имаше цял гардероб, направен във вид на една огромна клетка, а вътре бяха разположени много по-малки клетки, във всяка от които имаше по две канарчета.
 
image

Песните им бяха някакво вълшебство и огласяха цялата къща. Всяко лято прекарвах там на бабин дом.
 
image

Сутрин денят ми започваше с песните на канарчетата, още от зазоряване започваха да се надпяват и ме събуждаха със своите невероятни изпълнения, чувствах се като в рая.

image

Баба ми ме глезеше много, не помня някога да ми се е скарала за нещо. Игрите там вървяха нон стоп, до като се стъмни, прибирах се само когато огладнявах, често си похапвах циганска баница-филия намазана с олио и поръсена с червен пипер, ех че сладко ми беше.......

image

Бунарджика бе до нас, по цял ден препускахме нагоре надолу из тепето, събирахме охлюви и баба ни ги готвеше с ориз. А когато станеше голяма жега се къпехме в р.Марица или на плажа на “Острова”(сега там е разположена гребната база). Баба ми винаги ни придружаваше - мен и още няколко братовчеда, както и деца от махалата, без нея не тръгвахме. Ходеше с една черна престилка, която наричаше мантия и само на плажа я събличаше. 
  Когато поотраснах момчетата й подвикваха, бабо, пази си внучката, че някой ще ти я открадне. На баба такива не й минаваха и плътно ходеше по мен. Аз страхотно се забавлявах, защото тя не ми пречеше на лудориите и я чувствах, като част от отбора. Тя винаги ми даваше интересни съвети, които някак по-лесно смилах, защото я имах като своя по-голяма приятелка, между нас имаше голямо доверие и обич, бях единствената й внучка. С нетърпение очаквах всяка ваканция за да отида при нея на гости и да лудувам с многото мои първи братовчеди. Бях най-голяма от всички, викаха ми како, което ме правеше много горда. Сега са високи мъжаги, стърчат с по две глави над мен, но продължават да ми викат така :)))

image

Никога няма да забравя техния малък двор, в който имаше всичко. Той беше обграден от двете страни с новата и старата къща, от третата имаше дюкян, където дядо поправяше каруци, а четвъртата стена бе най-къса. Там баба нареждаше на високо своите саксии с красиви цветя, далеч от животните, които пъплеха из двора. През горещите летни вечери се качваше на стълба да ги полива, а аз й помагах, като пълнех и й подавах кани с вода от чешмата в двора. Имаше много мушкати между тях, като на горната снимка, бегонии, кученца и др.  от всички цветове на дъгата. Вероятно от тогава датира и моята голяма любов към цветята.Тя ме научи, че за да  израстне красиво едно цвете, трябва да се полагат грижи за него, аналогично както и при децата.

А какви животни имаше само, за едно градско дете като мен това си беше направо страната на чудесата.

image

По средата на двора често се излежаваше една свиня, а около нея бозаеха малките й прасенца.

image

Между тях сновяха кокошки, пуйки, пауни и гъски, които съскаха и ме гонеха да ми скъсат гащите (аз често се разхождах между тях боса, само по гащички и потниче) .

image

Петелът хич не ме обичаше и само ме гонеше по двора, но аз му намерих цаката, отрязох си една дряновица и без нея не прекрачвах в двора, накрая се отучи. Често се карах на кокошките, когато някоя от тях отказваше упорито да снесе яйце. Това за мен бе нещо като лична обида, направо обожавах пържените яйца и такова поведение от тяхна страна беше крайно подозрително. Сега ми става смешно като си спомня, как размахвах пръчката над главите им и им се заканвах, че ще ги продам. Даже веднъж за назидание  хванах една за краката и я разходих из цялата махала с главата надолу, викайки-кокошка продавам, евтино я давам. След   време с моите братовчеди направихме малка къщичка от тухли, облепени с кал и глина, та цялото това птиче царство се нанесе там и се чувстваше превъзходно, особено с падащата врата, която им измислихме.

image

Имахме си и куче, подобно на това, както му се полага във всеки уважаващ себе си двор,

image

а вътре в къщата се излежаваха няколко котки с малките си, които със замечтан поглед се взираха в канарчетата.
Понякога излизаха на двора и гонеха малките пиленца, настъпваше суматоха и се разнасяше невъобразим шум от крякане на всички представители на птичия свят в него. Най-често обаче ходеха в дълбоката изба да ловят мишки, където живееше една много лоша баба Яга. Аз обаче така и не я видях, защото бях добро дете и всичко си изяждах, но братовчедите ми нямаха това щастие и често си престояваха там. Не ми казаха обаче как изглежда тази баба, но съм сигурна че е много страшна, защото след такъв престой те ставаха много послушни за дълъг период от време:))))

image

Под стълбата в двора се отглеждаха много зайци и дядо все обещаваше да ми направи кожухче от тях, но за щастие така и не доживях това да ми се случи. Водеше ги по панаири, както и канарчетата, и там печелеше с тях награди, продаваше ги, но така и един заек не заколи, имаше добро сърце, само се шегуваше за кожухчето, то не че аз му вярвах:))).

image

Имахме си по едно време и козичка, бяла като тази. Често ме пращаха да я пася на Бунарджика и да бера лайка. Всички деца от двора ми правеха компания и наставаше голяма веселба, защото там тя си имаше и компания от себеподобни, като този приятел.

image

Баба много уважаваше лайката, правеше от нея чай, крем с домашна мас и много неща лекуваше с нея. Много употребяваше и огничето, разказваше ми, че с него спасила много хора от ширещата се в по-стари времена дезинтерия.

image

Пред двора често имаше разпрегнати коне от каруците и стояха там дълго, до като дядо ги поправяше. Когато малко поотрастнах и престанах да ходя навън боса и по гащи, често ги яздех на задната улица, която нямаше павета и ставаше идеално за целта. Там ставаха големите игри с децата от махалата и по всяко време беше пълно с палави момчета. Леле пък като ме видеха на някой кон, като че ли им се дигаше още повече адреналина и тичаха след мен с разни закани, ама къде ще ме хванат. Понякога се случваше да поразмахам камшика срещу по-упоритите ухажори и беше голямо приключение, от което винаги излизах победител:
)). Въпреки, че двора беше малък, успявахме да съберем много деца на представление вечерно време, когато цялото животинско царство се отегляше на заслужена почивка по своите къщички. Малката къща имаше дървена тераса със стълби  и там като на сцена всеки от махалата можеше да покаже своя талант, било с песен, стихотворение или нещо друго. Понякога изнасяхме по цели пиеси, тогава пристигаха и възрастните от махалата-съседи, родители, баби, беше си като вечеринка. Събирахме и стотинки за вход, а после ходехме със събраните пари на въртележката, която беше разположена на малък площад, в близост до нашата къща. Там продаваха и сладолед във фунийки, ех че хубаво беше, когато паричките стигаха и за него....
Сега градските деца седят пред компютрите и виждат тези животни на картинки. Чудя се имат ли изобщо нормално детство. Мисля си, че направо съм извадила късмет с моите пловдивски баба и дядо, защото позитивизма с който ме заредиха още от малка ми помогна много в годините след това.  
image

Децата са бъдещето на нашата планета и трябва да ги съхраним във възможно най-чист вид, това е често непосилна задача, но трябва да опитаме. Един от начините да направим това е, като запазим живо детето в себе си, така ще бъдем по-близо до децата си и ще можем да ги разбираме, ще можем да ги настроим приятелски към себе си и така те ще ни имат повече доверие. Това ще помогне да им предадем по-лесно нашият, понякога горчив, но необходим опит, който ще им помогне да понесат по-леко и да се преборят с трудните моменти, идващи в живота на всеки човек. Когато има доверие между децата и техните родители, опита се предава по-естествено, за това децата не трябва никога да се лъжат и плашат излишно с измислени страшилища. Децата имат вроден оптимизъм и някак морето им е до колене. Забелязала съм, че ако подходим към разрешаването на даден проблем с предварително положителна настройка, то вероятността да се справим с него е много по-голяма, отколкото ако подходим със страх и несигурност в собствените си сили. Нека да открием и запазим детето в себе си, да не го забравяме, защото това ще ни помогне да преодолеем трудностите в живота, ще ни съхрани с млада душевност и бодър дух.

Снимките, с малки изключения, са от различни места в нета.




Тагове:   празници,


Гласувай:
18



1. tit - Еее, канарчета нямаха баба и дядо!
01.06.2010 16:22
Но другите неща ме върнаха в детските ми спомени!
Честит празник!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - tit
01.06.2010 16:32
Хубаво епо-често да си спомняме за тези дни, за да си правим и съответните изводи.
цитирай
3. mrazekoff - Невена, прекрасно си го пресъздала всичко
01.06.2010 16:49
от твоето детство. Не искам да пиша за моето, защото и пет постинга ще са малко. Върна ме назад във времето, когато нещата бяха прости, много прости, но безкрайно истински. Всичко беше истинско и прахът по улиците и разкървавените колене и пръсти и отношенията между хората. Парите не съществуваха като цел номер едно и това ни правеше истински. Нюансите, които запълват твоя постинг са безкрайно много и всеки един от тях носи емоции в звук, картина и аромат, което е прекрасно.
Сега от дистанцията на времето ние си спомняме с носталгия за тези млади години. Наивни бяхме, но пак ще кажа - истински.
И, тази песен - велика песен, която 24 часа да я слушам непрекъснато няма да ми омръзне.
Отначало като я пуснах имах чувството, че всеки момент ще започне мача на Ботев - Пловдив :))), защото тя е химна на "канарчетата".
Благодаря ти, че ми припомни толкова много неща.
Бих искал и аз да напиша за моето детство нещо , но толкова много неща има, че предполагам ще настане едно огромно объркване и постинга ще стане кич (чалга), затова се отказвам.
Желая ти още много такива истински неща да ни представяш и нека никога , никога детското у теб да не се загубва!!!!
цитирай
4. анонимен - Браво! Много хубава приказка!
01.06.2010 16:52
Разчувства ме!
цитирай
5. kasnaprolet9999 - mrazekoff
01.06.2010 16:57
Е, то и аз имам много детски спомени, но някак успях да измъкна есенцията и много се радвам, че се получи. Вчера илияда беше сложила този клип в свой постинг и това ме върна назад в детството и тези спомени. Важното е да можем да ги анализираме и да си извадим от тях поуки как да се държим с децата.
цитирай
6. kasnaprolet9999 - анонимен 4
01.06.2010 16:59
Не, не е приказка, въпреки че прилича на такава. Реалността днес е толкова различна, че наистина за незапознати прилича на приказка, но аз наистина преживях всичко това.
цитирай
7. mileidi46 - Честит празник ,пораснало момиче....
01.06.2010 17:43
честито и на твоите ангелчета покрай теб...и бъди все така по детски добродушна и усмихната...Обичам те и те прегръщам...
Прекрасна приказка си сътворила...само както ти го умееш!!:)))
цитирай
8. mamas - Събуди ми детските спомени...
01.06.2010 17:47
Нека никога не забравяме детството си...за да разбираме децата си!
цитирай
9. kasnaprolet9999 - mamas
01.06.2010 17:49
О, със сигурност аз никога няма да го забравя, ако знаеш само колко още много неща ми се въртят в главата, но това тук е най-същественото.
цитирай
10. kasnaprolet9999 - mileidi46
01.06.2010 17:52
Благодаря ти, това е една сбъдната приказка. Поздрави и на твоите внучета, за някои от тях е първи детски празник, да са ти живи и здрави, дано и аз дочакам да си имам мои, ти не дойде да ме ощипеш, та белким ме прихване от теб :)))
цитирай
11. loran - Честит да е ! Дано все повече даца да ...
01.06.2010 19:24
Честит да е ! Дано все повече даца да има ,и качествени родители .Страхотен пост
цитирай
12. ckarlet - Ех, Невенче, страхотен постинг! И ...
01.06.2010 21:01
Ех, Невенче, страхотен постинг! И мен ме върна в детските ми години...
Честит празник на най-скъпите ни същества и на тези, които са съхранили детското в сърцата си!
цитирай
13. kasnaprolet9999 - loran
01.06.2010 21:28
Дано, за да бъдеш родител се изискват много познания и голямо сърце. Имам две момчета, вече са голями, но що приказки съм им разказала, когато бяха малки, що песни, сътворени от мен съм им изпяла, брой нямат. Научила съм ги да могат да обичат и да оценяват красивото в нашият живот, научила съм ги да отстояват своето мнение, без да прилагат физическа сила, мисля, че добре се справят и са много обичани и търсени от своите приятели. Научила съм ги на много други неща, дано не съм пропуснала нещо, но знам, че човек се учи цял живот, а те не се уморяват да натрупват нови познания.
цитирай
14. kasnaprolet9999 - ckarlet
01.06.2010 21:34
Не можеш да си представиш как се забавлявах, до като го писах, защото направо си медитирах върху тези спомени.Бях толкова щастлива през тези години, колкото никога не съм била, всичко беше цветно, загадъчно и красиво.Някак и приятелите бяха по-истински, както и тези, които не ме обичаха, нямаше сиви тонове, контрастът преобладаваше и някак ми беше по-ясно кой кой е, сега не мога да кажа същото за хората, които ме заобикалят и с които контактувам.
цитирай
15. sinewave - някога детската наивност ме напътстваше
01.06.2010 22:13
Тогава с фантазията си изграждах проекции на въображаеми случки и събития, в които справедливостта възтържествуваше. Така се държах и в действителност - бях крайно доверчив към хората, чиито моментни постъпки считах за добри. Възможно е само децата да им е простено за прекомерната възхвала на правдата и непрязън към неправдата - и може би това е най-запазеното детско качество в зрелия човек - оптимизмът му се гради върху спомените за успехите в миналото, което е създало бъдещето.
цитирай
16. kasnaprolet9999 - sinewave
01.06.2010 22:44
Много интересно съждение, напълно го споделям, защото и аз съм преминала през тези фантазии, които до известна степан са се материализирали, сигурно с помоща на моето въображение. Създава се матрица от тези фантазии и в един момент тяхните проекции от астрала се материализират в битието ни. Тогава обаче не го знаех това, правила съм го инстиктивно.Децата са просто по-истински от нас, ние възрастните сме доста изкуствени в комуникациите помежду си. За нас най-вече измислиха тези блогове, за да си говорим под прикритието на никовете, без да се притесняваме, за нещата от живота.Да, спомените от детството ни зареждат с оптимизъм не само заради успехите ни, а най-вече заради по-ясните ни отношения с хората около нас. Така мисля.
цитирай
17. анонимен - atanas
19.03.2011 18:45
D:D:D:
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15319819
Постинги: 846
Коментари: 16439
Гласове: 41664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031