Постинг
18.09.2009 11:54 -
"БАБИНИ ЗЪБИ". ИЛИ ЗАЩО ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАМ ТРИБЕСТАН
Автор: gkowachew
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5828 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2009 12:05
Прочетен: 5828 Коментари: 8 Гласове:
9
Последна промяна: 18.09.2009 12:05
Нашата нива се намира в самия край на селото ни и е 10 дка. Била е купена през 30-те години на миналия век от дядо ми по бащина линия. Цялото семейство на дядо - жена, деца, родители, че и сестрите му - се изхранвало от тази нива. Основното насаждение било тютюна. Не знам дали младите хора днес /и най-вече тези, които пушат/ имат представа как се отглежда тютюн. Това е къртовска работа, на която мисля, че няма да издържат. Както и аз. Произвежда се разсад, сади се стръкче по стръкче и всяко стръкче се полива отделно ... А когато започне брането на тютюна, се тръгва в три часа след полунощ. Бере се до изгрев слънце, след което цялата фамилия сяда да наниже набрания тютюн листо по листо на дълги низи. После тютюнът се суши /капне ли капка дъжд, търчиш да го прибереш на сушина .../ и т.н. Накрая идва някакъв мерзавец и го купува. Но ти плаща толкова, колкото да не умреш от глад! На тази нива се садели и някои "спомагателни насаждения". Царевица - храна за прасето /основно/ и другите животни. И малко зеленчуци.
Баща ми често ми е разказвал за тази нива - той не само изпитваше любов към нея, той я боготвореше! Казваше: Благодарение на нея оцелявахме някак, беше нашият ангел-хранител! А в последните години от живота си, когато се сетеше за нея - просто се разплакваше ...
След 9-ти септември 1944 г. нивата преминава в ТКЗС-то. /За младите хора: ТКЗС означава "Трудово-кооперативно земеделско стопансво" и цялата земя на селското землище е негова собственост, а не на държавата/. Обработва се от всички жители на селото. Не оставаше и педя необработена или неизползвана земя. В ТКЗС-тата се появяват агрономи, които внедряват новостите от селскостопанските науки. Моят чичо беше агроном в нашето село. Появяват се трактори, комбайни ... Земята /с нашата нива/ хранеше хората. За известен период от време "нашата" нива беше лозе. Но после дойде директива от Партията за изкореняване на лозята ... И изкорениха лозето от нашата нива ... За да не се опиянчваме! И насадиха люцерна. Няма да давам оценка добро или лошо е било при ТКЗС-то, но знам че земята е използвана за това, за което Господ я е създал!
След 10-ти ноември 1989 г. политиците решиха да върнат земята на хората. В "реални граници", както обичаше да се изразява един бивш президент. За целта бяха създадени "поземлени комисии". И се започна една ... Нашата нива я взе председателката на поземлената комисия. /По време на ТКЗС-то бе построен напоителен канал, който минаваше точно покрай нашата нива .../ Що разправии, що простотии бяха - не е за раправяне. Но както и да е - за нашето семейство правдата все пак възтържествува. И един ден ни върнаха нивата! Моите родители /тогава все още се държаха/ започнаха криво-ляво да я обработват - садяха картофи, домати, краставици, дини ... И царевица, разбира се, защото гледаха прасенце! Но 10 дка нива за двама възрастни и болни хора се нещо непосилно. Аз отдавна живеех далече от тях и не можех да им помагам. Само от време на време със семейството ми се включвахме в някоя неотложна кампания /гроздобер, например/. И все пак нивата мъждукаше - като светулка в кибритена кутийка ... Моите родители страшно се гордееха със собственото си производство ... Въртяха мотиките цяла пролет и цяло лято, но есенес бяха горди: това са най-хубавите домати, най-хубавите краставици ...
Но един ден татко почина ... Майка остана сама на село - не пожела да дойде при нас в града ... Опитва нещо да чопли по нивата, но наближава 80.
Веднъж моят чичо /агронома, за когото писах/ ни дойде на гости на село. /Той отдавна беше станал професор по ботаника, преподавал дълги години в Селскостопанския институт в Пловдив, с много научни публикации в страната и в чужбина. И той над 80./ И решихме с него да отидем до нивата ... Приближаваме я ние и аз виждам някаква зелена разстителност избуяла навсякъде ... Помислих си - кой и с какво ли е насадил нашата нива! Когато съвсем приближихме, чичо откъсна един стрък от зеленото "насаждение" и каза:
- Трибулус терестрис, или "бабини зъби", плевел!
- И откъде ли е дошла пък тази плевел? - попитах аз като малоумник.
- Няма значение откъде ... Знаеш ли кое лекарство се прави от това растение, докторе?
- Не ...
Трибестан!...
/За тези, които случайно не знаят - трибестан е лекарствено средство, което повишава половата мощ и подобрява ерекцията при мъжа. Шегаджиите му викат "требе да стане"/.
Мина доста време оттогава, но понякога /след третата водка/ си мисля - защо не се свържа с някоя фармацевтична фирма, та да вдигнем един цех в края на селото /до нашата нива/ и да почнем да бълваме Трибестан ... За да се почуствам и аз полезен на обществото!
Защото тоя народ се нуждае не само от хляб, краставици и домати ...
Баща ми често ми е разказвал за тази нива - той не само изпитваше любов към нея, той я боготвореше! Казваше: Благодарение на нея оцелявахме някак, беше нашият ангел-хранител! А в последните години от живота си, когато се сетеше за нея - просто се разплакваше ...
След 9-ти септември 1944 г. нивата преминава в ТКЗС-то. /За младите хора: ТКЗС означава "Трудово-кооперативно земеделско стопансво" и цялата земя на селското землище е негова собственост, а не на държавата/. Обработва се от всички жители на селото. Не оставаше и педя необработена или неизползвана земя. В ТКЗС-тата се появяват агрономи, които внедряват новостите от селскостопанските науки. Моят чичо беше агроном в нашето село. Появяват се трактори, комбайни ... Земята /с нашата нива/ хранеше хората. За известен период от време "нашата" нива беше лозе. Но после дойде директива от Партията за изкореняване на лозята ... И изкорениха лозето от нашата нива ... За да не се опиянчваме! И насадиха люцерна. Няма да давам оценка добро или лошо е било при ТКЗС-то, но знам че земята е използвана за това, за което Господ я е създал!
След 10-ти ноември 1989 г. политиците решиха да върнат земята на хората. В "реални граници", както обичаше да се изразява един бивш президент. За целта бяха създадени "поземлени комисии". И се започна една ... Нашата нива я взе председателката на поземлената комисия. /По време на ТКЗС-то бе построен напоителен канал, който минаваше точно покрай нашата нива .../ Що разправии, що простотии бяха - не е за раправяне. Но както и да е - за нашето семейство правдата все пак възтържествува. И един ден ни върнаха нивата! Моите родители /тогава все още се държаха/ започнаха криво-ляво да я обработват - садяха картофи, домати, краставици, дини ... И царевица, разбира се, защото гледаха прасенце! Но 10 дка нива за двама възрастни и болни хора се нещо непосилно. Аз отдавна живеех далече от тях и не можех да им помагам. Само от време на време със семейството ми се включвахме в някоя неотложна кампания /гроздобер, например/. И все пак нивата мъждукаше - като светулка в кибритена кутийка ... Моите родители страшно се гордееха със собственото си производство ... Въртяха мотиките цяла пролет и цяло лято, но есенес бяха горди: това са най-хубавите домати, най-хубавите краставици ...
Но един ден татко почина ... Майка остана сама на село - не пожела да дойде при нас в града ... Опитва нещо да чопли по нивата, но наближава 80.
Веднъж моят чичо /агронома, за когото писах/ ни дойде на гости на село. /Той отдавна беше станал професор по ботаника, преподавал дълги години в Селскостопанския институт в Пловдив, с много научни публикации в страната и в чужбина. И той над 80./ И решихме с него да отидем до нивата ... Приближаваме я ние и аз виждам някаква зелена разстителност избуяла навсякъде ... Помислих си - кой и с какво ли е насадил нашата нива! Когато съвсем приближихме, чичо откъсна един стрък от зеленото "насаждение" и каза:
- Трибулус терестрис, или "бабини зъби", плевел!
- И откъде ли е дошла пък тази плевел? - попитах аз като малоумник.
- Няма значение откъде ... Знаеш ли кое лекарство се прави от това растение, докторе?
- Не ...
Трибестан!...
/За тези, които случайно не знаят - трибестан е лекарствено средство, което повишава половата мощ и подобрява ерекцията при мъжа. Шегаджиите му викат "требе да стане"/.
Мина доста време оттогава, но понякога /след третата водка/ си мисля - защо не се свържа с някоя фармацевтична фирма, та да вдигнем един цех в края на селото /до нашата нива/ и да почнем да бълваме Трибестан ... За да се почуствам и аз полезен на обществото!
Защото тоя народ се нуждае не само от хляб, краставици и домати ...
Следващ постинг
Предишен постинг
евала - и в бурените има хляб и то немалък
то и без това свъшиха нормалните краставици и домати, да не говорим за турските им подобия
цитирайто и без това свъшиха нормалните краставици и домати, да не говорим за турските им подобия
А и пустите му жени - не само в очите ни гледат!..
цитирайЗемя като една човешка длан, а ни обсипват с хляб и трибестан...
цитирайКажи с какво прледлагаш да ни обсипят?
цитирайНай-добре да не ни обсипват с нищо.
цитирай
6.
razkazvachka -
Ха, ами това си е вид безсмъртниче - "бабини зъби" викаш - знам го
04.06.2011 23:06
04.06.2011 23:06
от тях трудно ще стане гмо.
Ами действай! Ние няма да гледаме, то като стане ще се усети:))))
цитирайАми действай! Ние няма да гледаме, то като стане ще се усети:))))
Първо ще се разчуе...из село...:))) като подгоня тия млади булки...:)))
цитирайи млади булки ли има?
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.