Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
27.08.2009 15:48 - Старческите домове-за или против-2 част
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 14291 Коментари: 10 Гласове:
9

Последна промяна: 30.11.2014 14:49


Преди месец писах за старческите домове, по повод на това, че ми се наложи да дам моята майка в старчески дом за отглеждане. За тези, които не са го чели пояснявам, че тя се разболя от старческа деменция,след смърта на моят втори баща. В един момент стана невъзможно да я оставям сама в къщи и пред мен се появи дилемата или да напусна работа и да я гледам или да я дам в старчески дом с непрекъснати специализирани грижи. Преди да се реша на тази стъпка събрах много различни мнения от мои близки и познати, но най-вече от форуми в нета. Предполагам, че и  други хора ще трябва да вземат някакво трудно за тях решение и за това ви представям част от тези материали. 

*Ако възрастните хора не се нуждаят от по-специални грижи, (в смисъл ако са на легло, неподвижни, или трудно подвижни или не съвсем с акъла си), то тогава да си живеят в естествената си среда, в къщи. Все ще се намери кой от семейството да им почисти или сготви нещо. Но когато възрастните хора се нуждаят от непрекъснати и специални грижи - то тогава по-добре е за тях, пък и за близките им да са в т. нар. старчески дом, или в хоспис за възрастни хора (каквито вече има много!), или просто в заведение, където има непрекъснати грижи за възрастните хора. Гледах и дядо и баба, в последствие остана само баба (дядо почина - лека му пръст!). Баба е с невероятно бързо прогресираща старческа деменция ....    За пет месеца ни направи по-луди и от себе си - хвърляше вещи от прозореца направо долу на улицата, крещеше, чукаше по тръбите, пееше посред нощ, пускаше телевизора на мах посред нощ, идваше и ни будеше, за да й правим компания и да не е сама .... . После, когато сложихме решетка на прозореца, го отваряше и крещеше, че я нападат, че не й даваме храна. После мажеше храна и изпражнения по стените.
После ....   И така - пет месеца.
На шестия я заведохме в хоспис за възрастни хора, където има хора непрекъснато, около нея. Там е вече 5-та година и съвсем не е вярно, че не се грижат за хората там.
*Аз съм за настаняване в дом, когато става дума за заболяване, водещо до тежка промяна на личността  като деменция, Алцхаймер (пази Боже), шизофрения, както и заболяване, което изисква 24 часово наблюдение и грижи. Тук бих попитала ако аз съм болногледачката и не ходя да работя заради болния, кой ще изкарва пари за лекарствата и консумативите, а и за живеенето изобщо, кой ще плаща сметките и кой ще се грижи за собственото ми семейство? Както и дали аз ще си запазя психическото и физическото здраве, ако го направя... Хич не ми пука за традицията и общественото мнение. Пет пари не давам за това кой какво ще си мисли за мен. Има някои неща, с които не трябва да се правят компромиси, убедила съм се на практика в това.

*Работата ми ме е срещала с ужасяващи истории. Никога няма да забравя един случай, по който работих. Беше едно семейство с 2 деца - на 3 и на 5години, кое от кое по-проблемни. Едното детенце беше с тежка астма, а другото с вродено сърдечно заболяване. Свекървата обаче беше доста възрастна и с тежка старческа деменция. Младата жена от грижи по децата и по бабата, от болници, умора и недоспиване, беше станала само кожа и кости. Бабичката изискваше денонощно наблюдение, ама наистина денонощно. Бедна ви е фантазията какви ги вършеше. Мъжът ходеше на работа, а жената се грижеше за цялата домашна лудница. Жената много пъти го е молела да дадат майка му в дом, където ще я гледат денонощно, а той - не, това е майка ми, какво ще кажат хората и т.н. На всичкото от горе, бабата не искала да пие никакви лекарства и никой не можал да я накара, въпреки че лудостта й прогресирала бързо. И ето, че станала белята. През една нощ всички си легнали да спят, а бабичката станала и влязла в детската стая. Надвесила се над по-малкото дете и с всичка сила стоварила върху главата му една тухла четворка, която преди това нагрявала на печката за да си топли краката. Според болния й мозък, както казала и на полицаите по-късно, вместо детето "видяла" змия, свита в леглото, която трябвало да убие за да не изяде змията децата. Нямам думи направо. Детето оживя все пак след няколко операции, дори се възстанови до някъде, но остана с мозъчни увреждания. След удара залита като ходи и често прави припадъци, които приличат на епилептични, още не са установили до каква степен е точно увреждането.  Сега бабата вече е настанена в социален дом, ама след дъжд качулка. Родителите са съсипани, детенцето - също. Имам и друг показателен случай - с моя позната. Майка й беше с Алцхаймер. Често се събличаше чисто гола и тръгваше по улиците. Ронеше хляб по средата на хола защото "хвърляла на кокошките", отвърташе чешмите да текат, мажеше изпражнения по стените, вратите и прозорците. Мъжът на познатата ми не издържа и я напусна. Едно след друго се изнесоха и отидоха да живеят при него и трите им деца. Не искаха и да чуят за майка си, а и дума не можеше да стане да искат да се върнат там. Баща им си ги гледа обаче добре, и до сега си живеят с него, въпреки че и трите са момичета. Майка им не можеше да работи и вземаше неплатени отпуски за да гледа бабата, като през това време заряза всичко, включително и децата. Не беше лоша майка, просто силите не й стигаха. Затъна и в страшна мизерия. Продаде всичко, което можа за да има пари за най-елементарни неща и за лекарства за бабата. Един ден тя слязла до магазина за хляб, а през това време бабата намерила запалка някъде и подпалила кухнята, което прераснало в огромен пожар. Пожарна, полиция, проблеми ... Съседите от входа направиха подписка до прокурора и бабата я настаниха в психиатрична клиника, а моята позната беше осъдена от някои от съседите си да им плати щетите по жилищата, причинени от пожара. Тя още изплаща заеми и до днес, 5 години след случката и хич не им се вижда края.
Знам още един куп подобни истории, работила съм някое време и социална работа, където се нагледах на подобни ужасии. Това го пиша не за да плаша някого, а за да се помисли изключително добре, преди да се вземе решение в къщи да се отглежда болен с увредена психика. Най-малкото, защото е много, много опасно, и то не толкова за болния, колкото за неговите близки.
*Съгласна съм с всичко написано за болните възрастни хора. Тези, които не са го преживели, сигурно няма да ми повярват, но и моята баба пострада от склерозата и знам за какво става въпрос. Първо, това не е човекът, който си познавал цял живот. Второ, могат да бъдат изключително опасни. Баба ми беше опитала да посегне на майка ми, да не говорим, че детето ми беше страшно изнервено след контакт с нея, колкото и добре да се е държала към него...Трудно ми е да говоря, защото това всъщност е любимата ми баба, която ме е отгледала и която безкрайно обичам...В момента е сравнително добре и сме намерили начин да се грижим за нея, без да я пращаме в дом, но ако се наложи...Майка ми се грижи няколко месеца за нея и стана кожа и кости, а по едно време бях започнала да се опасявам за нейното психическо здраве.
За мен няма "за" или "против" настаняването, всичко зависи от конкретния случай.

*Много е сложно - надявам се никога да не съм поставена пред такъв избор.  Купувам хляб от едно магазинче на ул. Симеон(до църквата на Раковска) - питам : "хляба пресен ли е?" - отговор : "Да, на нас като ни остане стар хляб и го продаваме на старческият дом отсреща". В моето семейство не си спомням някой да е гледал възрастни хора с деменция(лека склероза , да, но не някакви крайни форми). Дано и да няма. Прабаба ми като остаря и почна да проявява признаци на склероза - баба ми и сестра й започнаха да си я прехвърлят по за месец.  Бабата си отиде за нула време.
 Другата ми прабаба -само си лежеше и спеше и единствените й претенции бяха за храната - цял живот не беше яла едно ядене два пъти и до последно си държеше на това. Дядо ми почина от рак, но баба си беше пенсионерка и си го гледаше.
 Та в тази връзка бях убедена, че никога няма да пратя възрастен човек от семейството в дом.
 Но пък познати такива тегла изтеглиха с болни родители и баби и дядовци(много семейства се развалят). Децата си ли да гледат, старите ли? Нито да напуснат, нито могат да ходят постоянно на работа. По-добрият вариант е дом или хоспис - обаче какво ще кажат хората...
 В крайна сметка - чудиш се кой е болният. Народът има една приказка - болен ли си или болен гледаш.
За  съжаление животът е колело и никога не се знае какво ще му се случи на човек.

*Късно виждам темата, но бих искала да споделя, защото който не го е преживял....Имам съпруг, който се грижи събота и неделя за болните си родители/единият на памперси и не може да се храни сам-след инсулт,а другият за по-лесно и той легна и твърди,че има болки в краката-не става и също чака пълно обслужване/. Това вече продължава близо 3 години. За през седмицата са си взели жена/материално са добре/ , т.к. трябва и да се ходи на работа. Но за него никакво съжаление-няма почивни дни, няма отпуски, няма прекарани  мигове със собственото си дете/за мен да не говорим/. И това кой знае колко още ще продължи. Аз и детето сме все сами и се чувствам като самотна майка. За дом и дума не може да стане, защото болните са решили, че трябва всичко да се върти около тях. Има още много, а това е само малка част от трагедията.

*Прекрасно звучи. Само защо не дойдеш у нас да постоиш 1-2 дни за да видиш как "медицинските грижи" за възрастните ни се чуват и нощем в спалнята./Имай предвид,че прозореца ми е на около 50 м от болничното крило на дома и е с алуминиева дограма и стъклопакет./ Те обаче не спират плясъците и писъците. Ако темата е: Какви биха били старческите домове в едно нормално общество и дали тогава бихте дали родителите си там.ОК, но в случая с нашите домове отговора на въпроса е повече от НЕ. Не ми се разказват случки от ежедневието, единственото  което искам да ви кажа е : Първо наблюдавайте някой старчески дом без да ви вижда персонала и след това решавайте.
И напълно съм съгласна, че това е решение на всеки един от възрастните хора. Пред очите ми обаче е свекър ми /свекървата почина декември/, който в момента е сам в провинцията.Ние имаме огромен апартамент, даже не го ползваме целия. Има стаи, в които влизаме само да почистим и искаме да го вземем у нас.Ще си приказва със сина си, ще играе с внуци и правнуци, но не би. Иска си човека собствения дом и нищо не е в състояние да го премести на друго място. Питам се как ще си продаде къщата за да отиде в старчески дом.Той в момента не иска да я остави, какво остава за продажба. Аз си мисля, че когато вземеш на един възрастен човек ДОМА, за него не е просто къща или недвижим имот, а целия му живот с радостите и болките човека просто остава "дърво без корен". Може би на запад обществото е прескочило тези мотиви, но тук сме далеч от това мислене, а като сравним условията  просто и да искам не бих могла да обрека най-близките си на подобни "медицински грижи и спокойствие".


*Никога не казвай "никога". Първо, възрастните хора губят реална представа за заобикалящия ги свят, като тук имам предвид не само тежките клинични случаи, а основно средностатистическият възрастен. Не случайно е станало нещо като аксиома "възрастните са егоисти" - като правило те смятат, че светът се върти около тях. Второ, когато си на прага на смъртта (а възрастните се страхуват много по-силно от смъртта от младите) те започват да се вкопчват по-яростно в живота. А как може да се вкопчи един трудно-обслужващ се човек - като остане там, където е свикнал и съхрани максимално навиците си. Чукайте на дърво и се надявайте да не ви се случи, но не бъдете сигурни, че ще ви се размине.
*Гласувах "За", но се чувствам страшно егоистично. Принципно ми се е налагало да се справяме с шизофреник дълго време и знам, че сама не бих могла да се справя. Добре, че Господ ни помагаше много. То беше подпалване, то беше минаване през граничната зона и съответно чуждите власти да го връщат, то не беше пиене на всякакви киселини, убийства и самоубийства... Не знам дали ви се е налагало да спите с години заключени с катинар, за да не бъдете убити през нощта. Това не е живот. И все един момент невнимание би могъл да доведе до ужасни последици - за вас, за другия човек или за невинни хора. Бих го направила, да.
*Твърдо съм "ЗА". Сестрата на баба ми е в старчески дом и е много доволна. Тя си се оправяше сама, пък и сама пожела да отиде, защото няколко нейни приятелки били там. Когато се влоши наистина беше по-добре за нея да е там, защото имаше нужда от 24 часови грижи, които там и ги осигуряваха. За съжаление в България не е разпространена тази практика, пък са малко хубавите домове и трябват сериозни връзки, за да приемат някой възрастен човек, поне при нас беше с много връзки.
Опитахме се да пратим баба ми при сестра си, защото беше много зле от дълго време, имаше гледачка, която беше там през деня, но тя имаше нужда и през нощта някой да е при нея. Беше със склероза и какви ли не други заболявания, но тя не искаше, защото какво щели да кажат хората "такъв уважаван професор" да е в старчески дом. Не знам защо тук в България хората приемат старческия дом за нещо ужасно, за унижение на възрастните хора. Това е улеснение както за тях самите, така и за близките им. Да не говорим, че там са с връстници, а не както беше с баба ми - по цял ден с гледачката и веднъж в месеца някоя приятелка, която все още се движи да дойде да я види.
Не мога да си представя как ще се грижа за стар болен човек, аз имам дете и семейство, а старият човек има нужда от специални лекарски грижи и то 24 часа. Какво значи " да осигурят нормалните условия за живеене сред тях на възрастните " ????!!! Баба ми се напикаваше, ползваше памперси, налиташе на бой, не можеше нищо да прави сама. Ами ако утре набие дедетето ми или мен ? А как точно да вдигна една 80 кг. жена, след като съм 55 кг. ? Не е ли по-добре да е там, където има достатъчно медицински персонал, който да и помага ? Според мен това може да го каже само човек, който не се е сблъсквал със сериозни заболявания на възрастен човек - Алцхаймер, склероза и т.н.

*Преди година почина баба ми на 86 години. Аз се грижех за нея, на 36 години съм, нямам деца.След всичко, което преживях последните няколко месеца с нея, за себе си съм сигурна, че искам да отида един ден като остарея в старчески дом. Не искам да причинявам на тези, които са готови да ме гледат това, което аз преживях с баба ми. До 83 години всичко с баба ми беше наред, грижеше се сама за себе си и т.н., но после почина баща ми и може би от стреса психиката и взе да се променя. Взех я при себе си да я гледам. Няма нужда да разказвам за обичайните битови проблеми с възрастен човек - с тях някак си успявах да се справя. Но в един момент тя получи лек инсулт и тогава започнаха моите кошмари. Започна да вижда хора навсякъде и живееше в някакъв свят от младостта си - идваха да я искат за булка, а тя не харесваше жениха, някакви деца се опитваха да влязат в стаята й, говореше на дядо ми /починал преди 8 години/ да става да ходи на работа и други подобни. После започна да вижда разни хора в гардероба и съответно да го изпразва, за да ги накара да излязат от там. Гонеше ги с бастуна си, като съответно уцелваше по нещо от обзавеждането вкъщи, по-късно започна да си маха дрехите и да ги реже с ножица, за да ги ползвала като парцали за нещо си. Книга мога да напиша за тези истории. Отначало се дразнех, ядосвах се, карах се, но в един момент осъзнах, че просто мозъкът и е някъде другаде, а и тя не ме познаваше вече. При това положение се наложи да стоя непрекъснато до нея по цял ден и през нощта, защото непрекъснато имаше опасност да се нарани, да направи пожар, наводнение или нещо по-добро. След две седмици такива бдения бях мъртва от умора, а нямам деца, за които да се грижа - ако ги имах при това положение не знам как щях да се грижа за тях. Не ходех на работа и поради тази причина не можех да карам мъжът ми да ми помага, защото един от нас все пак трябва да изкарва пари. Баба ми е отдалече и в този момент се оказа, че няма никакви други роднини, които да ми помагат. Майка ми /снахата/ е с Паркинсон и не исках да я товаря с това допълнително бреме. Да, но баба ми започна да пада, трябваше да я преобличам, къпя и знаете колко тежи един отпуснат възрастен човек. А аз неотдавна бях оперирана и ми беше забранено да вдигам тежко. Та за две седмици бях на път да полудея и да се строполя от умора. Нямаше начин и помолих майка ми да стои поне през нощта да я наблюдава, защото баба ми не спеше за повече от час в денонощието. През деня дежурях да не направи някоя глупост баба ми, а вечер поне спях, макар че трудно може да се нарече сън спането сред непрекъснати крясъци на болен мозък.
Накрая мъжът ми намери решение, което да облекчи бденията ни - монтира видеокамерата към телевизора в другата стая. Така не се налагаше непрекъснато да стоим при баба ми, а в същото време я наблюдавахме и ако нещо се случва чак тогава тичахме при нея.
Това много ме разтовари и облекчи гледането.
После баба почина, но кошмарите от тези дни още ме тормозят, вечер я сънувам в това състояние и ми е много тежко. Затова си мисля, че може би ако имаше място, където биха се грижили добре за физическите й нужди, по-добре щеше да я бях дала там. Поне тези спомени щяха да ми бъдат спестени - сгърченото отпуснато тяло, безумния поглед, цялата тази лудост.
Сигурна съм, че и тя би искала това, защото беше горда жена, а начина по който си отива живота е безкрайно грозен и мъчителен за всички нас.

*Майка ми е с инсулт и с парализирана дясна страна,труден говор - как мислиш мога ли да я оставя в старчески дом ? Живея срещу такъв и всеки ден чувам как плачат лежащо болните и колко им обръщат внимание. Когато ходя да се грижа за нея, виждам как се радва на всяка стъпчица успяла да направи с наша помощ. Да не мислиш,че някой ще се занимава в старческия дом. За разлика от теб аз ходя на работа, гледам 4 деца и болната си майка - понякога едва не падам от умора и пак нямам сърце да я изпратя в старчески дом и да я накарам да се почувства изоставена. Единствената ми помощ е, че баща ми е при нея / и той с прекаран инсулт/ и не ми се налага да стоя 24 часа, но това не значи, че не съм на повикване. За съжаление това, което гледам в нашия старчески дом е далеч от всички идеализирани представи за такива домове с медицинско обслужване и други екстри. Санитарките ги слушам по цял ден как крещят и се карат, на тези които са излезли от стаите, да не говоря, че един болен дядо на инвалидна количка зимата го бяха забравили навън. След всичко, което виждам НЕ мога да прежаля майчицата си и да я поверя в такива ръце, въпреки, че ще ми бъде по-близо да я посещавам и да се грижа за нея. Дето се вика от прозореца ще я чуя, ако не и е добре, а сега тичам от една къща на друга.
  *Аз писах и преди в темата, за бабата, която гледахме с мъжа ми. Вече е настанена в дом и да ви кажа й е по, ама много по-добре. Ние въобще нямахме време за нея. Само й  носехме да яде и й изхвърляхме гърнето. А тя, жената е  сляпа и само из стаята си ходеше. Никой не беше идвал да я види от близо година, защото другите бабички в махалата  окапаха и те. А сега там има много старци, говорят си, заедно са, хранят я, лекуват я адеквактно. Ние тука само се притеснявахме нещо като й стане, защото личния й лекар не идваше  с дни да я види след като го викнеш.
И за нас е по-добре. Преди къщата вонеше, защото тя пикаеше навсякъде, а не търпеше памперс. Никого не можех да си поканя, а и малко дете имам. Сега се успокоихме и е друго, казвам ви, който не го е патил, той не може да го разбере.
Има и друго, сега като изчетох няколко мнения се сетих. Ето наша баба/тя е на мъжа ми/, например, няма обоняние вече и като не вижда, въобще не се вълнува какво е наоколо.Тя каза:"Живеем за да ядем". За мен е безмислено, но щом това я радва-ОК. Аз просто не мога да понеса повече да съм болногледачка. Една шизофреничка гледахме, в много лошо състояние и тази баба, просто нямам сили повече. Детето ми също има нужда от грижи, не мога да го пожертвам  заради тях.

Моят болезнен опит:
Моята свекърва също имаше много проблеми, включително и деменция в начална форма, но не искаше да постъпи в старчески дом, нито да бъде гледана от чужд човек. За съжаление не можа да живее дълго със своите проблеми, въпреки че направихме всичко, което можеше да се направи в домашни условия.
Утре е нейното погребение, почина 3 дни след като навърши 81. Мир на праха й и светла й памет. 

Сега всеки от Вас може да си направи своите изводи.

За справка Виж тук първа част: kasnaprolet9999.blog.bg/lichnidnevnici/2009/07/24/starcheskite-domove-za-ili-protiv.369128

Допълнително добавено: горният линк вече не води до първата част, защото е изтрита от недоброжелател, естествено без мое съгласие.





Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marcusjunius - Много тежка дилема без еднозначен ...
27.08.2009 15:53
Много тежка дилема без еднозначен отговор. Има една силна книга на Уилям Уортън, "Татко" - тя дава няколко едновременни гледни точки по въпроса.
цитирай
2. injir - Вкъщи също имахме подобен проблем. ...
27.08.2009 16:04
Вкъщи също имахме подобен проблем. Ползвахме частни социални услуги. Това е също начин да помогнеш на себе си - за да изкараш средства да можеш да платиш за услугата и да има и за теб, и за семейството. Домовете са вече необходимост в обществото ни, но са скъпа услуга. Не всеки ще може да си го позволи.Но съм - за. Особено за някои заболявания.
цитирай
3. kasnaprolet9999 - injir
27.08.2009 16:10
Аз също ползвам сега такива услуги за моята майка, това е отразено в първия ми постинг за старческите домове, виж тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/24/starcheskite-domove-za-ili-protiv.369128
цитирай
4. kasnaprolet9999 - marcusjunius
27.08.2009 16:14
Да, сигурно има различни мнения, но в случая трябва да се вземе еднозначно решение и аз го направих, благодарение на информацията, с която разполагах.
Нали казват хората-не питай старило, питай патило.
Аз вече съм от групата на патиланците.
цитирай
5. mileidi46 - Neka po4iva v mir...
28.08.2009 15:23
Neka po4iva v mir...
цитирай
6. kasnaprolet9999 - mileidi46
28.08.2009 17:49
Благодаря за съпричастността, всичко приключи, изпратихме я както трябва.
цитирай
7. kostadin - Защо не дадеш повече информация за ...
14.06.2012 09:37
Защо не дадеш повече информация за таксите и името на хосписа И без това разбрах ,че си рекламна агентка
цитирай
8. kasnaprolet9999 - Защо не дадеш повече информация за ...
14.06.2012 19:26
kostadin написа:
Защо не дадеш повече информация за таксите и името на хосписа И без това разбрах ,че си рекламна агентка


Защото не съм рекламна агентка:))))
цитирай
9. shamata - за настаняване в спец.заведение
23.08.2016 14:34
Здравейте , изчетох м-лите.
Моля, нека който иска да сподели в и около София кое заведение бихте препоръчали а жена с наченка на деменция, с нужда от непрекъсната грижа, започва да се залежавя вече. Аз съм сама и не мога да напусна работа.
Хосписите са скъпи. Вариант до 450 лв има ли?
цитирай
10. mikek - Светлина в тунела или изолиран случай?
21.01.2018 21:40
Дано не давам напразни надежди. От два месеца съм в положение като описаните горе. Леля ми, на 83, помоли да я гледам. През ноември легна от грипа и на 15 декември я намерих в апартамента с овършан хол и дезориентирана. Човека от бърза помощ каза, че не било инсулт. Тя обаче не познаваше жилището, а огромна част от паметта и липсваше. Заредиха се кризи на три дена. В къщи стана напечено, че вече месец ходех непрекъснато заради грипа. Съпругата ми предложи хомеопатично лекарство, което леля прие без възражения. И преди съм я кандардисвал, но тя като всеки възрастен човек се страхуваше от непознатото. Горката в една от кризите беше писала имената ни на лист да не ги забрави. Знаех, че не мога да очаквам много - който се е интересувал от хомеопатия знае, че всичко е до запасите от жизнена енергия на човека, а при възрастните тя не е кой знае колко. За моя изненада леля реагира много добре -пристъпите на объркване започнаха да затихват, постепенно достигна да помни неща от преди няколко дни, имаше болки от падания в гърба, които намаляха много, няма ги замайванията от които бе падала, дори взе сама да си готви, а месец бе лежала с мъка ходейки на стол-гърне и дори така се изпускаше. Сега мога да си позволя почивен ден ако е в добра форма. Паметта за съжаление е загубена в много отношения и куп неща, които изискват спомняне на нещо водят до кризи у леля, но е забележително колко се подобри и се приспособява с празнотите в паметта. Вероятно е съдова деменция, но нямам сърце да я мъча по скенери. Благодарение на класическата хомеопатия жена ми ремонтира толкова неща при мен, децата и роднините за последните 10 години, че нямам съмнение откъде идва резултата за леля - последица от години учене и интерес. Ще пиша и по-късно, защото всеки има право да знае има ли опции. Пожелавам търпение и сили на всеки, който е стигнал до подобна ситуация.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15321629
Постинги: 846
Коментари: 16439
Гласове: 41664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031