Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
11.12.2008 12:38 - Чуй едно сираче!
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3677 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 11.09.2009 17:57


О подтиснико прокобний,
зъл деспот отровний,
звяр на зверовете диви,
дяволът от ада живи!

Сълзи аз горещи роня,
бясовете да прогоня.
Спри за малко,
чуй едно сираче,
дето ден и нощи плаче!

Няма ли във твоето сърце,
капка милост, мъничко зрънце,
в броня ли е оковано, 
ил не тупка то отрано.

Твоето сърце не чува,
че за ласка то жадува,
що е бащина любов,
знае ли бащата нов?

Стига вече с тоз тормоз,
захвърли го този коз!


Това е едно от първите ми стихотворения, написах го скрита под една маса, където с мъка преглъщах сълзите си. Не бях обичана от родния си баща, очаквах че поне втория ще ме обикне, посрещнах го с отворено сърце. 

Когато мама се омъжи повторно, посрещнах ги с направени от мен две сърца от картон, облепени с червена гланцова хартия, а в краищата със златна лента. Сърцата бяха цепнати до към средата и влизаха едно в друго, което символично отразяваше любовта, която им пожелавах, исках мама най-после да е щастлива, но той дълго време не успя да ме приеме като своя и много ме тормозеше.В един такъв момент, след поредния скандал написах горното стихотворение, бях в 6 -ти клас и тогава четях много произведения на Вазов, вероятно ще забележите това.Там под масата си обещах, че моите деца няма да преживеят всичко това, че ще бъдат отгледани в здраво семейство с много обич и грижа. Аз изпълних обещанието си, отгледахме две прекрасни момчета и им дадохме всичко от себе си, дано да могат да го оценят.

Пазете децата, те са нашето бъдеще, отглеждайте ги с много любов, те го заслужават, а и Вие също, мислете дълго, когатодойде момента да създадете семейство. Знам че е трудно да се съчетаят чувства и мисли, но децата заслужават това усилие. Това ще Ви се върне стократно!

Колкото до моя втори баща, мога да кажа със сигурност, че преди да умре нямаше друг човек, който той да обича толковамного, колкото мен. Казваше ми моето момиче и направи за мен толкова много, колкото родния ми баща не успя. Как успях ли, не съм съвсем наясно, просто бях себе си и успях да го разбера и да му простя, може би все пак съм го обичала, знам ли,толкова исках това.


 




Тагове:   стихове,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hera - kasnaprolet9999
11.12.2008 15:43
Толкова ме разчувства твоята история!!! Стиха е пропит с много болка и тъга, но и сила и решителност!!! Ти си невероятен човек и въпреки трудностите през които си минала си запазила вярата, нежноста и любовта си! Радвам се, че се запознахме! Бъди все така силна и волева. Имаш прекрасни стихове!
Поздрави!!!
цитирай
2. compassion - Разбирам, добре разбирам...
12.12.2008 00:58
Хубаво си го написала, мила. Понякога си мисля, че благодарение на тази болка сме станали толкова силни и искаме да помагаме на другите.
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Благодаря Ви Хера и Руми
12.12.2008 09:41
Наистина запазих в себе си вярата, нежността и любовта си, благодарение на моята баба от Пловдив при която ходех през ваканциите и само там можех да раста на воля и да се чувствам обичана. Тя имаше голямо сърце и умекотяваше болката в мен, обичах я повече от мама. Бях единствената й внучка, тя имаше 5 деца и много внуци. Аз бях най-голямата и въпреки, че с братовчедите разликата ни е от 3 до 5 г. всички още ми викат како, големи мъже , дънгалаци, но така са си свикнали. Играех техните игри на стражари и апаши, биех се с момчетата от другите банди и неусетно станах мъжко момиче. Да, това много ми помогна и по-нататък, защото живота вече не е за слаби жени.
цитирай
4. hera - kasnaprolet9999
12.12.2008 15:26
Личи, че си мъжко момиче!
Това за бандите ми е много познато ;)
Поздрави и хубав ден :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15323866
Постинги: 846
Коментари: 16439
Гласове: 41664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031