Виринея Вихра е родена на 3 декември 1901 г. В София. Завършва гимназия в родния си град и славянска филология в СУ «Климент Охридски». Гимназиална учителка в София. Работи в МНП, а по-късно е редактор в изд. «Народна младеж» . Член на съюза на българските писатели. Започва да пише още като ученичка, но за пръв път публикува като студентка. Първото и печатано стихотворение е «Те идат» 1921 г. От 1930 г. Сътрудничи на «Вестник на жената». Издава цикъл стихотворения, посветени на вълненията на жената и майката.

 

Вж. По-подробно Речник на бъбгарската литература, т1, А-Д, С,1976.,с.224

 

Поезия

Власт

Виринея Вихра

 

Да бе поискал ти да ме възпреш насила

през буря, през светкавици дори,

аз бих побягнала и бих ти изменила,

ако ще цял свят да ме вини.

 

Мен  трудно в рамка биха ме сковали.

Сама не вярвах в тоз съдбовен час,

когато тръгнах с тебе, и едва ли

над моя волен нрав би имал някой власт.

 

Ала от твойта широта безкрайна,

от твойта светла обич и размах,

от твойта  проста всеотдайност

аз, непокорената, сломена бях.

 

 

Стих

Виринея Вихра

Дойдох днес болката ти да отнема.
Сега по-малко те боли, нали?
По-леко тъй ще носиш твойто бреме,
когато с мен го споделиш.

Защото то през моето сърце минава.
Виж, през прозореца вън лъч слънчев грей.
Ти дай ръка. За твое здраве
сърцето песничка ще ти изпей.

 

*  *   *
Виринея Вихра

Бих дошла. Срещу теб да поседна.
Да мълча. И очите ми само
в теб до болка загледани,
да разкажат с мъка голяма
за нощите ми, с теб неживяни,
и за дните ми, птици политнали
към града ти, сгушен в Балкана.
Да мълча и да капят сълзите ми.

 

 

Графика

Виринея Вихра

В парка черно и бяло.
Графика.
Нашето неизтляло
някога.

Сълзи, сълзи рони
спомена.
Скрил се е в черните клони
бездомника.

По снега очертани
стъпките.
Сещам от твоите длани
тръпките.

В душата ми черно и бяло.
Графика.
Плаче нашето неотболяло
някога.

 

*  *   *

Виринея Вихра

И пак молби и разкаяния...
И пак за прошка съм готова.
И с болка търся оправдание,
а не присъда най-сурова!
Готова съм да си отида,
но пак стоя и пак съм бледа.
Отново моята обида
се слива с твоята победа.
За миг в една безлична фраза
проплаква моята тревога...
И пак не мога да те мразя...
А себе си да мразя мога!

 

Много я харесвам!
Ето и моето любимо от нея.

Със разума проклинах дните
които с тебе изживях.
Тогава в пропаст ли политах
или кат факла изгорях.
За теб игра било е всичко,
тъй както с много си играл.
Но аз обичах, аз обичах,
тъй както ти не бе мечтал.

Отдавна си ми безразличен
и непознати сме дори,
ала сърцета, като птиче
със песен ти благодари!

Цитирам го по памет, може пунктуацията да не е точна....

Звучи вярно...сякаш всяка една от нас е преживяла споделеното от нея на белия лист. Намирам, че е била тъжна и неразбрана...Благодаря за хубавото стихотворение, което сподели. Светъл ден ти желая, Кроти!

От мечти съм уморена,
гоних ги ,не стигнах ни една
и от тях сърцето натъжено е,
но какво да правя-съдбина.

Все живея със мечти-измами,
те са истински живот за мен,
те са и живителния пламък
в късния и тъжен зимен ден.

И събудя ли се в утри ранна,
хуквам пак след някоя мечта.
С болката от нова рана,
преоткривам старите неща.




Това е пък моето любимо стихотворение от Виринея Вихра:)Спомням си,че го рецитирах в стуентските си години на изпит по театрално майсторство и доцентката беше много впечатлена:)Надявам се да го харесате и вие.Вече не помня дали заглавието му е същото,защото го писах по памет,но текста е този-сигурна съм.

този стих все едно е писан за мен....имали ли сте някога такова усещане?Всеки път,когато изниква в съзнанието ми ,си мисля,че е писан за мен ,за оная моя неизживяна любов в оня градец"сгушен в балкана" и те....сълзите ми просто потичат....