Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2007 16:47 - окована робиня
Автор: trevistozelena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 29171 Коментари: 24 Гласове:
0

Последна промяна: 18.03.2009 16:05


             Знаеш ли...когато му подавам ръцете си, за да ги завърже, сякаш му поверявам живота си. Буквално”

                                                       (Елеонора, в разговор от сутринта)

 

              Представях си, че започвам тази тема със следния диалог:

 

            Аз: Елеонора, ще имаш ли нещо против да разкажа историята ти в моя блог?

             Елеонора: За какво ти е да разказваш за мен?

            Аз: Ами, сама виждаш, че продължаваш да провокираш интерес с това. А минаха повече от три години...почти четири, откакто разказа за себе си в един форум. Тогава страшно много хора се юрнаха да изразяват мнение. Появяваха се тема след тема за теб. Беше заприличала на някакъв култов образ, вид виртуална сензация J Признавам, че развълнува доста силно и мен тогава. И все още ми въздействаш по странен начин.

            Елеонора (великодушно): Е, добре. После ще ми покажеш ли текста?

            Аз: Разбира се.

 

            Само че този диалог не се случи. Минути след като реших да разкажа за Елеонора, влязох в един чат, където тя се появява понякога. Но я нямаше. Бях я засякла последно тази сутрин и разменихме няколко реплики, но тогава все още не ми минаваше през ума да пиша за нея. Ще предам по-долу и есенцията от тази среща, но нека първо започна от началото.

           

            Вероятно някои са чували за тази история. Тя се появи отдавна в един форум и провокира доста мнения и дискусии. Елеонора я сподели преди повече от три години (тъй като специално потърсих първите й думи, мога да ги датирам точно – от края на 2003г са).

            Намирам за по-честно да не преразказвам думите й, а просто да пейстна фрагменти от тях. Всъщност тя разказва далеч по-увлекателно и въздействащо от мен. Елеонора е много интелигентна жена – думите й я разкриват:

 

От две години съм омъжена и всъщност моят съпруг винаги ме връзва по време на секс. Това му доставя удоволствие, а мен усещането че съм безпомощна и зависима ме възбужда страхотно. Отишли сме доста напред в тази игра..Моят съпруг ме превърна в робиня. Той ми поставя кожени белезници на ръцете и на краката когато ме оставя сама в къщи. Така прекарвам доста време всеки ден. Не работя, почти не излизам....Белезниците са с достатъчно дълги верижки между китките и глезените, така че мога горе долу да се обслужвам и да се придвижвам из къщи. Всичко това става с моето съгласие, не е насила...Просто много го обичам и ми харесва да се чувствам специална в очите му. Така живея вече близо две години...Понякога за няколко часа ми запушва и устата. Зная че е налудничаво, но аз свикнах да живея по този начин и дори ми харесва...
Това, разбира се е крайно и не всяка жена би приела такъв начин на живот, но тук става дума мой за личен избор.

 

И, като отговор на някакъв коментар по-долу, допълва:

 

На него много му хареса, а аз постепенно свикнах... Научих се да чувствам възбуда от усещането че съм абсолютно зависима и подчинена на човека когото обичам. Така мина доста време...близо две години...Сега се чувствам се донякъде променена. Някакси ми е трудно да живея в света навън. Тук, в къщи, макар и вързана, се чувствам защитена и сигурна. Колкото и да е парадоксално, когато стоя окована у дома, се усещам освободена от необходимостта да взимам решения в ежедневието. От друга страна, съпругът ми е безумно влюбен в мен и във факта че съм приела този начин на живот. Това е отговорност за него и той я носи с удоволствие, доколкото разбирам. Всъщност, всяка сутрин, когато му подавам ръцете си , за да ги заключи, аз му поверявам живота си... ( това го каза отново тази сутрин, вижте началото. Може би след години любопитство, упреци и подозрения към достоверността на образа й, е започнала да повтаря отработени реплики, обяснявайки себе си. Това така и не я е направило скучна, наистина!)

Зная че е налудничаво, но аз свикнах да живея по този начин и дори ми харесва. Преди време се скарахме и аз реших да остана известно време сама...Взех пари и малко багаж и заминах при мои приятелки от провинцията...След две седмици се върнах. Чувствах се ужасно ненужна и сама...Разбрах че нямам нищо против да бъда робиня на човека когото обичам...Харесва ми да съм абсолютно зависима от волята му...покорна , послушна... Преди време не бях такава. Мисля че ежедневието с белезници на ръцете и краката ме промени....Не зная...

 

Не мога да гарантирам за достоверността на историята й. Факт е, че продължава да заявява във виртуала този свой образ. Възможно е да фантазира, но всъщност няма  особена разлика дали окованата робиня съществува в някакъв апартамент или във въображението на една жена. За много хора е изключително важно “да разобличат лъжата й” – опитват да я засекат с въпроси, които ще пробият пролука в историята й. За мен няма никакво значение. Предпочитам да мисля Елеонора като напълно достоверна окована робиня. Просто ми харесва, че я има. В някаква степен предизвиква изумлението ми. И също възхищение. Различността на ситуацията, дилемата дали това е извратено или е кристална форма на доверие ми въздействат особено.

Тази сутрин в стаята й в чата една жена я попита дали не й липсва поне малко чувството, че разполага със себе си. Помислих си, че има моменти, в които чувството, че разполагаш със себе си е напълно излишно. Не беше цинична мисъл, не беше и крайно малодушна. Просто усещането да се отдадеш с тотално доверие на някого понякога се оказва по-силно от усещането, че сам на себе си принадлежиш.

Помислих още и че веригите разобличават някакъв краен мазохизъм, че Елеонора обича да понася доста солидни количества страдание. Само че после се сетих, че мазохизмът на Елеонора е от по-безобидните – просто физически. Изглежда необичайно. Изглежда страшно смайващо на купища хора, много от които практикуват психически мазохизъм и се мислят като нормални. Сериозно, кое ви се струва по-абсурдно – единичната история на Елеонора за ежедневната й роля на окована робиня или хилядите случаи, в които съвсем доброволно търсим и се наместваме в ситуации, където много добре знаем, че ще страдаме напоително. И го искаме. Много съзнателно.

Елеонора за мен е реален образ. При това щастлив. Харесва статута си. Не й пука, ако вие не й го харесвате. Неин си е. Освен това се чувства уютно в ролята. Прекрасна е в подрънкващите си вериги – убедена съм в това.

Щях да забравя... Малко преди да излезя, в стаята се появи човекът с клишетата (имаше някакъв ник, който не запомних). Наистина неспасяем случай – редуваше безумни клишета, със сигурност и мислеше в клишета. Обиди се, когато му го заявих; каза, че клишетата му били само основата, над тях се градяла истината (!?!) Интересно каква истина би могла да се изгради над основа от клишета... Вероятно клиширана истина?...

Та той говори неща от сорта на това, че имаме мисия на този свят, че в един момент Елеонора ще съжалява горко за пропиляното си време, за някакво безсмислие и някакъв смисъл. Помня и неговите определения за “нормалните хора” и “нормалния живот”. Попитах го дали наистина е убеден, че нормалните хора, които стават в 7, отиват на работа, обядват, вечерят и отделят (ако трябва да съм честна, казах “серат”, извинете) нормално, са по-смислени от Елеонора. Аз не мисля.
           Нека не завършвам със себе си, а с още малко от Елеонора:

          Във всеки случай нямам усещането че полудявам, макар че сигурно много хора ще се опитат да ми го припишат. Когато ситуацията бъде погледната отстрани, човек си казва - тая е луда , да ходи две години с верижки на ръцете и на краката и да не излиза от къщи, това къде го има! Когато си, обаче вътре в самата ситуация, нещата изглеждат различно. Аз не бих искала да бъда съжалявана. Чувствам се обичана жена, мъжът ми обожава това което правя, грижи се за мен..."



Тагове:   sex,   клише,   белезници,


Гласувай:
0



1. анонимен - Подадох
23.06.2007 19:32
документите на Констъбъла. Констъбълът внимателно прочете документите. "Трябва да попречим на Констъбъла", отсече Констъбълът.
цитирай
2. trevistozelena - bale
23.06.2007 19:52
не,не си говоря сама:)
цитирай
3. isis - Чела ли си "Историята на О"?
23.06.2007 23:02
Изключително интересна книга, която на моменти е доста брутална в нещата, които описва, но и съдържа една изключителен, префинен и перверзен еротицизъм. Мога да разбера за какво говориш, макар че като личен избор подобен начин на живот не е уместен. Висшата степен на свобода включва именно осъзнаването на отговорността и волята да вземаш решение. Всичко друго е страх от света, малодушие и в нейния случай- колкото и налудничаво да звучи - удобство. Ако тя действиетлно е такава, означава, че до голяма степен още живее психологически в детството, където е зависима от родителите си (в случая тази роля изпълнява съпругът). Детството е безгрижно, няма отговорности, има само желания, които могат да бъдат или не изпълнени.
цитирай
4. trevistozelena - isis
24.06.2007 00:09
не съм чела книгата. би ли казала автора? прииска ми се в момента да ми е под ръка, но едва ли google ще бъде чак толкова любезен:)
за Елеонора (ако наистина е такава, а дори да не е такава, въображение, което 4 години играе една и съща илюзия е почти равнозначно) си права. може би не напълно, но почти:) имам нещо в мисленето, което донякъде ме отъждествява с нея (може би в по-лек вариант), затова и ме вълнува гледната точка, през която пречупва света. май е малко чуплива, но със сигурност не е абсурдна
цитирай
5. isis - Не помня автор, за съжаление,
24.06.2007 00:16
но мисля, че книгата е доста известна и може би се води порно жанр. В България май беше издадена по същото време, по което издадоха и "Емануела". Четох ги и двете тогава и си признавам, че в "Историята на О" има пасажи, които съм пропускала, просто защото са брутални, но от друга страна беше една от тези книги, които просто продължаваш да четеш. Taм става дума точно за жена, която от любов към любовника си се превръща къде доброволно, къде насила в робиня - в сексуален и доста психологически и мазохистичен смисъл.
цитирай
6. trevistozelena - isis
24.06.2007 00:18
ще опитам да я потърся. мерси:)
цитирай
7. ivoberov - Умението на Тревистозелена да п...
24.06.2007 02:06
Умението на Тревистозелена да прави дълбокомислени заключения от привидно незначителни странности е повече от възхитително.
Историята на О е написана от Pauline Reage, но това е псевдоним. Може да се намери в гугъла при
Histoire d'O или при O Story
Има и филм по книгата, но е много тъп
цитирай
8. trevistozelena - ivoberov
24.06.2007 12:14
много ти благодаря за комплимента. още повече благодаря за информацията за книгата:) обаче защо намираш странността за незначителна? не ми се струва такава. затова и писах за нея:)
цитирай
9. zayo - хм
24.06.2007 13:03
кое е "нормално" и кое не? докъде бихме могли да стигнем? със себе си? за другия? в подчинението? в зависимостта?

и на мен ми е изкл. интересно...

ето една книга и от мен- Bitter moon, by Pascal Bruckner. Също има филм по нея, на Роман Полански, но и той не струва.Тя залита в малко по-друга посока, но пак е по темата. На места идва в повечко, но е интригуваща.
Може ли обожанието да измести скуката? Може ли еротиката да победи пресищането? Къде започва жестокостта?...

"Пази се да не се изгубиш в личността на някой друг- мъж или жена."
цитирай
10. trevistozelena - zayo
25.06.2007 03:05
ммм..да.."Горчива луна" - само филма съм гледала. той, сам по себе си, не е чак толкова отчайващ, отчайващ е добрият стар Хю. Хю е осъден да прецаква всичко, до което се досегне. във всеки случай ще прочета и книгата.
не е толкова фатално да се изгубиш в някой друг...честна дума. понякога просто успокоява. а и кой е чак толкова ценен, че да си струва да се пази в името на....себе си. важното е да се чувстваш комфортно:)
поздрави
цитирай
11. mmmmmmmmm - Последното ти изречение е и мое!
25.06.2007 12:24
Може да си писателстваме до утре сутринта - да спорим,да се защитаваме...Всеки си има гледна точка и така си живее живота.Изборът е личен.Нямаме право да съдим никой.Можем само да изкажем мнение.Всеки избира сам.
Благодаря за споделеното тук!
Хвърля ме в размисли,но няма да съдя Елеонара.Така й харесва-да живее така!:)))Тя е направила своя избор!
Поздрави!:))))
цитирай
12. анонимен - освен едно - Вечността
27.06.2007 07:34
...но в България чистотатa е престъпление и не сме заплашени от него.
Anon
цитирай
13. ivoberov - Никоя форма на робство не съдържа ...
27.06.2007 18:09
Никоя форма на робство не съдържа любов, освен самата любов.
цитирай
14. анонимен - Anon
28.06.2007 10:03
И все пак си мисля, че няма да е вредно ако се направи филм - за 29 годишно момиче, което е девствено. Усеща, че иска да има дете защото е срещнала подходчщия мъж. Те успяват да са заедно веднага и заживяват красив, приказен живот. Естествено това е финала, който би осмислил перипетиите - т.е.: същото това момиче устоява на сексуалната революция - развита в целия й мащаб от медиите и изкуството. Устоява на напиращите да се промъкнат през химена й - коткоубийци, взривяващи вратата й. Настоятелно(даже застрашително) подаряващи й часовници, които на всяка цена тя трябва да носи - за да не ги убиди.Усточваща на усмивките, с подтекст"задръстена" на колежки и приятелки и устояла на собствената си женска природа...Има едно нещо, което със сигурност и мъжете и жените трябва да знаем - КОГАТО ЕДИН ОТ НАС КАЖЕ "НЕ"(ВЕРБАЛНО - ЗАЩОТО ОЩЕ ИМАМЕ УСТИ, МАКАР ДА Е ВЕРОЯТНО И ЗАКЪРНЯВАНЕ НА ТОЗИ ЧУДЕСЕСН СЕКСУАЛЕН ОТВОР, СПОРЕД ЕВОЛЮЦИЯТА) - ТО СЪС СИГУРНОСТ Е ТОЧНО И ЕДИНСТВЕНО "НЕ"!!!!!!–!!!!!!-!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
15. ivoberov - До wonder
28.06.2007 16:37
Любовта е съобразяване с другия.
Най-малкото
Това, че то е доброволно не го прави по-малко съобразяване.
Това, че робството е доброволно не го прави свобода.
Противоречието между любовта и свободата е отдавна осъзнато. Ще дам само два примера.
Първи пример :
Две неща ми трябват на земята
те са любовта и свободата
дал си бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.
Това беше на Шандорф Петьофи
И втори пример :
Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка
РОБ БЯХ ТОГАЗ, ВЕРИГИ ВЛАЧЕХ,
Та за една твоя усмивка
безумен аз света презирах
и чувства си в калта увирах.
Как мислите. Дали Ботев разбира от любов и свобода ?
Така че любовта е доброволно робство донякъде
/ Добре де, сладко, сладко.../
А онова момиче просто онагледява това правило, довеждайки го до крайност / пароксисъм/
Момичет прави това, което Ботев е написал.
И може да каже :
"Робиня съм сега, вериги влача..."
Такъв избор е направила, за разлика от Ботев, който избира свободата.
Момичето поне дрънка не само с уста, но и с вериги.
цитирай
16. aseng - Поздравленяи, trevistozelena, определено интересен пост.
02.07.2007 12:10
"Историята на О"-кратка информация от Уикипедията има на адрес http://en.wikipedia.org/wiki/Story_of_O прочети внимателно!
Според мен обаче, въпросът е колко хора са готови да се отдадат изцяло на една любов? Отговорът, за съжаление, е-не чак толкова много.
Може да не харесваме начинът, по който Елеонора изразява любовта си, или да се чудим на начина, по който съпругът й изразява своята. Не мога обаче да не се възхитя на твърдостта на решението й, понеже определено не мисля, че таквоа решение се взема лесно:)!
цитирай
17. trevistozelena - анонимна
02.07.2007 13:17
извини ме, но изтрих известно количество твои коментари. причината е, че все пак леко злоупотреби с пространството, което, само по себе си, не е толкова фатално, но кофтито е, че позатрудни диалога. а диалога трябва да се пази:)
иначе ти се радвам. вероятно го знаеш:)
цитирай
18. trevistozelena - aseng
02.07.2007 13:20
благодаря ти.
не чак толкова наистина.
не е важно дали харесваме или не начинът, по които изразяват любовта си.
поздрави:)
цитирай
19. trevistozelena - ivoberov
02.07.2007 19:25
макар че обръщението ти е към wonder, все пак да се намеся...
ти си изключително добър с категориите (хайде да кажем понятията). забелязах го и в твоите текстове. това те прави категоричен - схващаш от раз чистотата, есенцията на понятието, унищожаваш двусмислието. обаче! изборът, Иво, изборът е акцента. не свободата и не робството. какво може да ти даде свободата, ако се чувстваш щастлив в робството си?
цитирай
20. trevistozelena - ivoberov
02.07.2007 19:35
и понеже обожавам Ботев...
в него ме дразни идеологията, по принцип мразя прекомерния афинитет към идеите. за съжаление, идеализмът е висша форма на самозаблуда. "не разбирам понятията, които не са от този от свят" (задачка - това кой го е казал?:) ). но харесвам страстта му, дори патосът, пък бил той и преувеличен. във всеки случай съм почти пристрастена към Ботев - просто ми въздейства невероятно. между другото е първият мъж, в когото съм се влюбила (май съм нямала 3 годинки, но, както виждаш, имала съм вкус от малка:) )
та...какво ли щях да казвам (?!!?)... ах, да. предпочитам да мисля, че Ботев все пак разбира малко повече от любовта, отколкото от свободата. въпреки че твърди обратното - просто му личи:) точно по тази причина - страстта му отива повече, отколкото идеализма
цитирай
21. анонимен - Елеонора
30.07.2007 07:42
Здравейте...не знаех че съм толкова коментирана, случайно попаднах на този блог...Тревистозелена...и всички останали, благодаря ви за това че опитвате да ме разберете...пожелавам ви да сте щастливи в своята любов толкова колкото съм и аз...
цитирай
22. анонимен - do trevistozelena
28.03.2008 19:02
Свръх елементарни разсъждения .които не блестят с интелект ,а простеят нахално в стремежит си да се харесат !Може би на някой по - тревен uliqen rajgras.
За мен случаят е типично робсво да се угоди или както казват при нас стокхолмски синдром на СЕКСА групов или насилствен при което едната страна изпитва удоволствие ,а другата не.
цитирай
23. анонимен - веско - за фетиша към подчинение
11.05.2008 02:11
Здравей, Тревистозелена, както и на всички останали. По-скоро смятам, че това при Елеонора е фантазия, може би отчасти сбъдната, но една 24/7 връзка, изградена на подчинение... мисля, че е нереална. Все пак се радвам, че е е намерила равновесие и хармония със своите импулси. Аз също съм submissive, но ориентиран към така наречения "фемдом" или женска доминация. Може би би ви било интересно да разгледате две мои странички, посветени на темата: http://www.freewebs.com/bdsm
цитирай
24. анонимен - Аз от няколко дни се опитвам да на...
08.08.2008 23:15
Аз от няколко дни се опитвам да намеря същата книга - "Историята на О" и ще бъда изключително благодарна ако някой успее да ми я даде. Авторът е Полин Рег (The Story of O - Pauline Reage).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: trevistozelena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2999658
Постинги: 345
Коментари: 4670
Гласове: 16103
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031