Постинг
04.12.2016 22:55 -
Армагедон
Автор: satanas
Категория: Изкуство
Прочетен: 939 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2016 16:19
Прочетен: 939 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 05.12.2016 16:19
Небето над Мегидо беше тъмносиво, като пред буря, а в различните посоки контрастите създаваха плашеща реалност – от ослепителна светлина до непрогледен мрак.
Жителите отдавна бяха напуснали мястото, след като пророците с точност бяха определили датата на сблъсъка, дори животните инстинктивно последваха стопаните си. Тишината в града бе нарушавана единствено от периодично появяващите се във въздуха искри, загатващи за изключителната мощ, която се очакваше да се материализира в нашия свят.
В равнината се завихри пясъчна буря, която се придвижваше с огромна скорост към Безименния храм. Приближи не повече от метър, след което изчезна, също толкова ненадейно, както и се беше появила, и разкри човешка фигура.
Новодошлият се обърна към светлата страна на равнината и назова по име седемте ангела, чиято задача беше да оповестят началото на сблъсъка, след което счупи седмия печат на две и постави частите му в специално изработените за целта отвори, и призова господаря си.
Огромно огнено кълбо разцепи храма на две, създавайки тунел в пространството, през който се виждаше нещо друго, не от този свят.
Неописуеми за човешкия ум създания напираха да преминат колкото се може по-бързо, но само строгият контрол на водачите им избягваше хаоса, който можеше да последва.
Първи пристъпи Луцифер – Носителят на светлината, следван от Сатан, Левиатан и Белиал.
- Изправи се, Киприяне – обърна се Луцифер към поклонилия се човек – И доведи Лилит.
Великият маг само кимна и отново изчезна в пясъчната буря. Винаги можеше да разруши ангелските печати и да освободи Лилит, но след това нямаше как да защити себе си и нея от гнева на архангелите. Обаче сега господарят му беше тук заедно с цялото адско войнство, което в момента преминаваше през прохода между световете.
Астарот, Магот, Асмодии, Белзебуб, Ориенс, Паимон, Аритон и Амаимон бяха следвани от Хосен, Сараф, Проксосос, Хабхи, Акуар, Тирана, Аллуф, Неркамай, Нилен, Морел, Молох, Малутенс, Мелна, Руах, Мермо, Сахиел, Кадолон, Илагас, Екалике, Плегит, Патид, Бадад, Тарадос, Алпас, Мариел, Молин, Харил Келен, Тасма, Гелома, Аманиел и техните легиони .
Не след дълго пясъчната буря се появи отново, но този път от нея излязоха двама души.
Лилит застана пред Луцифер в цялото си великолепие. Мълчаха и се гледаха в очите. Откакто я видя за първи път, я пожела и обърка божествения план. Щеше да убие Адам, но само своевременната намеса на Твореца спаси живота на първия човек.
Бог не разбираше увлечението на любимия си син, за когото би трябвало да съществува единствено божията любов, а Първия, от своя страна, дари жената с безсмъртие и я взе за себе си. Заради нея щеше да се изправи срещу Твореца. Последният срути върху му Ур, след което го затвори в бездната, но над тези му действия Луцифер просто се надсмиваше, затова Демиурга поръча на Михаил и Габриел да заключат Лилит отвъд Червено море с ангелските печати, за да ги раздели завинаги.
Срещу тях равнината побеля от армиите на Михаил и архангелите.
Най-сетне Михаил щеше да има възможността да излее открито омразата си срещу Луцифер.
Твореца наблюдаваше от безвремието предстоящия сблъсък и осъзна, че независимо от изхода, това би нарушило баланса, а следователно и всичко, което е създал. Беше изумен от решителността на Първия, който отлично осъзнаваше изхода от пряк сблъсък помежду им, но въпреки това бе решен. Не можеше да проумее различната от божествената любов, нито как изобщо може да съществува нещо, което Той не е създал, но фактите бяха неоспорими.
Огромната омраза между доброто и злото до такава степен ги правеше еднакви, че Той започна да с чуди дали наистина има баланс или всичко е илюзорно.
Първия разпери златистите си криле и даде началото на последната битка.
Адските легиони с мощен рев се устремиха към ангелското войнство, което също тръгна в атака, следвайки Михаил.
Енергията струяща и от двете страни създаваше кълбовидни мълнии, които се носеха хаотично над армиите. Сивотата в небето я нямаше, а на нейно място мракът и светлината почти се докосваха.
Твореца не можеше да допусне творението му само да се унищожи и с това да се сложи край на всичко, затова реши да се намеси.
Излезе от своето безвремие и с акт на божествената си воля върна ангелските армии в Рая, а самият Той се изправи срещу Първия.
- Не разбирам защо рискуваш всичко и как е възможно да има нещо по-силно от любовта ти към мен?
- Към теб е останала само омразата. Погледни ги – рече и посочи с ръка зад себе си – Виж лицата им и усети чувствата им. Ще те мразят вечно. А останалото никога няма да го разбереш.
Наистина не го разбираше, но за да запази баланса реши да остави Лилит на мира.
Обгърна всички легиони и ги премести в стария Едем, след което отново изчезна в своето безвремие.
Жителите отдавна бяха напуснали мястото, след като пророците с точност бяха определили датата на сблъсъка, дори животните инстинктивно последваха стопаните си. Тишината в града бе нарушавана единствено от периодично появяващите се във въздуха искри, загатващи за изключителната мощ, която се очакваше да се материализира в нашия свят.
В равнината се завихри пясъчна буря, която се придвижваше с огромна скорост към Безименния храм. Приближи не повече от метър, след което изчезна, също толкова ненадейно, както и се беше появила, и разкри човешка фигура.
Новодошлият се обърна към светлата страна на равнината и назова по име седемте ангела, чиято задача беше да оповестят началото на сблъсъка, след което счупи седмия печат на две и постави частите му в специално изработените за целта отвори, и призова господаря си.
Огромно огнено кълбо разцепи храма на две, създавайки тунел в пространството, през който се виждаше нещо друго, не от този свят.
Неописуеми за човешкия ум създания напираха да преминат колкото се може по-бързо, но само строгият контрол на водачите им избягваше хаоса, който можеше да последва.
Първи пристъпи Луцифер – Носителят на светлината, следван от Сатан, Левиатан и Белиал.
- Изправи се, Киприяне – обърна се Луцифер към поклонилия се човек – И доведи Лилит.
Великият маг само кимна и отново изчезна в пясъчната буря. Винаги можеше да разруши ангелските печати и да освободи Лилит, но след това нямаше как да защити себе си и нея от гнева на архангелите. Обаче сега господарят му беше тук заедно с цялото адско войнство, което в момента преминаваше през прохода между световете.
Астарот, Магот, Асмодии, Белзебуб, Ориенс, Паимон, Аритон и Амаимон бяха следвани от Хосен, Сараф, Проксосос, Хабхи, Акуар, Тирана, Аллуф, Неркамай, Нилен, Морел, Молох, Малутенс, Мелна, Руах, Мермо, Сахиел, Кадолон, Илагас, Екалике, Плегит, Патид, Бадад, Тарадос, Алпас, Мариел, Молин, Харил Келен, Тасма, Гелома, Аманиел и техните легиони .
Не след дълго пясъчната буря се появи отново, но този път от нея излязоха двама души.
Лилит застана пред Луцифер в цялото си великолепие. Мълчаха и се гледаха в очите. Откакто я видя за първи път, я пожела и обърка божествения план. Щеше да убие Адам, но само своевременната намеса на Твореца спаси живота на първия човек.
Бог не разбираше увлечението на любимия си син, за когото би трябвало да съществува единствено божията любов, а Първия, от своя страна, дари жената с безсмъртие и я взе за себе си. Заради нея щеше да се изправи срещу Твореца. Последният срути върху му Ур, след което го затвори в бездната, но над тези му действия Луцифер просто се надсмиваше, затова Демиурга поръча на Михаил и Габриел да заключат Лилит отвъд Червено море с ангелските печати, за да ги раздели завинаги.
Срещу тях равнината побеля от армиите на Михаил и архангелите.
Най-сетне Михаил щеше да има възможността да излее открито омразата си срещу Луцифер.
Твореца наблюдаваше от безвремието предстоящия сблъсък и осъзна, че независимо от изхода, това би нарушило баланса, а следователно и всичко, което е създал. Беше изумен от решителността на Първия, който отлично осъзнаваше изхода от пряк сблъсък помежду им, но въпреки това бе решен. Не можеше да проумее различната от божествената любов, нито как изобщо може да съществува нещо, което Той не е създал, но фактите бяха неоспорими.
Огромната омраза между доброто и злото до такава степен ги правеше еднакви, че Той започна да с чуди дали наистина има баланс или всичко е илюзорно.
Първия разпери златистите си криле и даде началото на последната битка.
Адските легиони с мощен рев се устремиха към ангелското войнство, което също тръгна в атака, следвайки Михаил.
Енергията струяща и от двете страни създаваше кълбовидни мълнии, които се носеха хаотично над армиите. Сивотата в небето я нямаше, а на нейно място мракът и светлината почти се докосваха.
Твореца не можеше да допусне творението му само да се унищожи и с това да се сложи край на всичко, затова реши да се намеси.
Излезе от своето безвремие и с акт на божествената си воля върна ангелските армии в Рая, а самият Той се изправи срещу Първия.
- Не разбирам защо рискуваш всичко и как е възможно да има нещо по-силно от любовта ти към мен?
- Към теб е останала само омразата. Погледни ги – рече и посочи с ръка зад себе си – Виж лицата им и усети чувствата им. Ще те мразят вечно. А останалото никога няма да го разбереш.
Наистина не го разбираше, но за да запази баланса реши да остави Лилит на мира.
Обгърна всички легиони и ги премести в стария Едем, след което отново изчезна в своето безвремие.
Няма коментари
