Постинг
12.02.2016 15:38 -
Валерия
Автор: erryv
Категория: Изкуство
Прочетен: 3475 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2016 18:52
Прочетен: 3475 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 12.02.2016 18:52
Дванадесети февруари. Два дена преди Свети Валентин, стоя вкъщи и се взирам в отражението си. Рус, с леко раздалечени пъстри очи, по голяма долна устна отколкото горна.
Този срок съм втора смяна, така че не ставам рано. Взимам раницата си и излизам за училище. Ходя към спирката на трамвай двадесет и забелязвам колко хубав е днешният ден. Заслушвам се в градския глъч, неспиращото движение на коли и хора по булеварда. След две спирки слизам, за да изчакам Вал.
С нея се познаваме от прогимназията. Харесвам я от шести клас и вече трета година не се престрашавам да и споделя. Валерия е от съседния квартал и се премести в моя клас. От тогава сме винаги заедно.
Сега отново сме в една гимназия и обикновено следобед учим в дома и. Понякога, когато е съсредоточена в някоя задача, я гледам тайно - с черна, права коса до раменете, и сини очи, тя ме заплени в първия миг, когато я видях.
И ето - идва в черните дънки и тъмносиньото яке от миналата зима. Усмихвам и се и тя ме прегръща. Беше минала през Dunkin" donuts и ми подаде едната торбичка. Вътре имаше един син рошко, любимият ми. Чукваме се с донътите и с усмивка ги изяждаме. В трамвая тя се хваща за мен, за да запази равновесие и след малко слизаме. Почти пред училище си открадвам още един поглед към нея и виждам че и тя ме гледа. Засмиваме се и влизаме в сградата.
Вече виждам нещата различно. Ще използвам празника и ще и призная. Ще бъда нейния принц в блестящи доспехи, носещ пица със зеленчуци на моята принцеса вегетарианка. Ще превърнем София в града на любовта, поне за вечер и ще се потопим в него. Времето ще спре и заедно ще обикаляме улици и площади.
Ще живеем в този миг. С моята Валерия.
Този срок съм втора смяна, така че не ставам рано. Взимам раницата си и излизам за училище. Ходя към спирката на трамвай двадесет и забелязвам колко хубав е днешният ден. Заслушвам се в градския глъч, неспиращото движение на коли и хора по булеварда. След две спирки слизам, за да изчакам Вал.
С нея се познаваме от прогимназията. Харесвам я от шести клас и вече трета година не се престрашавам да и споделя. Валерия е от съседния квартал и се премести в моя клас. От тогава сме винаги заедно.
Сега отново сме в една гимназия и обикновено следобед учим в дома и. Понякога, когато е съсредоточена в някоя задача, я гледам тайно - с черна, права коса до раменете, и сини очи, тя ме заплени в първия миг, когато я видях.
И ето - идва в черните дънки и тъмносиньото яке от миналата зима. Усмихвам и се и тя ме прегръща. Беше минала през Dunkin" donuts и ми подаде едната торбичка. Вътре имаше един син рошко, любимият ми. Чукваме се с донътите и с усмивка ги изяждаме. В трамвая тя се хваща за мен, за да запази равновесие и след малко слизаме. Почти пред училище си открадвам още един поглед към нея и виждам че и тя ме гледа. Засмиваме се и влизаме в сградата.
Вече виждам нещата различно. Ще използвам празника и ще и призная. Ще бъда нейния принц в блестящи доспехи, носещ пица със зеленчуци на моята принцеса вегетарианка. Ще превърнем София в града на любовта, поне за вечер и ще се потопим в него. Времето ще спре и заедно ще обикаляме улици и площади.
Ще живеем в този миг. С моята Валерия.
Изтръгнато сърце
3 годишно момиченце бял колан полага кле...
БАЛАДА ЗА БЪЛГАРИЯ / Автор: Евтим Евтимо...
3 годишно момиченце бял колан полага кле...
БАЛАДА ЗА БЪЛГАРИЯ / Автор: Евтим Евтимо...
Споделено събитие
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
ПОТВЪРЖДЕНО: Коронавирусът на CoVid-19 с...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
ПОТВЪРЖДЕНО: Коронавирусът на CoVid-19 с...
Няма коментари