Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2015 10:00 - Приказка за гривната
Автор: valben Категория: Изкуство   
Прочетен: 4084 Коментари: 10 Гласове:
31

Последна промяна: 04.10.2015 12:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА ГРИВНАТА

/Среща със Злото/

         Той носеше гривната на дясната си ръка, напук на лекарите и познавачите, които го бяха посъветвали да я носи на лявата. Трябвало да бъде по-близо до сърцето, но нещо го накара да не ги послуша. И досега я носи на дясната си ръка.

Всъщност тази история не започва с тази гривна, а с една странна нощ, осветена от кръгла недостъпна луна, на едно злокобно място.

Той беше на дъното на бездната, на което попадаше от време на време. Бездна, в която го вкарваше безверието, липсата на истинска обич и алкохолът. Една бездна със стръмни и хлъзгави стени, на пръв поглед непреодолима.

В тази нощ той се прибираше вкъщи след голямата самота сред себеподобните от компанията. За по-направо, както често го правеше, избра прекия път през градските гробища. Беше още млад и още не се страхуваше. А и за какво да се страхува? Алеята, по която преминаваше беше удобна, добре осветена от луната и страшно позната. Много пъти я бе преминавал. Беше тихо, мъртвите винаги пазят тишина. А той имаше нужда от тишина, за да може да мисли. И той мислеше, мислеше за пропилените шансове, за изпепелените любови, за това как беше останал сам, сам сред безумната тълпа, за последното момиче, което беше целунал, а то отронило мъничка сълза, си беше отишло. Той искаше да обича!

Беше много късно, след полунощ, а той мислеше. Крачките му се забавяха, пристъпваше едва, едва... Приседна на пейката, на която редовно присядаше, реши, че няма смисъл повече да мисли и се заслуша в тишината. Беше уверен, че тя може да му каже нещо.

И се случи. Дочу шум от провлачени стъпки, взря се и съзря сянка, която се оформи в силует. Пред него се олюля скитник, който се изхили, надигна бутилка и след като отпи посочи с пръст към него и каза:

- Момче, не се кахъри. Ще ти дам един съвет. Вече никога не се влюбвай. И ще се почувстваш много по-добре.

След това въздъхна съвсем по човешки и пое по своя си път, превръщайки се отново в сянка. И отново остана само той, луната и мълчанието на мъртвите.

Решението дойде на следващия ден. Той реши да послуша съвета на скитника. Изгори всички спомени, мечти и любови. Изгори и всички стихове, които често се опитваше да пише и понякога успяваше. И се измъкна от бездната.

Времето препускаше, а той се чувстваше вече добре, продължаваше да харесва и да бъде харесван, да привлича и да бъде привличан, но не се влюбваше.

Тогава се появи гривната. Тя беше една най-обикновена гривна. Някой му я беше подарил с идеята да го лекува от високо кръвно налягане. От неизвестен материал, уж позлатена, или измита в златна вода, с малки магнитчета, разположени по сложен начин по вътрешната страна. Посъветваха го да я носи на лявата си ръка, ама той я сложи на дясната и скоро почувства нещо странно. Забеляза, че когато в него надделяват чувства на ярост, гняв, силна тревога, страх (не мислете, че все още беше безстрашен) гривната сякаш се напрягаше, стягаше китката му до болка, а когато възприемаше света около себе си нормален, красив и светъл, когато чувстваше обичта на хората около себе си, гривната се отпускаше, почти не чувстваше, че е на ръката му. Срещаше и се запознаваше с прекрасни момичета, но продължаваше стриктно да спазва съвета на скитника и не се влюбваше, не се опитваше да пише и стихове.

/Среща с Ангел/

Изминаха години, момчето стана мъж.

Една сутрин пътуваше с раздрънканата си таратайка, старо бяло жигули,  по доста оживения в пиковете часове път, водещ към голям град. Беше прекарал безсънна нощ, отново потънал в размисли и тъжни мисли. Чувстваше необяснимо раздразнение и трудно преодолима нервност. Преди време беше се запознал с чудно момиче, което въпреки неговото нежелание, изпълваше мислите му. Момичето явно го харесваше, но той така и не се постара да се приближи повечко от едно учтиво внимание и спокоен разговор. С течение на годините той беше оттренирал подобно поведение, но защо ли сега смътно съжаляваше за нещо, може би за едно неволно докосване!

Беше рано сутринта, мъглата вече се вдигаше, движение все още нямаше. Пътят, добре поддържан, се простираше право напред и позволяваше да се вдигне и по-висока скорост. Неусетно натисна педала на газта и в този момент долови отдавна неусещаната болка в дясната си ръка. Гривната, започнала да му изглежда като жива, напомни за себе си и запулсира когато пред него се появи, като от нищото, каруца теглена от дръглив кон. Бавното движение на това превозно средство се управляваше от приведена фигура сгушила се на капрата. Приличащата на сянка фигура не реагира по никакъв начин на приближаващата се кола и това направо го вбеси. Когато при изпреварването бързо движещият автомобил се изравни с каруцата, приведената фигура се извърна и тогава той съзря нещо все още незабравено. Видя хилещата се физиономия на един познат скитник. В този миг нещо изтрещя и той успя само да види как цялото задно ляво колело излетя по посока на вече изпреварената каруца. Сянката отново се приведе, за да може колелото да прелети над нея. Всичко той успя да види само за миг в огледалото за обратно виждане, след което съсредоточи вниманието си към овладяване на останалата без задно ляво колело кола. Така и не видя какво се случи с каруцата. Вероятно тя беше отминала напред, а старото жигули се завъртя и спря като по чудо напреки на платното. Настана тишина. Не видя движение нито в едната, нито в другата посока на шосета. А колата си седеше здраво стъпила на три колела. Излезе от автомобила и видя какво се е случило. Просто гумата, заедно с джантата бяха изчезнали. Потърси с поглед излетялото колело, но не го откри. Мястото, където се съхраняваше резервната гума беше недостъпно. Отвън калникът беше смачкан и багажникът не можеше да се отвори. Други повреди нямаше. Трябваше да се намери излетялото колело. На пръв поглед лесна работа, но след половин час търсене колелото не беше открито. И чудно! През всичкото това време не се появи нито една кола. Трафик нямаше. Само тишина и спускаща се мъгла. Беше на прага на отчаянието. Тогава осъзна, че болката в ръката беше отминала. Погледна китката си и не видя гривната. И тя, както колелото, беше изчезнала. И тогава го видя. Видя момченцето, което никак не се вписваше в обстановката. То се гушеше отстрани на пътя и зад него първите слънчеви лъчи пробиваха задушаващата сивота. Усмихваше се и сочеше някъде под себе си. Там имаше отводнителен канал, от онези, които често се срещат покрай пътищата. Канал, пълен с вода, от която едва се забелязваше изчезналото колело. По-нататък беше лесно. Макар и малко измокрен нашият герой извади колелото и го замъкна до колата. Обърна се да благодари на момченцето, но то си беше отишло. Не беше продумало нито дума, само се бе усмихвало с истинска детска усмивка.

След време всичко беше оправено и когато той седна с въздишка на шофьорското място и погледна в краката си никак не се учуди когато видя разпилените парчета от гривната. Събра парчетата, потегли и се вля във внезапно появилия се трафик.

След като съедини разкъсаните сегменти от гривната, той я сложи на дясната си ръка и се замисли, опитвайки се да си спомни една детска усмивка.

Не след дълго тази случка се повтори. На същото място, по същото време. Този път скитникът се хилеше на волана на огромен ТИР, а нашият герой се опитваше да го изпревари, отново след неспокойна нощ, нервно събуждане и бесен от случващото се в сивото ежедневие. Само че в опита да задмине ревящия камион той не забеляза, че в мъглата изскача кола и връхлита срещу него. Двете коли се разминаха на сантиметри, а ТИР-ът изфуча и бързо се стопи в мъглата. Гривната се разпадна от ръката му, а колата сред писъка на спирачки отби в крайната дясна лента и замря. Другата кола също спря на стотина метра и от нея се измъкна пребледнял едър мъж. Мъжът изчака и когато двамата се срещнаха по средата на пътя най-неочаквано само посочи с ръка към неговия автомобил. На задната седалка се беше сгушила млада жена, която нервно притискаше в прегръдките си красиво малко момиченце, спящо далеч от безумието на хората. Така и не си спомня какво си казаха. Спомня си само, че когато се връщаше към колата и разкъсаната гривна видя край пътя до канала момченцето, което този път не се усмихваше, а беше намръщено и отново сочеше нещо с пръстче. Сочеше някъде нагоре.

След тази случка той се зарече повече да не поправя гривната. Но, както се досещате, така и не изпълни своето обещание. След време наруши цели две свои решения. Поправи гривната и се влюби. Влюби се не неочаквано, вече знаеше, че трябва да се влюби. Влюби се в един ангел. Един земен ангел, колкото красив, толкова и добър. Толкова далечен и недостъпен! Обаче и злото не го остави. Гривната се скъса още един път, но това е вече съвсем друга приказка. Може би и тя все някога ще бъде разказана.

Сега все още носи гривната на дясната си ръка, внимателно я наблюдава и когато усети нейното притискане бърза да погледне посоката, която му беше посочена от момченцето. Онова сърдитото момченце, което обаче може и да се усмихва съвсем по детски и да прави живота на всеки един от нас светъл и щастлив.

От "Приказките на Вал"




Гласувай:
31



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Дългата ти
04.10.2015 10:56
приказка ме държеше в постоянно напрежение Вал. До какво ли не довеждат суеверията. Могат дори да причинят стрес и постоянно нервно напрежение.
Но, все пак човек трябва да вярва в себе си. А любовта често се случва вятърът да я вее на бял кон. Разбуни духовете...
цитирай
2. valben - Хей,приятелю, привет!
04.10.2015 12:13
aip55 написа:
приказка ме държеше в постоянно напрежение Вал. До какво ли не довеждат суеверията. Могат дори да причинят стрес и постоянно нервно напрежение.
Но, все пак човек трябва да вярва в себе си. А любовта често се случва вятърът да я вее на бял кон. Разбуни духовете...


Лелеее, само как си го написал - "Могат дори да причинят стрес и постоянно нервно напрежение." Звучи ми като описание, което задължително трябва да се прочете преди употреба на ново лекарство. Така пише в листовките, които моят възрастен баща постоянно чете и ме пита: - "Ама да те попитам, прочети какво пише, щял съм да получа стрес. Така ли е, а ти получаваш ли стрес?" А аз му отговарям - "Да, татко, аз постоянно съм в стрес, но това ме държи жив." Не му обяснявам кое точно ме държи жив. Не е необходимо. Та нали аз съм негова кръв и повтарям неговия живот. Сигурен съм, приятелю, че ти ме разбираш. Просто животът продължава и този живот, даден ни от Бог, трябва да се изживее достойно! А дали вярваме или не вярвама, това вече е съвсем друга приказка, нали? :)
Поздрави от Вал.
цитирай
3. donchevav - Не е суеверие - напротив, може би ...
04.10.2015 22:07
Не е суеверие - напротив, може би затова човекът упорито носел гривната на дясната си ръка. Пък и той не просто вярвал, а с очите си виждал и скитника, и момченцето - и другите предупреждения. Мисля, че всеки един ги получава, но колко от нас се вслушват и се съгласяват да живеят по тия неведоми предписания. Или пък е въпрос на някаква духовна грамотност - не всекиму е дадено да разчита знаците на съдбата.
Поздрави, скъпи Вал! Размисляща приказка! Успешна седмица - и ...все пак... кажи на твоя човек да премести гривната отляво - близо до сърцето злите сили нямат власт!:))))
цитирай
4. bliz - В приказките има двусмислеми неща и важното може да бъде пропуснато...
04.10.2015 22:36
" Влюби се в един ангел. Един земен ангел, колкото красив, толкова и добър. Толкова далечен и недостъпен! Обаче и злото не го остави. Гривната се скъса още един път..."

Влюбваш се в далечен и недостъпен ангел ! Гривната се къса, а може би е достатъчно само да я преместиш на лявата ръка . Злините, които предсказва, всъщност тя ги предизвиква, защото не си е на мястото...тя има власт над тебе, а ти мислиш, че ти е приятелка.

Невъзможното щастие - най-сладкото, вълнуващо, цветно, мелодично . То разтърсва душата и се раждат прекрасни стихове...

Привет!
цитирай
5. pvdaskalov - * ! *
05.10.2015 07:36
Браво, Вал! Дал си възможност за различни изводи. Приказката е същинска палитра. Поздрави!
П и е р
цитирай
6. katan - Поздравявам те!
05.10.2015 08:44
Приказка като приказка, но на няколко места места ме накара да настръхна, да спра да чета и да си взема въздух.
Ангел Хранител? Завръщането на Пастирите?
Победа на доброто и любовта над злото?
Хубав ден! И само добро:)))!
цитирай
7. valben - Благодаря, Вени!
05.10.2015 10:55
donchevav написа:
Не е суеверие - напротив, може би затова човекът упорито носел гривната на дясната си ръка. Пък и той не просто вярвал, а с очите си виждал и скитника, и момченцето - и другите предупреждения. Мисля, че всеки един ги получава, но колко от нас се вслушват и се съгласяват да живеят по тия неведоми предписания. Или пък е въпрос на някаква духовна грамотност - не всекиму е дадено да разчита знаците на съдбата.
Поздрави, скъпи Вал! Размисляща приказка! Успешна седмица - и ...все пак... кажи на твоя човек да премести гривната отляво - близо до сърцето злите сили нямат власт!:))))

Благодаря, че прочети и хареса приказката. Ще се опитам да посъветвам героят от приказката да премести гривната, но едва ли ще успея. Някоя тиха вечер ще приседна до него на пейката и ще се опитам...
Успешна седмица и за теб!
цитирай
8. valben - Привет, Блиц!
05.10.2015 11:18
bliz написа:
" Влюби се в един ангел. Един земен ангел, колкото красив, толкова и добър. Толкова далечен и недостъпен! Обаче и злото не го остави. Гривната се скъса още един път..."

Влюбваш се в далечен и недостъпен ангел ! Гривната се къса, а може би е достатъчно само да я преместиш на лявата ръка . Злините, които предсказва, всъщност тя ги предизвиква, защото не си е на мястото...тя има власт над тебе, а ти мислиш, че ти е приятелка.

Невъзможното щастие - най-сладкото, вълнуващо, цветно, мелодично . То разтърсва душата и се раждат прекрасни стихове...

Привет!


Все още доста задълбочено четеш моите твърде обикновени приказки. Правилно си схванала една много съществена подсказка в разказаното. Ръката, на която героят носи гривната. Лявата или дясната? И защо дясната? Аз също често си задавам този въпрос и не мога да намеря еднозначен отговор. А в Светото писание може да се прочете нещо много интересно относно посоките. В деня на Страшния съд, когато ние всички ще се изправим пред Бог, тези, които са живели грешно ще застанат отляво спрямо Престола Господен, а праведниците ще се разположат отдясно. Ето това е!
А що се отнася до земния ангел, нали прочете, това е вече съвсем друга приказка.
цитирай
9. valben - Привет, приятелю!
05.10.2015 11:48
pvdaskalov написа:
Браво, Вал! Дал си възможност за различни изводи. Приказката е същинска палитра. Поздрави!
П и е р


Ласкаеш ме със своите писания. Радвам се, че ти харесва тази приказка, но тя всъщност е една твърде обикновена приказка. Приказка за една обикновена гривна, която всеки носи. На някого тя пристяга лявата ръка, на друг дясната, на трети сърцето и т. н. Всичко е наистина твърде обикновено. От напълно човешката въздишка на скитника, до лъчезарната усмивка на момченцето. Всичко е около нас. Остава само да го видим.
Поздрави от Вал!
цитирай
10. valben - Поздрави и за теб, Катя!
05.10.2015 14:51
katan написа:
Приказка като приказка, но на няколко места места ме накара да настръхна, да спра да чета и да си взема въздух.
Ангел Хранител? Завръщането на Пастирите?
Победа на доброто и любовта над злото?
Хубав ден! И само добро:)))!


Радвам се, че си прочела докрай тази приказка. Що се отнася до поставените въпроси, то аз бих отговорил на всеки един от тях с "да", обаче има и други, на които всеки трябва да отговори сам за себе си. След като си ги зададе, разбира се!
Аз също често си задавам един въпрос. Възможно ли е живот без зло? Не си отговарям или може би не ми се иска да си отговоря. Затова и аз си пожелавам - само добро! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506656
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031