2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Прочетен: 3742 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2010 15:57
Поезията в моят живот
Поезията е музиката на душата и нотите, с които изразяваме най-съкровените си чувства. Аз пиша стихове, само когато много силно нещо ме е развълнувало, тогава някак думите сами се леят и идват направо от сърцето ми. Най-много стихотворения съм написала между 16 и 18 годишната си възраст. Имах си една специална тетрадка за моите творби и на никой не я показвах. Веднъж бях на спортен лагер на язовир Копринка, тренирах гребане и в мое отсъствие най-добрата ми приятелка беше откраднала моята тетрадка, която държах под възглавницата си. Аз бях на тренировка и като се върнах я намерих четяща моите стихотворения, а около нея се бяха натрупали много спортисти и спортистки от отбора. Направо си умрях от срам, щях да я убия, не помня друг път толкова много да съм била ядосана, колкото тогава. За наказание една година след това и свих гаджето за доста дълъг период, но после го пуснах, защото така и не успях да се влюбя в него.
За мен поезията беше много интимно изживяване и даже когато пишех любовни стихове не ги показвах на тези, за които бяха предопределени. По-късно ми се случи да наруша това свое правило и да зарадвам обекта на своите чувства, нещо като признание в любов, но впоследствие го отчетох като грешка и дълбоко съжалих за тази моя слабост. Един мъж, разбере ли че го обичаш или ще ти се качи на главата или ще му станеш безинтересна, та мъжете винаги трябва да се държат под напрежение, така мисля.
Когато напълних моята тетрадка със стихове я подарих на учителката си по литература, малко преди да завърша средното си образование. Отгоре я надписах по следния начин: “Опитите на един кретен”. Бях много разочарована от голямата си любов и реших, че никога повече няма да пиша, а на него ще му скрия топката. Е, успях да му я скрия, сложих му един куп рога, но това не ме направи по-щастлива, но това е друга тема.
Минаха години, аз ходех здраво по земята и през ум не ми минаваше да пиша каквото и да било, забраних си да се рея из облаците и даже да чета поезия.
Сега връщайки се в годините назад си мисля, че просто сама съм ограбила душата си и съм се подала на негативни чувства. Преди три години започнах да влизам в блог бг, беше ми интересно да чета поетите и писателите в него, веднъж бях и в читалище Н.Хайтов, където видях няколко от тях, купих си стихосбирките им и се почувствах много щастлива. Постепенно започнах и да пиша в блога си, имам вече няколко нови стиха, въпреки че съм много далеч от качеството, което бях достигнала някога.
Сега ще Ви напиша по спомени едно стихотворение от моята младост. Написах го, когато моето първо гадже беше в казармата, но никога не съм му го показвала. Много трудно казвах думите “Обичам те”, бяха нещо като табу за мен, бях много дива, сега не е така, но постфактум нищо не може да се върне назад.
В един красив следобед
застана ти пред мен,
подаде си ръката
и беше тъй смутен,
очите ти искряха
тъй сини бяха те
и някаква уплаха
в мен прокрадна се.
Дали това съм аз,
дали това си ти,
примряла в захлас
със сбъднати мечти,
танцувах аз със тебе,
не вярвайки в това
и всичко покрай мене,
чезнеше в мъгла.
Сега си тъй далече
не чувам твоя глас
и в мислите си вече
съм тъй нещастна аз.
Броя отново дните,
очаквайки писмо
и само в мечтите
съм в твоето легло.
В заключение ще кажа че поезията е най пряката стълба към небето, поздравявам всички, които я обичат с песента на Led Zepelin Stairway to Heaven
http://www.youtube.com/watch?v=60R7ptQ4t5Q&feature=related
Прегръщам те!:)
Важна е идеята да се осъществи!
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata