Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2007 01:25 - ПИСМО НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ДЪЩЕРЯ МУ ЖЕРАЛДИН
Автор: lava Категория: Изкуство   
Прочетен: 87626 Коментари: 29 Гласове:
11

Последна промяна: 16.04.2008 17:15


                Мое момиче,

               Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

                Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми.  Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.

                Аз съм твоят баща, Жералдин!

                Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

                Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”

                Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!

                Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.

                Иди! Иди и там! Но се връщай на земята!  И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?”  Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после ... събираше милостиня...Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.

                По-добре да говорим за теб!

                След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!

                В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!”  Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък  на прожекторите  на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на  Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...

                 Аз ще умра, но ти ще живееш...  Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи...  Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!

                И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга  да ти говори за това...

                 Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...

Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

                 Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният  човек, който става поданик на острова  на голите!...

                 Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това  писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.

                  Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

 

                                                          Целувам те: Чарли



Тагове:   дъщеря,   МУ,   Чарли,   писмо,   Чаплин,


Гласувай:
11



1. анонимен - Господи, колко е велико и изпълнено ...
23.04.2007 08:14
Господи, колко е велико и изпълнено с житейска мъдрост и реализъм!!! Невероятно! Това все едно че е писано за всички времена и всички ситуации! Велико!
цитирай
2. zombayo - Чарли е един от най-великите творци на 20ти век
23.04.2007 18:33
а може би и най-великият ...
цитирай
3. dana55 - Браво, че си направила труда да го качиш.
07.05.2007 19:03
Четох това писмо преди да се регистрирам в блога, но има ли значение, много ме развълнува, страхотно и истинско!
цитирай
4. ugeen - Поразително е усещането, което остава
07.09.2007 21:07
Все едно невидима ръка
се протяга към сърцето ти,
материята сякаш я няма
и усещането достига
някаква светлинна обвивка
докосва,
само ако вътре в себе си носиш частици от на вечността,
изтъкани от бурен житейски опит и осмислянето му в тишината.
цитирай
5. анонимен - Трогателна си
16.04.2008 15:49
в предположението си,че за никъде не бързам.Това е почти вярно.Почти...Сега всъщност съм доста зает и това ще продължи около месец.Иска ми се до ти изпратя коментар/мнение относно писмото на Чаплин,но се страхувам,че ще бъде малко по-различен...и поради това ще ме отрежеш.А не ми се иска.
цитирай
6. анонимен - Трогателна си
16.04.2008 15:49
в предположението си,че за никъде не бързам.Това е почти вярно.Почти...Сега всъщност съм доста зает и това ще продължи около месец.Иска ми се до ти изпратя коментар/мнение относно писмото на Чаплин,но се страхувам,че ще бъде малко по-различен...и поради това ще ме отрежеш.А не ми се иска.
цитирай
7. анонимен - Извинение
16.04.2008 15:52
Извинявай за двукратното кликване на коментари 5 и 6.Аз,Цветан,съм несръчен и виновен.
цитирай
8. martiniki - !
13.06.2008 09:35
Прекрасно казано!

Поздрав и благодаря, че си го публикувала!
цитирай
9. анонимен - Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.
18.06.2008 20:39
Dano vseki chovek "sazree" do tova nivo, za da moje da izreche goretzitiranoto
цитирай
10. анонимен - прелест
28.07.2008 16:25
това писмо съм го чела другаде, но то е великолепно, Чарли е бил страхотна личност и това само го потвърждава още веднъж
цитирай
11. анонимен - Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да
26.10.2008 20:35
според мен чарли чаплин освен най-великия комик на всички времена е и многог добър писател.това което прочетох е...изумително
цитирай
12. анонимен - prosto ostanoh bez dumi naistina. . ...
04.11.2008 16:47
prosto ostanoh bez dumi naistina... mnogo me razvalnuva i me nakara da se zamislq... i da se pomacha da vnikna v smisala na dumitee mu
цитирай
13. lava - :)))
04.11.2008 21:29
Значи е имало смисъл да го сложа тук.
цитирай
14. анонимен - Случаен
14.01.2009 23:11
Никога досега не съм виждал толкова истина и чувства вложени на едно място! Комика Чарли Чаплин е веилк,но човекът е изумителен!!! Жалко че в днешно време такива хора не се намират!!!
цитирай
15. анонимен - kok888
31.01.2009 18:26
няма дума да опише човека в чаплинл.ИЗУМИТЕЛНО.Поплакох си,защото преживях нещо истинско,докато четях.
цитирай
16. анонимен - erko
28.04.2009 00:57
nqmam dumi s koito moga da opi6a 4aplin
цитирай
17. анонимен - gargovbg
12.07.2009 23:18
Не знам защо след като го цитирах , някои хора сметнаха че се подигравам с великия творец ? Явно не всеки от далечината на днешния прагматизъм може да осъзнае нежността на един велик творец и баща !
цитирай
18. lava - И на мен ми се е сличвало...
13.07.2009 19:48
Първия път бях изумена, после си казах, че и тези които нямат сетива, за да го усетят си имат своето място под слънцето. А всички останали намират извор на вдъхновение и мъдрост в думите на стария шут. Толкова е истински и може да бъде разбран само от истински хора.
цитирай
19. анонимен - Поклон, до земята пред геният на ...
19.01.2010 21:26
Поклон, до земята пред геният на човека Чарли Чаплин...
цитирай
20. анонимен - Просто велико
08.07.2010 05:54
Нямам думи нямам нямам .. велико .. поклон
цитирай
21. анонимен - poklon pred velikia 4arli
11.10.2010 15:38
tolkova obi4 i 4uvstvenost. poklon pred velikiq 4ovek.
цитирай
22. анонимен - .........
13.10.2010 03:32
...moje bi e zaradi da6teria mi, koiato ne e do men......, moje bi zaradi haosa v jivota mi....., moje bi e zaradi malkoto ostanali istinski ne6ta, koito pove4eto hora ne zabeliazvat v ejednevieto....., a bi moglo da e savkupnost ot vsi4ko tova, koeto bih mogul da izbroia..., no tova koeto bih iskal da spodelia, e 4e pro4etenoto po-gore me sm4ka.....
ne biah plakal-ne pomnia ot koga...-dori i v momenta - pone 4as sled pro4itaneto mu sulzite tekat - ostaviaiki gor6ti sledi..., du6ata mi e svita.....
-stranno-kak niakolko dumi biha mogli da nakarat 4ovek kato men da se okaje v sastoianieto, v koeto se namiram v momenta...
ne znaia kakvo da kaja...-dori ne smiatam, 4e niakoi 6te go pro4ete..., a dori i da go pro4ete zaklu4enieto bi bilo: - "kakvo mi puka"...
use6taneto mi me kara da napi6a vsi4ko tova....-bez dori da znam -za6to???
nai-vajnoto oba4e e fakta, 4e skoro ne se biah dokosval do ne6to tolkova istinsko...

S.Petkov


цитирай
23. lava - г-н Петков
13.10.2010 21:58
Преди време чух думи, които ме изумиха: една дребна душица предположи, че Чарли Чаплин е написал това писмо за медиите (вероятно, за да се направи на велик, какъвто по друг начин не би успял да бъде). Стана ми тъжно за този човек.
Вашите сълзи показват, че сте жив (а това вече е такава рядкост)...
Желая Ви от сърце късмет и повече истински моменти :)))
цитирай
24. анонимен - Защо моите родители, никога не ми ...
18.10.2010 10:31
Защо моите родители, никога не ми казват, че ме обичат?????????
цитирай
25. lava - #24
18.10.2010 14:52
Това е вековна традиция: българинът погалва детето си само докато спи и това се предава от поколение на поколение.
Българинът критикува детето си за всичко ( в това число за неща, които той самият не спазва и с това дава нагледен пример), после се надява, че като се е навикал на детето какво трябва да бъде - доброто и послушно дете тутакси и от само себе си ще се промени и ще стане за чудо и приказ т.е. за показ.
Да не забравяме какво ще кажат хората (Султана от "Железният светилник" на Димитър Талев убива дъщеря си, за да запази доброто име на семейството).
Сега едни родители затънаха в мизерия, а други в богатство и просто не им остава време и сили да кажат добра дума на детето си...
Има ли смисъл да продължавам?
Знам едно: аз се опитах да не повтарям грешките на моите родители. Мисля, че ми коства много сили и енергия, но успях. Това е.
цитирай
26. watchtowerman - Велик.
25.07.2011 23:18
Обикновен човек
цитирай
27. анонимен - az
30.10.2011 19:02
tolkova istinsko i smisleno.
цитирай
28. анонимен - Изключителен човек!
04.01.2012 23:20
Изключително писмо.Плакал съм всеки път, когато съм го чел.Това е един Велик Човек.Просто не може да се опише с думи...
цитирай
29. gre6nicata - Думите понякога са излишни!
21.04.2012 11:59
Само ще кажа, 4е така докосна душата ми, че дъхът ми секна и не успях да задържа сълзите си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lava
Категория: Хоби
Прочетен: 1260776
Постинги: 203
Коментари: 912
Гласове: 8398
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031