Прочетен: 10304 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2012 21:14
III. ДРЕВНИТЕ ОСТРОВИТЯНКИ -
ЖИЗНЕРАДОСТНАТА КРАСОТА.
Остров Крит е център на най-древната европейска и една от най-интересните цивилизации от далечното минало.Тя е открита едва през 1900 година от учения и археолога Артър Джон Еванс (1851–1941), който започва разкопки на острова, повярвал в древногръцките митове и Омировата „Одисея”, тъй както на времето Шлиман използвал като пътеводител „Илидата”за да разкрие древната Троя. В резултат била открита абсолютно неизвестната дотогава, но както се оказало по-късно една от великите древни цивилизации, съществувала между първобитната епоха и античността, която Еванс нарекъл Минойска в чест на легендарния цар Минос, владетеля на Лабиринта.
Преди векове островът бил център на могъща морска държава. Изпреварвайки другите народи в корабостроенето и навигационното изкуство, минойците създали могъщ флот, който господствал в цялото Средиземноморие. Липсата на външни врагове, мирът и благополучието, които царели в обществото, не предвещавали приближаващия катаклизъм. Но мощното изригване на вулкана на остров Тера (Санторини) през 1470 год.пр.н.е., на 70 мили северно от Крит, се оказало пагубно. Изригването било съпроводено с мощно земетресение и цунами. Макар пораженията да били катастрофални, минойската цивилизация не загинала, но силите на обществото били изтощени и тя не могла да възвърне предишния си блясък.
Около 1400 г. пр.н.е. ахейците от континентална Гърция нахлули в Крит. Минотавърът и Лабиринтът загинали, но това не обозначавало гибелта на минойската култура. Новите владетели на острова — ахейците — се оказали талантливи ученици. Те били повлияни от жизнелюбието на минойците, техния култ към красотата, любовта към празничните шествия и спортните състезания. Върху руините на минойската цивилизация разцъфтяла културата на древна Елада.
Минойската цивилизация заема особено място сред останалите древни цивилизации. В нейното изкуство липсват сцени на насилие, болка и смърт. Минойският свят е източник само на красота и радост. Чистите цветове на фреските се съчетават с изяществото на линиите. Спиралите на вълните, полюшващи се лилии, летящи делфини, неизменните раковини и октоподи, изящни жени и юноши — един вечен празник на живота.
«Дамите в синьо». Фреска от двореца в Кносос (реставрирана). Средата на II хил. пр.н.е. Музей, Хераклейон.
Още Артър Еванс, първооткривателя на дворците на остров Крит изказва мнение, че жените заемали особено, привилегировано положение в минойското общество. На тази мисъл го навеждат поразяващите със своята експресивност изображения на така наречените придворни дами на миниатюрните фрески от дворецав Кносос. В повечето случаи в различните сцени жените са разположени в центъра, заемат почетните места, докато мъжете учтиво спазвайки дистанция, са някъде встрани.
Одухотворено лице,чипо носле, вишневи устни, игрива къдрица върху челото. Излъчване на кокетка. Затова когато Еванс видял този фрагмент от стенописа я нарекъл "Парижанката". С това име остава и в историята на изкуството.
В древната култура на Крит жената е била централна фигура. За разлика от елегантната величествена египтянка, критянката била ярка и разкрепостена Тя всячески се стараела да подчертае своите прелести. Фреските и статуетките изобразяват женска фигура с тънка талия и висока гръд, откровено показваща се навън. Изхождайки от това, се предполага, че именно на Крит за първи път бил използван корсетът. Бедрата се подчертавали от широка пола, която напълно скривала краката. Лицата са гримирани и носят белег на кокетство.
Дамата с броеницата – фреска от Тера
Вероятно жената в минойското общество се ползвала с особена почит и уважение, заради връзката и със сакралната сфера на битието и изпълняваща функциите на посредник между света на хората и света на боговете. Понтеонът им бил почти изцяло от женски божества и само жените можели да бъдат избирани за жрици, поради което те се ползвали със силно влияние и могъщество далеч извън сферата на култовите практики.
Статуетки на „Богинята със змиите“ от 1600 г.пр.н.е., Кносос, Крит
Жрица. Фреска от Кносоския дворец,
Ритуален танц на жрици.
Кокетни, изискани, елегантни, в някои случаи властни, но винаги жизнерадостни и жизнеутврждаващи. Такива застават пред погледа ни древните островитянки.
За съжаление историята не ни е оставила нито едно име на жена, която да бъде конкретно въплъщение на всички тези достойнства и тази красота остава някак анонимна.
С изключение на митологията -критянката Ариадна.
Съвременна скулптура на Ариадна, Хорта парк (Барселона)
Следва продължение.
Източници
http://pryahi.indeep.ru/history/andreev_01.html
Патриарх Вартоломей: Днес сме една Църкв...
Атаката започна! Мигранти палят църкви и...