Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Интервю-последни новини
3. Сайт на в-к "Лечител"
4. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
5. Бъди щастлив
6. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
7. Снимки от България-Сашо
8. Всичко за билките-първа част
9. Всичко за билките-втора част
10. Всичко за билките-трета част
11. Всичко за билките-четвърта част
12. Полезни съвети
13. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
14. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
15. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
16. България в снимки-проект на julia13
17. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
18. Какво сме дали на света
19. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
20. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
21. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
22. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
23. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
24. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
25. Снимки от света-мои постинги
26. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
27. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
28. Притча за скорпионите
29. Билколечение
30. билкосъбиране
Постинг
22.02.2010 17:27 - Горски плодове: Къпина-вкусна вълшебница
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Хоби   
Прочетен: 13200 Коментари: 17 Гласове:
13

Последна промяна: 17.08.2010 16:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Къпината расте из горите, храсталаците, поляните, покрай пътищата, по предпланинските и планинските склонове на цялата страна.

image
  Тук съм я снимала на една ограда,  зад църквата Св.Димитър в с. Макоцево в началото на август миналата година. Още не е узряла, но реших че сега е момента да я снимам, че после не се знае дали ще намеря плодче по нея, желаещи да я опитат дал господ-деца, врабци, домашни животни и т.н.. То в нашия двор не мога да я опазя, та тук на улицата ли: )))))

Описание: Къпината се описва като сборен вид, неправилно наречен Rubus fruticosus. L. , с много видове, подвидове, вариетета и форми. У нас са разпространени 44 вида, между които: сива къпина — R. canescens DC, полска къпина — R. caesius L. , влакнеста къпина — R. hirtus W. К. , кървавочервена къпина — R. sanguineus Friv. и др. Те са бодливи, храсталовидни растения с дълги полегати или катерливи одървенели стъбла и добре развити коренища. Листата са нечифтоперести, с по 3—7 листчета с дръжки. Листчетата са яйцевидни, заострени към върха, назъбени, отгоре зелени, отдолу белезникави поради наличието на власинки; по долната страна на главната жилка се намират дребни шипчета и по-едри - върху листната дръжка и клоните. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е петделна. Венчелистчетата са 5, свободни, малко по-дълги от листчетата на чаш­ката. Плодът е сборен, състои се от голям брой (20—30) месести костилкови плодчета. Отначало той е зелен, после се зачервява и при пълно узряване става черен, лъскав. Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. Цъфти от май до август.

Използвани части: С лечебна цел се използуват листата (Folia Rubi fruticosi) и корените (Radiax Rubi fruticosi). Листата се събират през лятото, а корените — от септември до ноември.

 Действие:Запичащо,кръвоспиращо,противовъзпалително.
Приложения:

• листа и корени - при диария, гастрит, обилна менструация, бяло течение, леки форми на захарен диабет, разширени вени;
• външно листата - възпаление на лигавицата на устата, кървене на венците, хемороиди;
• плодовете - при простуда;
• В българската народна медицина листата се използват при кръвохрачене, продължителна и силна менструация, водянка, колит.
Начин на приложение: Вътрешно - 2 супени лъжици от листата се заливат с 500 мл вряща вода вода и се запарват 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно. От корените 1 суп.л. се заливат с 500 мл вряща вода вода, след което се варят  10 мин. Пие се по същия начин след изстиване. Външно -  Извлек от листата се дава за гаргара при възпаление на гърлото и за жабурене при зъбобол. Корените се прилагат за бани при разширени вени. Използва се запарка или отвара от листата или плодовете, която се приготвя от 6—10 г листа или 15—20 г плод на 500 см3 вряща вода. Предпочита се отварата от листата. Тя може да бъде използувана и за гаргара.

 Моят опит: Използвам най-вече листа от диворастящи къпини за профилактика и ги комбинирам с листа от дива ягодка, малина, както и други билки като мащерка, риган, мента, бъз и пр. Взимам по една чаена лъжичка от всички, слагам ги в чайника и ги заливам с литър кипяща вода. Сутрешният чай, приготвен по този начин е особено подходящ през студените зимни дни и действа профилактично срещу простудни и вирусни заболявания.   За тях вече съм направила постинги, можете да ги видите тук:

kasnaprolet9999.blog.bg/lichnidnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571   Пресните плодчета може да ги изсушите както на фурна, така и в машина за сушене на плодове. Можете и да ги замразите, от тях става чудесно сладко за палачинки и гарнитура за торти. Плодчетата могат да се сложат в шише, което се запълва със захар и става чудесен сироп без варене. От време на време са разтръсква шишето-то не трябва да се затваря плътно.

image

Тази снимка с узрели плодчета е от нета
    Спомням си  в края на лятото на 1989 г. с тригодишния ми син Додо бяхме тръгнали да търсим мента бласкун. Мента не намерихме, беше сухо лятото и тя бе преминала, тук таме намирах по някое стръкче водна мента покрай реката. По едно време се забихме в един гъст къпинак и по-точно само аз, а малкия ме гледаше с нескрито възхищение,  как се боря с бодливите храсти, като куче с кокал. Бях облечена с къси панталонки, защото идея си нямах, че ще се завра на такова място. В резултат бях солидно издрана по краката на няколко места, но успях да набера къпини и да зарадвам Додо. Доволни си тръгнахме обратно и по пътя се отбихме при една чешма до реката за да поизмия кръвта, която се стичаше на струйки по краката ми. Имах си и една рана на коляното от падане предния ден и представлявах неописуема гледка. Там се запознах с един възрастен мъж,  който ни заведе у дома си и проми раните ми, после ме намаза със специален мехлем. Показа ми по пътя до тях няколко непознати за мен билки и ми събра очите, аз тогава още прохождах в билкоразпознаването. Разказа ми, че бил хижар пет години на х.Моргана и там се научил от местните хора да разпознава много билки. Всички му викаха бай Ангел и се оказа, че ми е почти съсед. Така започна едно приятелство, което продължи близо 17 г., до неговата смърт през 2006 г. Често ме придружаваше, когато ходех за билки, особено когато се налагаше да ходим високо в планината. Взимаше газовия си пистолет, няколко кучета и тръгвахме по незнайните горски пътеки. Често с нас идваха децата ми и приятели от селото, прекарвахме си чудесно, той беше много забавен и ни разказваше интересни истории от своя живот. Случвало се е за някоя от тях да забрави, че ми я разказвал, но никога не го спирах, защото той винаги внасяше нови елементи и това много ме забавляваше. С моя съпруг пък ходеха заедно за гъби, често ни идваше на гости във вилата през лятото и бе добре приет от цялото ми семейство, свекъра и свекървата много му се радваха. Сега без него селото не е същото, той сякаш беше част от неговия фолклор. Лекуваше болните хора с билките, които събираше, подаряваше ги на нуждаещите се, но самият той рядко ги ползваше. Неговата къща винаги беше пълна с много хора, особено вечер. Беше минен инженер, с голяма пенсия и широко сърце, хранеше един куп гладен народ от селото и никой не връщаше без да го е почерпил. Той се грижеше за всички, но за него нямаше кой до се погрижи, когато получи инсулт на 69 години.
Тогава в Окръжна болница,  при него се редувахме само аз, малкият ми син и съпругът ми. Двамата му братя само го заведоха там, но не се появиха цяла седмица да го погледнат, въпреки, че единият от тях живееше до Окръжна болница. Когато му свърши петдневната здравна пътека, лекарите спряха системата и преустановиха лечението му, а той беше и диабетик. Минаха след това още два дена, през които ние с Додо ходехме поне да го хранихме, да му даваме вода, да му правим тоалет и мажем декубиталните му рани, появили се от залежаването. Братята му се криеха, не идваха да си го вземат, изключваха си мобилните, а после ми се оправдаха, че търсели място къде да го дадат за друго лечение. Почина в деня на изписването му, когато те се опитвали да го настанят в болницата на гр.Елин Пелин, но им отказали, защото трябвало да минат 48 часа от напускането на предната болница, такива били правилата. И до като те се разправяли с докторите той починал в колата. После на погребението му ронеха фалшиви сълзи цял куп народ, барабар с роднините му, едвам ги изтраях.

  Често като ходя за билки минавам покрай гроба му и оставям върху него по стръкче от всяка билка, събрана от мен. Убедила съм се, че понякога приятелите правят за нас повече от нашите роднини.  
Който иска да направи някаква справка за друга билка, да кликне тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571 или http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/17/.499250
 




Тагове:   здраве,


Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubara - Поздрави, kasnaprolet9999 !
22.02.2010 19:17
Една истинска история за приятелството !
цитирай
2. mamas - Развълнува ме...
22.02.2010 20:16
Много емоционален постинг.
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Здравей lubara
22.02.2010 20:58
Това е само малка част от историята на това приятелство, за този човек книга мога да напиша, ако имах твоя талант. Това е един много широко скроен човек с голямо сърце и неподправено чувство за хумор.Вечна му памет.
цитирай
4. kasnaprolet9999 - mamas
22.02.2010 21:10
Когато седнах да го пиша нямах намерение да ви разказвам за него, но спомените изведнъж ми изплуваха пред очите и той сякаш застана пред мен. Още си спомням думите му при нашето запознанство. Абе момиче, какво си направила ти с краката си, я ела тук да те видя, леле....каква си я оплескала. А този пичага до теб, къде го водиш по тези места, какво берете по поляните? Показах му водната мента и той започна да разказва за хижа Моргана и дъхавите билки около нея. Беше като малка приказка, вървяхме пополският път и той ми показа гръмотръна, ветрогона, бялото подъбиче, мечото ухо и балканската чубрица.
В тях имаше много книги за билки и направо ме омагьоса. Аз до тогава познавах около 20 вида. След две години записах и курс по фитотерапия, където научих да разпознавам още много билки и започнах на свой ред да го уча на тях. Така взаимно си предавахме опит, някои ги откривахме заедно, гледайки от старите му книги. Толкова ми липсва сега да знаеш, когато ходя за билки мислено си разговарям с него и имам чувството, че пак е с мен, но не е същото.
цитирай
5. mmagy - Само диворастящата ли е лечебна...
22.02.2010 22:34
Само диворастящата ли е лечебна?Може да е глупав въпрос,но съм напълно невежа :(
цитирай
6. kasnaprolet9999 - mmagy
23.02.2010 10:00
Всички видове капини, описани по-горе са лечебни, но диворастящите са най-добри, защото са расли на воля, не са торени, не са култивирани и т.н.То е като животните, ако сравниш тези в джунглата и в зоогическата градина.
цитирай
7. mmagy - В двора имаме къпини, но са облаг...
23.02.2010 10:26
В двора имаме къпини,но са облагородени без бодли, вкуса им е същия като на дивите.Растат си на воля край оградата,само понякога в жегите ги поливаме.Та за това попитах.Сега на пролет около корените им първо се показва коприва.Не давам на никой да я пипа/в смисъл да я изкорени/.Обичам много супа от коприва,а и косата си поливам с отвара от коприва.
Благодаря,че те има!:)))
цитирай
8. panazea - ММММММММММММ
23.02.2010 15:44
колко вкусни изглеждат!
цитирай
9. mrazekoff - Много тъжна история.....
23.02.2010 15:51
идеален пример как на доброто се отвръща със забрава ....
И, аз имах един приятел, който беше един от великите анонимни личности, които са градили устоите на човещината в България.... Сега си мисля: Дали да не напиша нещо за този човек, който е оставил дълбока диря в моето съзнание и от когото имам интересни спомени...
Благодаря ти, за хубавия материал и за човещината, която я има в неговата първа част и за силния поучителен финал!!!
цитирай
10. tili - Все едно,че пишеш за
23.02.2010 16:10
моя свекър. Той също беше минен инженер и страстен турист, гъбар и билкар. Макар и пенсиониран работеше на мина Злата някъде към Трън. Не можеше без планината.
Откакто го няма не съм близнала диворастяща гъба.
Напиши някои от случките му, моля те ;-)))
цитирай
11. kasnaprolet9999 - panazea
23.02.2010 16:26
Не само изглеждат, но наистина са вкусни. Пропуснах да отбележа, че хора, които имат проблеми със жлъчката трябва да ги консумират в ограничено количество, защото техните семчици са трудно смилаеми и предизвикват дискомфорт при тях, който може да се проеви със силно главоболие и повръщане.
цитирай
12. kasnaprolet9999 - mrazekoff
23.02.2010 16:31
Бай Ангел не е от хората, които могат да бъдат забравени, може би по-точната приказка е направи добро за да изядеш лайно, та и неговата така, просто хората са неблагодарни в по-голямата си част, но след време и това се връща. Радвам се, че ти харесва и ти е дошла идея да напишеш нещо за твоя приятел, за добрите хора трябва да се говори повече.
цитирай
13. kasnaprolet9999 - tili
23.02.2010 16:39
Бай Ангел е работел в златната мина в Челопеч през целия си живот, често ми е разказвал за този период от живота си. Не ми се вижда добра идея да разказвам неща, които е споделял с мен от личния си живот и които даже се опитвам да забравя, но мога да напиша разни случки от по-общ характер, на които съм била свидетел или са му се случили по времето, когато се познавахме. Той беше и ловец, понякога ходеше на лов за глигани. Може би някой друг път, когато ми дойде музата.
цитирай
14. pepso - хубаво си го написала,
24.02.2010 10:13
карай нататък!
цитирай
15. kasnaprolet9999 - pepso
24.02.2010 10:30
Радвам се, че намина. Това карай нататък е доста общо, но предполагам че имаш предвид да продължавам да ви пиша за билките.
цитирай
16. lotos16 - о, Невенче,
24.02.2010 20:01
вкусът на къпини и омазаните в техния сок устни и пръсти - наистина е нещо, за което си струва да се издереш в къпинака. Такава сладост има в тези плодове...
цитирай
17. kasnaprolet9999 - lotos16
24.02.2010 22:48
Така си е, пък и като се поизмъчиш малко ти си струват още по-вкусни. Додо най-много намаза от тях.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10413891
Постинги: 793
Коментари: 16220
Гласове: 38892
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930