Прочетен: 10153 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2009 18:04
(В Симитлийската котловина и подножието на северозападен Пирин)
Както споменахме по-горе местните люде са се хранили предимно с растителна храна, набавяна от природата. Месо се е консумирало изключително само по празниците. То е било ограничавано и от множеството пости, тъй като местното население е било традиционно християнско.
Тук е широко известен изразът “ веднъж да се хванем за зелено”.
След като човешкият организъм е изтощен през зимния период от липсата на витамини, рано напролет жените събирали току що поникнала коприва и приготвяли вкусна и питателна чорба с прибавката на малко ориз, сол и подправки. В следващите месеци събирали по ливадите кисилец и лапад, по-късно и лобода, от които приготвяли същите чорби. Лятото приготвяли изключително пържени ястия от свежи зеленчуци, растящи във всеки двор и градина, разнообразявани с варива от леща – която виреела изключително добре по наклонените планински терени, фасул – зелен и стар, нахут и картофи. За през зимата събирали припаси от изсушени зърнени култури, а картофите и празът съхранявали в ровници в дворовете. Доматите нарязвали и изсушавали на ивици, пиперът и зеленият фасул изсушавали на везеници, лукът и чесънът също. Плодовете като: Ябълки, круши, кайсии, сини сливи – също били нарязвани и изсушавани, поставяни в торбички от тензух, окачвани на някой пирон – зимата от тях се приготвял вкусен ушаф. В дървени качета задължително приготвяли зимните естествено ферментирали туршии, състоящи се от: зеле, моркови, чушки, зелени доматчета, краставички, малки (сугарни) пъпешчета и динички, понякога прибавяли и дребни полудиви круши. Лъкът, празът и чесънът са прибавяли към почти всички чорби и яхнии.
Ястията се приготвяли в болшинството си с прибавка на мас, а рядко с шарлаган (олио), което добивали в някои местни маслобойни от орехови ядки, рядко слънчоглед или афион. По празници са прибавяли пръжки или мешчинка (малки парчета месо, съхранявани осолени в качета, заедно със сланината), а понякага и кокалче или джолан. Печено агнешко приготвяли два – три пъти в годината и само по големите празници: Гюргьов ден, Велик ден и Богородица. От същото месо се приготвял и курбан с прибавка на зеленчуци.
За по-добро “преглъщане” при сядане пред трапезата започвали с напръстник (малка стъклена чашка с вместимост 20 гр.) домашна лозова или сливова ракия, малко сирене или туршия, а между храната приемали по чаша – две домашно вино, или с току що издоено мляко или мътеница.
Понякога приготвяли супа от кокошка, сърми с лозов или зелев лист, трълян (запечен) фасул и пълнени червени пиперки с ориз или стар боб.
При отиване на гости, на кум или “прошки” задължително носели тепсия с “оризник”, баници с праз, тиква или др. плънка, бъклица с вино и пита – погача.
Природосъобразният начин на живот, приемът на току що откъснати от градината пресни зеленчуци – които често консумирали и сурови, на естествено ферментирали продукти, всекидневният прием на лук и чесън и добавката на малки количества ракия и вино, осигурявали на местните хора доживяването до една сравнително преклонна възраст. Не напразно европейските статистики от края на ХІХ век посочват българите като един от народите с най-много дълголетници като процент от населението.
Чорба от коприва: изсушена, предварително накисната или млада попарена зелена коприва се кавардисва в мазнина, прибавя се изчистеният и измит ориз, подправки и сол, залива се с гореща вода и се вари до готовност. При поднасянето по желание се подправя с кисело мляко, сирене или яйце (както при курбана).
Оризник по Брежански: предварително се задушават в тава зеленчуци: лук, пиперки, домати, прибавя се почистеният и измит ориз, прибавя се гореща вода в пропорция 1:3, овкусява се и ястието се запича под връшника.
По някои от празниците се приготвя бял оризник – само с мазнина сол и подправки, като отгоре се разхвърлят пръжки, парчета суджук или кървавица. По Никулден оризникът е с риба. Такъв бял ориз без прибавка на месо се ползвал и като гарнитура към други ястия.
Гювеч по Брежански: Приготвят се в тава върху печка или отвън на жарта в глинен сач последователно задушените зеленчуци (сини домати, картофи, лук, червени домати и червени пиперки), разрежда се с топла вода, овкусява се, глиненият съд се захлупва с капак с дупчиц и се пече до кулинарна готовност. С месо или без месо – ястието е изключително вкусно.
Яхния от картофи: приготвя се ароматна запръжка с мазнина, лук, пиперки и лъжица брашно, разрежда се с два черпака бульон или топла вода, прибавят се нарязаните на кубчета картофи, овкусява се със сол и подправки (предимно чубрица и магданоз) и ястието се оставя на бавен огън да уври до готовност.
Зрял фасул на фурна: Изчистеният и измит фасул се накисва от предната вечер в студена вода, изплаква се, залива се отново със студена вода и се вари на бавен огън. Прибавят се задушените в мазнина зеленчуци (лук, моркови). Скоро полуготовите зеленчуци и фасула се изсипват в тава, добавят се сол, червени домати – нарязани на ситно и джоджен, заливат се с малко топла вода и се пече на умерена температура във фурна или отвън на жарта под връшник (железен кубест капак с дръжка).
Цветан Войнов
ястието приготвено с любов - от натурални продукти удължава животът!
Страшно обичам да готвя - това ме разтоварва - ще направя избрах си коприва със сирене.
Благодаря за постинга от юг!
Поздрави, Цветан!
Постинга ти ме стопли в студената зимна вечер като аромата на Южното слънце!
До скоро!
Поздрави и за теб!
Предварително благодаря, на този, който се отзове!
23.02.2009 01:12
Благодаря ти!:)))
23.02.2009 13:06
Баба ми Катя правеше "мушници" през лятото,сушеше домати,които сега са деликатес, сушеше и плодове за ошаф през зимата,но там се навъртаха много оси и пчели и мен ме беше страх от тях...А тя беше БЪЛГАРКА от КУМАНИЧ!
Готвеше и подобни манджи,които на мен много ми харесваха!
Да,прав си българите 280 дни в годината са се хранели с постни манджи!
С този си постинг можеш да конкурираш съвременните нутриционисти!:-)))
Поздравявам те!И очаквам още!
Поздрави и за теб!
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"