Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2020 18:10 - НИЕ-476 Корупцията
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 920 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КОРУПЦИЯТА

 

Корупцията е позната в света вероятно преди проституцията. Пиша това, за да прекъсна още отначало твърденията, че тя била присъща единствено на пазарната икономика. Нищо такова нямало било в комунистическа България, разправят новите ни социалисти и старите ни комунисти. Бре! Ами да предложиш цялата си държава, барабар с планините, горите, реките, жените, мъжете, децата й, да влезе в състава на СССР, само за да се задържиш на власт още няколко години, какво е? Корупция на коя степен е това?!
Не сте забравили нали, че разправям историята на България, откак тя тръгна по пазарния път на развитие след 1989 година. А не откак Аспарух минал Дунава в 681-ва. (За втори път. Защото има едни истински луди, дето твърдят, че го били изпратили при първото му преминаване на реката в обратна посока. Преди 20-30 века?!) Не сте забравили, нали, че се намираме в четвъртата книга НИЕ, която описва събитията по време на правителството на ОДС с премиер Иван Костов. Така че не търсете тук разказите за корупция в друго време, напр. при другаря Лилов, “бьлгарина”  Попов, сламения Беров, честния Виденов, късния Луканов. И няма да ви занимавам с другите по-висши форми на корупция – напр. търгуването на съвест, любов, милост, вяра и т.н.
В 1997 година започна нов етап в развитието на българския преход. Бе свършило времето на “мекия брус” (Петър Дертлиев), който започна когато  комунистите (отказали се от времената на “желязната метла” (по Георги Димитров) се превърнаха за една нощ в социалисти, националисти и социалдемократи. Бе свършило времето и на последните им груби действия за насилие над демократичното СДС около Филип Димитров. Откритото връщане на плановата икономика при Жан Виденов завърши с трицифрена инфлация за 30 дни. И тогава дойде времето на “новото начало” – скритата колаборация на децата на старите господари-комунисти с децата на старите техни “охранители”.

Сметка без кръчмар. Да избуташ напред слугите си да управляват вместо теб, но по твоите правила, и то само срещу 10% от приходите (така разправят, и аз като не знам със сигурност дали не са повече, се съгласявам) е самоубийство. За всички участващи! Първо “хвръкват” показаващите открито своето недоволство слуги (т.нар. мафиоти – НИЕ-2,3), след тях слугите на които господарите дават споменатите 10% (НИЕ-4). После са претендиращите “аспарухови” потомци да заживеят в крепостта, но не като я атакуват, а като чакат да им “спуснат моста” (НИЕ-5 и НИЕ-6). Накрая раздадените пари “купуват” всичко и се възцарява пазарната икономика (от НИЕ-7 нататък).
Пак повтарям: Който очаква при пазарната икономика корупция да няма, е мечтател. И започвам с корупцията при Иван Костов.

Всъщност продължавам. Последно писах за нея в предишната глава за първите 6 месеца на тази 2000 година, само преди 30-тина страници. Днес (в навечерието на новия век) всички големи корупционни скандали по Костово време за които Историята ще говори, ВЕЧЕ СА СЕ СЛУЧИЛИ. Просто ние, гражданите, научаваме за тях постфактум и им се гневим тогава, без да запомним тези факти. Защо?
Моят отговор е: Защото си мислим за корупцията като за нещо странично, различно от Нещата, които определят качеството на живота ни. Не правим никаква връзка (добре де - много далечна) между кражбите “на дребно” (напр. приватизациите на “Плама”, “Химко”, БГА “Балкан”, Булгартабак) и кражбите “на едро” (напр. “танцът на долара”, политическата ориентация на поредното правителство, резултатите на политическите партии на поредните избори). А нещата са дълбоко свързани.

·                      Помните ли оная анкета на социологическата агенция MBMD от есента на 1999 година, писах за нея? Според нея най-тежките проблеми, стоящи пред хората в страната, са безработицата – 72%, поскъпването на живота – 68%, престъпността – 49%, и чак на четвърто място е корупцията с 45%. И това при условие, че докладите за корупция в правителството на Иван Костов са публични факти!?
Допълвам, че само след три месеца – когато по Коледа 1999г. Костов ще смени половината си правителство именно заради тези доклади, гражданите ще поставят пак безработицата първа с 65%, поскъпването на живота на второ място с 50%, само дето корупцията ще е изпреварила престъпността - 39%.

·                      Много сме объркани. През новата 2001г. предстоят президентски избори. До последно социологическите агенции ще предричат успех на Петър Стоянов (Който, освен едното “Иване, кажи си!”, с какво друго е борил корупцията?), но “непредпазливите” му нападки в един телевионен диспут срещу Богомил Бонев (носителят на корупционните доклади) ще му коства загубата. И то срещу кого? – срещу Георги Първанов?!
Защо се учудвам ли? Ами, конкретно:
- Знаем вече, че  Георги Първанов е стратегът (треньор на сборния отбор на Станишевото БСП, НДСВ на Царя Симеон и ДПС на Ахмед Доган), благодарение на когото България ще загуби още 8 години в похода си към Европа.
Какво значение има тогава имало или нямало корупция някаква?
- Знаем, че Богомил Бонев, докато е “силно син”, се развежда, за да се ожени за певицата Нона Йотова. Но ще запомним ли, че негов кум е Георги Гергов. Да, да, същият, от Националния Съвет на БСП! Който в 2009г. го прави изпълнителен директор на Международния панаир в Пловдив. А ще запомним ли, че Нона Йотова в 2017г. ще стане “червен депутат” в Народното Събрание. От “Коалиция за България” (моля?!), чиито председател е Корнелия Нинова?! Която пък още през 1997г. е назначена за изпълнителен директор на държавното д-во “Техноимпекс” от Костовия министър на търговията и туризма Валентин Василев!
Срещу ЧИЯ корупция протестира Бонев? Срещу чуждата само.
- Знаем частната история около Майкъл Чорни, който беше изгонен от България, без право да стъпва в нея. Но я помним само с някакви 6 млн. долара, дадени-неполучени за някакви футболни цели. А всъщност (цитирам директора на НСС Атанас Атанасов от неговия доклад до Костов за корупцията): „Майкъл Чорни разиграва парите на руската олигархия и се ползва с протекция на високопоставени български политици“. След което е споменал поименно само Богомил Бонев?! Защо не е споменал самият Иван Костов – фактите около кръга “Олимп” са “световно известни” вече по това време?
Срещу ЧИЯ корупция протестира Атанасов? Срещу чуждата само.

·                      Кръгът “Олимп”. Не мога да го прескоча. Още повече, че в НИЕ-3 писах подробно за кръга “Орион” на Жан Виденов.
По същност тези (и следващите) “приятелски кръгове” са еднакви – представители на бизнеса получават мощна институционална подкрепа от най-високо управленско ниво и им се отплащат с “дивиденти”. С големи, парични естествено, вноски! Под масата, естествено! Няма никакво значение, че единият кръг е “син”, другият – “червен”.
(С хората, които мислят като приемат информацията и я използват да създават причинно-следствени връзки в паметта си, искам да споделя едно мое наблюдение - повече любопитно, отколкото важно. То се базира на склонността ми да се „заглеждам“ в  имената. Без значение какви са те. Убеден съм, че никой не кръщава детето си, местата, които обитава, „кръговете“ с които се обгражда в живота си ... просто така, съвсем случайно. Името във всички случаи показва нещо важно, някаква подсъзнателна дори асоциация за кръщаващия.
Вижте: Жан Виденов, в когото всички виждат убедения принципен борец за чистите комунистически идеи (без значение е тяхната полезност за човешкото общество), нарича своя приятелски кръг на съзвездието Орион. Това показва, че истинските комунисти се виждат като звезди във Вселената. А тарикатите около Иван Костов, за които тези или други идеи, са само начин за забогатяване, се наричат на името на един ресторант. Буквално. Това, че този ресторант се казва „Олимп“ има само кулинарно значение. Там се събират Олимпийци, за да хапнат, пийнат и междувременно решат на масата нещо за утрешния ден на простосмъртните. „Богове“, нали? А Ахмед Доган? Същият лапач. След десетина години той ще каже за своя „обръч от фирми“: „Аз определям порциите в държавата“. Още един приятелски кръг е наречен на ресторант – „Монтерей“. Това е кръгът на висшите „икономи“ на комунистическия замък, обединени около Любен Гоцев. Кой е този, съм писал. Сега допълвам характеристиката им с пояснението, че Монтерей е град в Колумбия, известен най-вече че е свърталище на колумбийските наркобарони. Мафиоти!...
Ей такива мисли ме спохождат като се замисля над някои неща.)
Името на кръга “Олимп” е дадено от едноименния ресторант на софийската улица “Черковна”, над Военната академия “Раковски”. Там през есента на 1996 година се е състояла една среща на политическия елит на СДС с все още  претендента за президент Петър Стоянов. (Да не си помислите, че това е информация от вестниците. Съобщава ни я Едвин Сугарев с около 20 години закъснение, в книгата „Корупционната България“, издание на Гражданско сдружение „Либертариум“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“.) Срещата е организирана от Марио Тагарински (който след две години ще стане министър на държавната администрация в правителството на Костов), Любомир Павлов (който ще ръководи Столичната общинска банка) и Евгений Бакърджиев (шеф тогава на предизборния щаб на СДС. Едвин Сугарев не споменава дали е присъствал самият Иван Костов. Целта й е да се съберат средства за предизборната кампания на П.Стоянов. Откъм страната, която ще дава парите, са поканени: Сашо Дончев от “Овергаз” (но не и Илия Павлов от “Мултигруп”), Красимир Стойчев от “Трон”, Красимир Маринов “Големия Маргин” и Мис България-1995 Евгения Калканджиева (?! На нейната маса, ако си спомняте, беше фотографиран вътрешният министър на Виденов Любомир Начев, на следващия ден след катастрофата на Околовръстното на София през август 1995г.,  в която загинаха 14 войници от Строителни войски. И която му коства оставката.)
(Припомням, че договорката за връзка между тогавашното СДС-Иван Костов и разните “бизнесмени”, не приключва с избора на Петър Стоянов. Тя може да бъде проследена и няколко месеца по-късно – януари на 1997г. “десетте дни, които разтърсиха България”. Което аз направих в началото на тази книга.)
Собственик на ресторант “Олимп” (бивш трафопост впрочем по социалистическо време) е Славчо Христов. Според Едвин Сугарев той в завършил само средно-специално образование и десет години е бил оператор в БНТ, предаването “Бързи, смели, сръчни”. С идването на демокрацията Славчо сменя професията – създава колбасарски цех и построява птицеферма в с.Доганово. После следва ресторантьорският бизнес – “Олимп” е втория му ресторант. Първият е ресторант “Рич” (бивш “Димитровград”, следите имената, нали?). През 1996-та Славчо Христов има 5 фирми. След 2 години неговите фирми вече са 21, като дори през 1998 година неговата фирма “Балканстрой инженеринг” печели търга за ремонт на софийското летище. Оттам са познанствата му със сина на транспортния Вилхелм Краус (Впрочем подсъдим при... незначително е, сравнено с “Корупцията”.) Малко преди да приключи със строителния си бизнес Славчо се намества в строежите и ремонтите, свързани РЗОК в София, централата на “Мобилтел”, сградата на Националното радио, бизнес-центъра на мястото на взривената столична библиотека ... луксозният хотел “Лилия” на Златни пясъци...
Следват:
- петролен бизнес в “”Бул-ойл Трейдинг” ООД (помните ли, че  фирмата на Елена Костова се казва “Бул”?), където е съдружник с Георги Христов, зетят на Елена и Иван Костови;
- банкерство – далавери във фалиралите “Кредитна” и “Стопанска” като надзорник на БРИБанк, която се преименува на “Стопанска и инвестиционна банка” през септември 2000г. (където в един кюп са имената Георги Прохаски, Александър Божков, Красимир Ангарски, Любен Беров, Кирил Цочев, Венцислав Димитров, Стефан Стоилов, Христо Друмев, Божидар Божинов, Иван Гарелов, Иван Такев, Мико Петров, Степан Ерамян, Евгени Петров, Бистра Георгиева... Прекъсвам, защото разказвам за приятеля на Иван Костов, телевизионния оператор Славчо Христов, а не правя списък на агенти на ДС.)
- спортни интереси: участие в д-вото “Бороспорт”, собственост в хотел “Самоков” на Боровец, д-во “Пампорово”, което преминава в “Турист-Инвест” – Цюрих...
Но който работи с мафиоти е в опасност. През 1998 година пред “Олимп” избухва взрив. Бомбаджиите остават неизвестни и до днес. Малко по-късно на паркинга на ресторанта е застрелян Емил Петров-Фалконети  от СИК (който пък е бил арендатор на ДКМС-хотела “Орбита” – под Японския в София, като междувременно е крадял застраховани автомобили при Георги Илиев – ВИС...) Като вицепрезидент на ФК “Славия”, Славчо Христов е близък приятел с бай Миле от СИК, застрелян в ресторант-градината на “Славия” в края на юли 2004.

·                      На фона на разказаното дотук, ми се струват някак маловажни дребните лични присвоявания на други, освен Иван Костов, знакови личности от политическия елит на СДС: Христо Бисеров (някаква къща за половин милион долара), Йордан Цонев (повечко, говори се за 3 милиона), Йордан Соколов, Александър Божков, Евгений Бакърджиев, депутатката Юлия Берберян... Още повече, че за тях няма как да не стане дума в следващите петилетки.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462546
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031