По случай неотдавнашната 140 годишнина на Трифон Кунев и в памет на двамата ми дядовци.

  Трифон Кунев - писател, политик и общественик  

Роден е в с.Ъглен, Луковитско. Гимназия завършва в Габрово и от 1898 до 1903 е учител. След това следва право в София и през 1905 г. излиза първата му книга - "Песни" - след благоприятните отзиви на проф. Александър Тодоров - Балан и на Кирил Христов. Министерството на народното просвещение издава и втората му книга "Хризантеми" през 1907.



Портрет на Трифон Кунев, худ. големият български майстор на живописта Дечко Узунов


Под псевдонима Ланчелото, Кунев пише в "Българан", във вестниците "Българска независимост", "Воля"(основан от Симеон Радев). През 1909 издава "Конско евангилие на народните хуморески", с карикатури от Александър Божинов.
След войните издава две книги с хумористични разкази: "Веселите злополучия"- в два тома и трета стихосбирка - "Зарница", част от нея е писана на Битолския фронт, където Кунев воюва като офицер. Сближава се с Ал. Стамболийски и става негов сподвижник и пише в органа на БЗНС "Победа.
През 1931 г. е избран за народен представител в списъците на Народния блок. След преврата на 9 септември 1944 г. отново е на политическото и вестникарско поприще. Избран е за народен представител в IV Велико народнно събрание(ноември 1946 - декември 1947). Става главен редактор на в. "Народно земеделско знаме" - орган на опозиционния БЗНС "Никола Петков". През 1944-1945 г. е председател на Съюза на българските писатели.

На 11 юни 1947 г. Великото народно събрание изключва и предава на съд   23-ма народни представители от опозицията. Сред тях е и Трифон Кунев. Осъден е на 5 години затвор. Умира в София на 2 февруари 1954 г. В наше време в столицата има улица "Трифон Кунев".
.........................  



Кръстю Пастухов и неговата "История на България" са сред източниците ми в блога.


През 1946г. управляващата БКП освен другото начева "македонизацията". Този път цялата(лява, друга нямало) опозиция е против БКП и по този въпрос. Във в-к "Народно земеделско знаме" Трифон Кунев открива нарочен кът "Ситни дребни като камилчета". Три от фейлетоните са насочени срещу македонизма, оставалото е за ежедневието и злободневието в началото на диктатурата на БКП.

Ако на някой нещо му се стори актуално и познато, не е сбъркал много, тъй като ослед 1989 г. се случи почти същото, каквото след 1944 г, но по друг начин...


Из "Ситни дребни като камилчета"


 
(..)  

Окото му в пенджерата - що е то? - Една партия от ОФ.
+++  

Накривило капа от три места лапа - що е това? - Активизиран партиец. 
+++  

Много хора имаше, ди ги, кам ги: няма ги - що е това? - Поправителен концлагер.
+++  

Разлюляла се Йорданка всред море на два каика - що е то? - "Свободна, демократическа и мощна България".
+++  

Ако светът се държеше на убийства, заплашвания и шмайзери, нямаше да утрае и три дена. Светът се крепи на човещината и Божата правдина - затова ще отиде до амина века.
+++  

Дядо Господ наказва народите със зли управници, а злите управници - с търпеливи народи. След като народите си платят наказанието, управниците нито се чуват, нито се виждат - всеки отива на мястото си.
+++

Силотиння до време, сиротиня до века.
+++   

Като рекли сегашните големци: "Смърт на богатите, събличайте богатите, вземете им имота, направете ги просяци!" Ааа, синковци, не така! Държавата трябва да се издържа, а издръжката ще излезе от богатите, защото сиромахът няма що да даде.
Това, що се върши сега с хората, е горе-долу като да взема и аз да не давам на дойната си крава. Ами отгде ще взема мляко за децата си?
+++  

От многоимотния вземи, на многосиромаха дай, а на средния помагай, та да има какво да вземеш за държавата. Така се прави управление, а не със "стани ти да седна аз" и "смърт на опозицията!"...
+++  

Само дълбоко опиянени от властта хора не могат да разберат защо народът се възхищава от гладните и окъсани борци в Балкана, а когато същите борци не са вече гладни и не са вече окъсани, а блестят със златни пагони и червени лампази, гледа ги със съжаление.
+++  

Управлението на комунистическата партия иска целият български народ да бъде единен и сплотен, както е единен конникът и коня в кавалерийската атака.
Дотук добре. Само че комунистите искат те да са кавалеристът, а останалата част от българският народ - конят. Колкото един народ е по-стар, толкова е по-мъчно да му отнемеш вярата. Колкото един народ е претеглил повече патила в миналото си, толкова е по-мъчно да му отнемеш нивите. 
Българският народ е и стар, и много теглил. Народ, който запази своята вяра и своите ниви, не може да изгуби свободата си.
..............


 

П.П. Та, мисля си доста отдавна, още докато не бях прочел нещо от Трифон Кунев, - дали българската република от първия си ден и до днес, е държава на свободния български народ?!


    Край