Блогът на budha2 :: Така започна създаването на една продажна класа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.10.2014 19:01 - Така започна създаването на една продажна класа – новата интелигенция.“

Автор: budha2 Категория: История

Прочетен: 2682 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.10.2014 22:14

Бившият български народ, тачи поробителите си – своите палачи, убийците и мъчителите на истинския патриотичен елит. И не само на смятаната за по-издигната част от народа, а даже на редовите селяни. Те били виновни, задето притежавали някаква земя. И се отличавали с небивалата си обич към нея и добитъка, както и със своето изумително трудолюбие. Всъщност, защото били свободни и независими хора.

Ала какви са повечето от съвременниците ни, които изкараха „светец“ един убиец, мерзавец, какъвто беше Вениамин Меворах – наричан Валери Петров? Този не знаещ милост активен борец, който като заседател в съставите на анти-Народния съд е изпратил на смърт или за дълго зад решетките стотици представители на патриотичната ни интелигенция. А семействата им е обрекъл на съсипия и унижения.

Същият другар, чийто баща – адвокатът Нисим Меворах, отказал да защитава Димитър Пешев. Подпредседателя на Народното събрание, когото сега величаят като „спасител на евреите“. Валери Петров или Вениамин Нисим Меворах, беше архипрестъпник.В ужасното си „произведение“ „Народен съд“ вложил в устите на агитка от ремсисти питането – цитирам:

„Какво ще отсъди съдникът твърд?

Всички обвинители (в хор, могъщо, придружени от барабанен гръм) отговарят:

„Смърт! Смърт! Смърт!“ Дядо Валери Петров е роден на 22.04.1920 г. в семейството на д-р Нисим Меворах, участник в т. н. Народен съд след 9 септември 1944 г., професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат и посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Нисим Меворах е роден в софийския квартал „Ючбунар”, има 8 братя и сестри. Подпомогнат от по-големите си и заможни братя, следва право в Женева, където попада под влияние на социализма. Там се запознава и със студентката по френска филология – българката Мария Петрова, негова бъдеща съпруга. Цялата фамилия била против брака им - искали да се ожени за еврейка...3аради еврейския си произход и левите си убеждения той не можел да стане съдия преди 9 септември 1944 г..
Майката на Валери Петров е Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии. Тя е родена във Варна и там малкият Валери Меворах прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“.
Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г.
Бащата на поета – проф. Нисим Меворах
Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров...

Дъщерята на Валери Петров - Бояна, с дъщеря си Ани
Бояна Петрова е дъщеря на Валери Петров, завършила френска филология, владее и италиански. Cъздала на името на дядо си Нисим Меворах - книжарница „Нисим“ на бул.”В. Левски” 59, отрупаната до тавана с книги, в която лампионът, фотьойлът и купчините по пода придават неповторимост на избора. „Ако я няма, ще я намерим", обещава надпис върху оражев лист, закачен на една от стените...За Бояна Петрова е женен фотограф Иво Хаджимошев. Валери Петров като млад със
съпругата си Доминика.Той се запознава с бъдещата си съпруга Доминика Бобошевска в италианското училище. През 1970 г. поетът е от малцината, които подкрепят Нобеловата награда, присъдена на евреина-дисидент от СССР - Александър Исаак Солженицин. Тази постъпка на българския евреин Валери Петров - Меворах не остава безнаказана от българските комунисти и той е изключен театрално от партията, но не е уволнен. След Перестройката на Горбачев и лансираната от него идея за КапитализЪма, в началото на 90-те, когато за левите нагласи това е най-малко престижно, 70-годишният тогава Валери Петров възстановява членството си в своята партия - става член на Висшия съвет на БСП...
От 2003 година Валери Петров е академик на БАН.
Записан е в почетния списък на Международния Съвет за детска книга заради Пет приказки.
Номиниран е за Нобелова награда.
...Валери Петров заявяваше открито своята гражданска позиция, но го правеше без излишни фанфари и не под светлините на прожекторите...А тихо, като един достоен българин.
Малката му, почти немощна фигура можешена да бъде видяна в редиците на зимните протести, а преди това – сред учените от БА на неуките, които протестираха срещу орязването на бюджета на академията. Валерий Меворах беше злодей. Съвършен фашага от най-долен, архиболшевишки тип. Когато виждаше напеченото, се криеше зад маската на ситен „добродушко“, какъвто нито за миг през позорното си пребиваване на белия свят не е бил.

Този завършен мръсник следваше буквално геноцидните старозаветни призиви на един от своите кумири, болшевика Иля Еренбург. Съветският комунист призовавал за избиването на всички германци, и за изнасилването на жените им.

Уви, мнозина от вас произведоха този Меворах–Петров в милиционерски чин „комунистически светец“?

Невероятно, но се намериха млади сатанисти – явно комунистически изчадия, които се постараха да увековечат шейтана Меворах-Петров. Цитирам:

„Върху блок 11 в столичния кв. „Сухата река“ изгря едно истинско творение на изкуството, дело на графити-майстори. Произведението е посветено на „хвърчащите хора“ и големия поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров.“

Разбрахте ли, какво е „истинско творение на изкуството“? онова, което е „дело на графити-майстори“. Италианските ренесансови творци, фламандските и испанските майстори от ХVІІ и ХVІІІ век, импресионистите, т. нар. модернисти от ХХ век, ряпа да ядат! Тук равнището е правешко, тиквено – Тодор-Живково.
А другарят Меворах-Петров така изопачи творчеството на ненадминатия Шекспир, че сега, когато ми се прииска да го цитирам, го превеждам сам от оригинала!

Пред дома на Уилям Шекспир . Вдясно от него е зет му Иво Хаджимошев - съпруг на дъщеря му Бояна. Слава Богу, не изпитвам ни най-малко съмнение, че този безчестен духовен мизерник вече се пържи сред своите в пъкъла!

Не, драги мои, бедите, които ви сполетяват, са малко.

Не бива да има даже най-малко съчувствие към тези алчно червени фашизирани кръвопийци, ликвидирали българите и прекрасната ни държава!

Както писа техният поет Христо Смирненски с псевдоним „Пролетарче“, ние живеем в два паралелни свята, които понякога се пресичат. Срещите между тях винаги са били твърде болезнени за нормалните хора. Единият от двата свята „е излишен“, както смятат те – комунистите, ликвидаторите на българите и на България. Откакто съм се родил, винаги съм в онзи свят, който те направиха „излишен“.

Главният, решаващият фактор за спасяването на българските евреи бе тъкмо масовата народна съпротива, оглавявана от Комунистическата партия, която единствено водеше масова борба против монархофашизма, като в тази борба не се боеше да прекрачи фашистката законност. Партията мобилизира общественото мнение. Тя организира самите евреи да излязат на открита борба срещу плановете за унищожението им.“[Илчо Димитров – професор, член-кореспондент на Българската академия на науките – „Главният фактор за спасяването на българските евреи“, изказване по време на Кръглата маса на тема „Спасяването на българските евреи. 1941-1944 г., състояла се на 16 и 17 ноември 1988 година в Народния дворец на културата, в: „Годишник“, Година ХХІV, Обществена културно-просветна организация на евреите в България, Централно ръководство, София, 1989 г., стр. 243.] Това е официалната партийна позиция, изразена от бившия ректор на Софийския университет, агента на Държавна сигурност, пишман историка Илчо Димитров. Неговата еврейска вдовица живее в… Израел. А втори мандат синът му – Иван Илчев, мърси същото ректорско кресло на родната Алма Матер, някога заемано от достойни учени.Талмудомасонската, сиреч комунистическата поквара, отдавна е проникнала в нашето общество.
„Истинският майстор на усложнения тип „сърдечни“ възхвали е Любомир Левчев. Неговият принос идва както по линията на витиеватата перифрастична похвала, така и по линията на автобиографичното интимизиране на словата и делата на вожда. В „Априлско сърце“ той следва модела на преименуването – създава се образ на герой, който е изключително ценен в плана на автобиографичното – „Април – / епично име на човек,/ Април! – / благодаря, мой знак чудесен.“

Вождът е знак и знамение, който маскиран зад идеологически валидното си име, води „априлското сърце“ на лирическия „аз“. Вождът е сърцевината на ценностния универсум, затова и сърцето е най-големият подарък, който той може да получи. Още – сърцето означава вярност, преданост, любов, „априлските сърца“ са влюбени сърца, които пърхат любовно около своя суверен, почти като в песен на влюбен трубадур. Дори когато някой или нещо пречи, влюбеният има сили да запази чувствата си към избраника и да ги изрази – „През ледници на злобно безразличие/ една сълза възторг съм съхранил./ И ме обичаха./ И аз обичах…/ Защото носех в себе си/ Април.“

Вождът е въведен в най-съкровената дълбочина и никой не може да разруши тази драматична и силна любовна идентификация.“

ЦиганинаТодор Живков предизвиква възторг у толкова поети и писатели, че Ленин, Сталин, Благоев и Димитров навярно позеленяват от злоба и завист в пъклото.

Например, ярко партийният поет Александър Геров, когото „демократите“ обявиха за „репресиран“, посвещава на Тато следните стихове, озаглавени така, че да няма съмнение за кого са – „На другаря Тодор Живков“.

В тебе има нещо от Левски,

В тебе има нещо от Ботев

И мойто сърце ръкоплеска

Във името на живота.“

А Нино Николов е онасловил римуваната си апология на Der Kommunistische Fьhrer „Приветствие“. В него, навярно от глупост, без да иска, е вписал и някои истини. Но също така не пропуска да пробута своего брата близо до кълките на вожда:

„И смътното сега е вече зримо.

Високо стъпили, прозряхме глъбини.

Поведе ни едно познато име

и с него свързахме най-зрелите си дни.

Човешки прост, достоен и сърдечен,

и строг, и весел, а и младолик,

той идва с нас да бъде тази вечер,

защото ние сме до него всеки миг!

Какво е пълководец без писател?

Какво е вожд народен без поет?

Приятелят какво е без приятел

дори когато всичко е наред?

Но и поет без своя вожд народен

не е ли сам в жестокия ни век?

Писателят не е ли вик безплоден

без пълководец, като нашия човек?

Другарю Живков! Исках да Ви скрия

в дълбокото сърце на моя стих.

Но мина четвърт век. И ще открия,

че все заради култове Ви крих.

А ми се иска ясно и достойно

и в стих, и в песен да Ви спомена:

да кажа името, с което са спокойни

народ и партия, държава и страна!

Другарю Живков! В петилетки бойни

априлско племе крачеше до Вас,

писателите бяха Ваши войни,

поетите – на Партията глас!…

И нека светлият единен комунизъм

да ни говори с ботевския глас,

че в бъдещето с подвизи се влиза.

И с хора, Тодор Живков, като Вас!“[„Априлски сърца“, Стихотворения, Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981 г.]

Чудя се: Тези същества имат ли деца? Как са ги възпитали? Ами така, както Димитър Димов щерка си Теодора – „писателка и драматург“ – физически и духовен хермафродит по рождение.

Но тежката болшевишка традиция на култа към личността продължава. Само преди месеци все още съчиняваха стихове за новия вожд – Le Pompier Soleil. Преди него посвещаваха цели оди и кантати на мадридското недоразумение Симеон. Как да оценяваме онова небивало стълпотворение – писаха, че възлизало на повече от милион и половина души – което го посрещна при първото му завръщане у нас през 1996 година? Тогава мой близък даже загуби детето си в навалицата!…

Нима култът към главния циганин на народната република е умрял? Нищо подобно! Видеосвидетелствата демонстрират неугасващата любов на сините бабички – бивши червени, към вожда на прогресивната седесарска и десебарска общественост. Видяхте и чухте онези тетки, които признаха своята „емоционална обвързаност“ с Костов. Болшевизмът с всички негови атрибути е жив, драги мои.

По същия начин на Бузлуджа лицата на посърнали старици се оживяваха, колчем зърнат другаря Сергей. Познавам костовисти, които за нищо на света не биха се отказали от вярата си в Командира. За нея онзи поет е написал: „Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!“ Ето още един представител на новата интелигенция.Преди да стъпи на политическата сцена, лидерът на "Атака" Волен Сидеров е познат сред колегите си журналисти и като поет. В 1 брой на списание "Време" през ноември 1989 година се появява неговата поема "Автобиография", която е публикувана и в онлайн изданието на в. "Култура."

Според вестника "Време" е "независимо списание за обществен живот, литература и изкуство", циклостилно издание на Волен Сидеров, съставител, редактор и автор на много от текстовете вътре.

Ето и текстът на поемата:

Срамувам се от майка си и от баща си - дребни чиновници
и редници на Партията - голямата ядачка на души.
Израснах в малкия патриархален рай на тяхното
страхопочитание
- в къси черни панталонки, бяла ризка и червена връзка
с пречупена във лакътя ръка /с пречупен кръст на лявата ръка/
РАПОРТ ДАДЕН!
Веднъж в блъсканицата за кифли (от 5 стотинки)
в училищната лавка
тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата -
едно момиче с меки форми.
Усетих странна сладост и панталоните ми се намокриха.
Аз станах мъж, а момичето остана девствено -
тълпата, тоест колективът ме оформяше...
Няколко години след това бях вече оформен онанист/комунист/.
В града на анархистите
растях все по-дисциплиниран,
по-само-жив и не-уверен,
не-ориентиран,
не-комсомолец,
не-конформист,
не окосмен космополит.
Обичам няколко жени в района от Арл до Пасадена.
И те ме обичат.
Няма никога да захапя зърната на гърдите им.
Защото съм посаден
в пустинята, а те са в друго измерение.
В яловите пясъци на мастурбациите всичко попива,
сякаш никога не е било.
Произхождам от семейство на хора.
Баща ми се увличаше от аритметика.
Опита се да реши следната задача:
СРАВНИТЕЛНО СОБСТВЕНО МИСЛЕНЕ
плюс СЛУЖБА НА ПАРТИЯТА = ИНФАРКТ
и умря от отговора му
точно на 50 години.
Достатъчно му е.

Във този не-живот
постигнах максимума
за мислопрестъпник:
Трийсет и три години...
Истина, истина ви казвам:
Чудо просто няма да има...
Подарявам материалното си тяло
и всичките си органи
на компетентните органи,
на общинските власти,
на регистъра,
на министъра,
на кадастъра...
Тъй като ме чака път
ад астра...
А края да се намери не е мъчно
И криминални за отстрани не липсват...
Горното написах саморъчно
и за верността му се подписвам:
Волен Сидеров Никой не пожела да извършим обрат, да ги подгоним, стигнем и стиснем за гушите. В такъв случай вестта за нашето изчезване е добра новина.
Когато на запад тържествуваше демокрацията и се градеше правовата държава, съветските комунисти отцепиха България от Европа и я пратиха в Азия, забраниха да се говори за демокрация и не изградиха правова държава. Сега същите продължават да управляват във всички партии и спират изграждането на правова държава, понеже така им е угодно. Те добре знаят, че правовата държава първо ще погне техните крадливи политици, олигарси, мултимилионери и мутри и ще ги завре в пандиза.
И понеже продължават да държат образованието и медиите в ръцете си, и не дават на народа знания, юристите продължават да четат комунистическото право на Вишински. Преди 2 години в интервю с Близнашки във в.СЕГА, го питаха „Какви правила на западноевропейската правова държава трябва да се заложат в новата конституция на България, за да стане тя правова държава?“- конституционния юрист и професор в СУ отговори: "НЕ ЗНАМ ! “.
Докато не се смени целия преподавателски кадър във висшите учебни заведения, не се изтръгнат медиите от ръцете на левитската мафия и българинът не се сдобие с нормално европейско образованиe и медии, той няма да има представа въобще за правова държава, и ще бъде най-бедния в Европа, ограбван от своите политици, с държава без полиция и обществен ред, без правосъдие и човешки ресурси, народ оставен "на доизживяване“!
diagnosa.net/ .