Първи май е празник на световната солидарност на трудещите се за по-добри условия на труд, независимо дали са пред компютъра, или пред струга.
Мнозина си мислят, че този празник е комунистическа отживелица, но началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ. Профсъюзите провеждат стачка с над 300 хиляди работници от цялата страна с искане за 8-часов работен ден.

Европейският Първи май се празнува официално от 2001 г. Целта му е да привлече общественото внимание към защита на временно заетите, които стават все повече и повече. Според инициаторите временната заетост в наши дни се асоциира с липсата на сигурност.

Времената се менят, самият труд и отношението към него - също. Ако навремето се твърдеше, че това е превърнало маймуната в човек, то днес за някои важи обратното – изнурителната работа без трудов договор те прави отново шимпанзе. И ако някога трудът е бил песен, сега мнозина изобщо не искат да я пеят.

Но и работата ни е съвсем друга. Едно време на полето с пот и песен, по-късно във фабриката – ритмично изпълнение на норми, а пък сега в офиса е съвсем друга мелодия.

Българинът е трудолюбив човек. Но си има и народна мъдрост - „Учи, чедо, да не работиш”. Твърди се, че това е един от парадоксите в българския национален характер - защото хем сме трудолюбиви, хем гледаме да се скатаем от работа.

Ако отворим старите вестници, ще прочетем за хиляди труженици, преизпълнили трудовия план – миньори, металурзи, краварки и кранистки. Сегашната преса пък пише за успели мениджъри и бизнесмени и никой не драсва и ред за работници ударници. И в обявите за работа професиите са със странни названия - мърчингдайзер, супервайзър… Бившето терезе сега е ейчар, а телефонистката - оператор в кол център...

Всеки има своите „за” и своите „против” Първи май. Поговорката „Трудът краси човека, мързелът го грози” девалвира в очите на мнозина. Красавиците не разменят сливи за смет, а силикон за пари. Мазоли на ръцете няма да те качат в мерцедес. Самата дефиниция за труд е променена в ерата на информационното общество.

Работниците със сини гащеризони се превърнаха в служители с бели якички – информационната вълна помете доста професии от миналото. Сигурно най-много хора се трудят във ферми, но във Фейсбук... В същото време фермери протестират всеки месец за земеделски субсидии, а неофициално съществува професия „безработен”...

Но пък защитата на трудовите права май винаги ще си е актуална тема. И ако едно време е бил мираж осемчасовият работен ден, то днес за мнозина е невъзможно да се преборят за осигуровки на пълен работен ден или пък да бачкат на трудов договор и да натрупат точки за пенсия...

www.jivotizdrave.bg/index.php

Има една приказка-залудо работи-залудо не стой. Винаги съм гледала на труда като нещо от първостепенна важност и като определящо човека. Трудът носи радост, когато се чувстваш полезен за себе си, за обществото, когато вършиш това, за което си учил и харесваш работата си. Само че този празник е наречен празник на труда по времето на социализма и се е наблегнало върху отношението на хората към него. По този начин е подменен смисъла му. Поводът за този празник е борбата на наемните работници в Чикаго за по-добри условия на труд, осемчасов ден, размер на заплащане и т.н. Сега когато на дневен ред стоят отново същите проблеми от преди повече от 100 г. този празник е особено актуален. Всички знаем, че в момента сме в икономическа криза и бизнеса ни е поставен на колене. Мисля си, че ще излезем много по-бързо от това положение ако се намери оптимума на отношенията работници и работодатели. Младите хора напускат България и търсят навън по-добри условия на труд и заплащане, за да се почустват бели хора. Бизнеса си мисли, как да внесе хора отвън, вместо да осигури квалификация на работниците си. Така нито те ще се оправят, нито ще остане кой да им работи. Мисли се за щастливи кокошки, а за щастието на обикновените хора няма никаква грижа. И накрая ще напомня стара истина, че никой не може да изгради своето щастие върху чуждото нещастие, то винаги излиза солено.

Честит празник!Съгласен съм с теб.Поздрави!

който както...
Аз ще поработя...

Празник е, ... а аз съм втора смяна :)

честит да е празникът...на работещите хора..
сърдечен поздрав за теб..

празник е :)))))))))))))))
а трудът е песен, ако е приятен.

Валя

Трудът бил песен, но друг да пее, а ти да слушаш. :)

ако работиш това , което ти носи удовлетворение
и радва дните ти ...
А днес - всеки има право на избор за празнуване .
Да не забравяме тържествата по повод избухването
на Априлското въстание в Панагюрище , Копривщица и др.
Хубав празничен ден !

Има една приказка-залудо работи-залудо не стой. Винаги съм гледала на труда като нещо от първостепенна важност и като определящо човека. Трудът носи радост, когато се чувстваш полезен за себе си, за обществото, когато вършиш това, за което си учил и харесваш работата си. Само че този празник е наречен празник на труда по времето на социализма и се е наблегнало върху отношението на хората към него. По този начин е подменен смисъла му.Поводът за този празник е борбата на наемните работници в Чикаго за по-добри условия на труд, осемчасов ден, размер на заплащане и т.н. Сега когато на дневен ред стоят отново същите проблеми от преди повече от 100 г. този празник е особено актуален. Всички знаем, че в момента сме в икономическа криза и бизнеса ни е поставен на колене. Мисля си, че ще излезем много по-бързо от това положение ако се намери оптимума на отношенията работници и работодатели. Младите хора напускат България и търсят навън по-добри условия на труд и заплащане, за да се почустват бели хора. Бизнеса си мисли, как да внесе хора отвън, вместо да осигури квалификация на работниците си. Така нито те ще се оправят, нито ще остане кой да им работи. Мисли се за щастливи кокошки, а за щастието на обикновените хора няма никаква грижа. И накрая ще напомня стара истина, че никой не може да изгради своето щастие върху чуждото нещастие, то винаги излиза солено.

Сещам се за един епизод от нашата социалистическа действителност. Някога град Раковски /Пловдивско/ беше към община Брезово. Но един ден гражданите на Раковски се "разбунтуваха" и решиха да се отцепят в отделна община. И попитах тогава моят приятел Пешо Йозов защо се бунтуват, а той ми отговори в специфичен /за Раковски/ стил: " Закакуто Брезовци направили ансамбъл и искат да ни пеят, пък ний да работим. Ама няма да муй...:)"

"Има една приказка-залудо работи-залудо не стой" Аз мисля че е обратно за лудо не работи! Пък и сега се навъдиха едни тарикати- предпиемачи, които искат да им работят "залудо" без да плащат!
Поздрави и хубава празнична вечер !

Е, аз нямам предвид само работата, с която си изкарваш хляба, а изобщо работата. Домашната работа също е труд и днес наблегнах на нея, за да отбележа празника, защото вече няма манифестации и някак ми бе много чоглаво:))) Измих прозореца на кухнята и остъклениия балкон, представяш ли си, направо шашнах комшийките:))) А иначе за предприемачите е ясно, искат с пръдня боя да правят, типична българска черта, но крайно време е да поумнеят, защото така губят както работници, така и клиенти.

Значи този случай е Брезовци да пеят, а от Раковски да не искат да ги слушат, не разбират хората, че трудът е песен и това си е:)))

Обикновено се тръгва от хората...
Има един парадокс в западните страни - те дотолкова "са надвили на масрафа си ", че не искат да работят и да се квалифицират - предпочитат нашите гастарбайтерчета да им свършат работата. Най-изразен е този феномен в Скандинавието, където разликата между заплатите на квалифициран работник и висшист е много малка. Затова е гладът за наши кадри. А и могат да си позволят лукса да мислят за "щастливи кокошки"...
Ние, както винаги, впрягаме каруцата пред коня...

Да твориш! Това е смисълът...

Права си, така правим и не се усещаме колко сме смешни отстрани.

Наистина е така, когато остана без някакво занимание, винаги го замествам с нещо друго за вършене, което ми доставя удоволствие, иначе си е скука.